Решение № 4190 от 20.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община-район Витоша, подадена чрез упълномощен юрисконсулт И. Ташева, против решение 7033 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 9532/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което, по жалба на А. Анастасова е отменена негова заповед РВТ22- РД48-1/12.10.2022 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Анастасова. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът - А. Анастасова, в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат А. Драганова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Анастасова срещу заповед РВТ22- РД48-1/12.10.2022 г. на кмета на Столична община - Район Витоша, с която на основание чл. 65 ал.1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет /Наредбата/ е наредено да се изземе от лицето недвижим имот - ПИ 68134.1932.747 с площ от 477 кв.м., заедно с находящите се в имота сгради 747.1 с площ от 63 кв.м. и 747.2 с площ от 10 кв.м., отчуждени с влязла в сила заповед СОА20-РД40-Ю4 от 20.11.2020 г. на кмета на Столична община, за общински нужди, за което е съставен Акт за публична общинска собственост 3983. Първостепенният съд е установил фактическата обстановка по спора, която е описана в подробни мотиви. Въз основа на установените факти е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на акта и наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС съдът е анализирал съдържанието на разпоредбата на чл. 29 от ЗОС, с оглед проведената отчуждителна процедура по отношение на процесния имот. Макар да е приел за неоснователно възражението за висящо дело по молба за отмяна на съдебното решение, с което заповедта за отчуждаване е потвърдена, съдът е счел за основателно направеното възражение, че на 02.08.2022 г. е преведена само част от дължимото обезщетение на правоимащото лице. Наред с това първостепенният съд е отчел като обстоятелство с правно значение, че преди издаване на оспорената заповед, между жалбоподателя и М. Баташка е бил налице висящ спор за собственост относно част от отчуждавания имот. Било е образувано гражданско дело по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което на първа инстанция е приключило с решение за обявяване на предварителния договор за продажба на 1/5 идеална част от процесния имот за окончателен. Според съда, независимо че няма данни решението да влязло в сила, след като спорът е бил висящ преди издаване на заповедта, то административният орган е следвало да съобрази наличието му и или да изчака решаването му с влязъл в сила окончателен съдебен акт, или да изземе само 4/5 от процесния имот със сградите върху него - ако решението на СРС е влязло в сила и е изпълнено условието за внасяне на остатъка от цената. Изложени са съображения, че за да е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС е необходимо целият имот да е общинска собственост, а в конкретния случай имотът е иззет в цялост, без да се държи сметка, че за 1/5 част от него се води съдебен спор, с решение по който е обявен окончателен договор. По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразна процесната заповед и е осъдил Столична община да заплати на А. Анастасова разноски по делото. Решението е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Процесният недвижим имот е бил предмет на отчуждителна процедура, като със заповед СОА20-РД40-104/20.11.2020 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21 и чл. 25 от ЗОС и Решение 85 по Протокол 56/06.08.2003 г. на Столичен общински съвет, същият е бил отчужден от А. Анастасова, като ѝ е определено равностойно парично обезщетение в размер на 262 777,71 лева. Поземленият имот попада в реализацията на обект: "Изграждане на южното платно на бул. "Тодор Каблешков" от бул. "България" до ул. "Ген. Ст. Тошев", местност "Манастирски ливади- Запад". В заповедта изрично е посочено, че е налице спор относно част от отчуждавания имот между А. Анастасова и М. Баташка, поради което част от обезщетението е било внесено при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗОС. Заповедта е била оспорена по съдебен ред, като с окончателно съдебно решение 3890 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 230/2021 г. по описа на Административен съд София град, жалбата е отхвърлена като неоснователна. С решение 2237 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело 6659/2022 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила протоколно определение от 27.05.2022 г. по адм.д. 230/2021 г., постановено от Административен съд - София - град, с което е възстановено делото по реда на чл.94 от Правилника за администрацията в съдилищата и е отхвърлено искането с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК на А. Анастасова за отмяна на влязлото в сила решение 3890 от 10.06.2022г. по адм.д. 230/2021 г. по описа на Административен съд - София - град. Въз основа на надлежно проведената и приключила отчуждителна процедура е бил съставен Акт 3983 от 25.08.2022 г. за публична общинска собственост на процесния имот. Неправилен е изводът на административния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. По силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се отнася за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. Законосъобразността на административния акт не следва да бъде преценявана с оглед доводите, че липсва получаване на част от дължимото парично обезщетение за отчуждаването на имота, тъй като същите касаят отчуждителното производство и евентуалните спорове свързани с него. Независимо от това следва да бъде посочено, че по делото касационният жалбоподател е представил доказателства за своевременно изплащане на дължимата сума по определеното обезщетение при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗОС - платежни нареждания DOC369762976/01.08.2022 г. и DOC369762977/ 01.08.2022 г. Според цитираната разпоредба, когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Основателно в касационната жалба се поддържа, че при надлежно проведена отчуждителна процедура, отчуждителният ефект е настъпил ех lege след превеждане на паричното обезщетение, с оглед на което отчужденият имот е публична общинска собственост. Още повече, че заповедта за отчуждаване, след оспорването ѝ по съдебен ред е влязла в сила, включително искането по чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на постановеният съдебен акт е било отхвърлено. Наличието на исково производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което към момента на постановяване на оспорената в настоящото производство заповед е било висящо, не се явява пречка за изземването на имота до решаването му от гражданския съд. Това е така, защото регламентираната процедура по принудително отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди и в частност разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗОС указва как органът следва да процедира при наличието на спор между няколко лица за права върху отчуждавания имот, респективно за част от имота. Обезщетението се внася в банката по сметка на общината, банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината, а имотът се смята за отчужден от датата на която паричното обезщетение е преведено по сметка на общината, по аргумент от чл. 29, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗОС. В случая от представените по делото платежни нареждания е видно, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от ЗОС по сметка на А. Анастасова е преведена сумата от 21 165,44 лева (рег. DOC369762976/01.08.2022 г.), а по сметка на Столична община сумата в размер на 21 165,44 лева (рег. DOC369762977/ 01.08.2022 г.) Неоснователни са доводите на ответната страна, наведени в проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, че искът по чл. 19 от ЗЗД не представлява спор за собственост. Вярно е, че по своя характер този иск е облигационен, но упражняването му и евентуалното му уважаване предполага настъпването на промяна в правната сфера на другата страна по предварителния договор, като по този начин тя ще бъде задължена да встъпи в окончателен договор, съответно да прехвърли собственост върху имота или съответната идеална част. Поради това следва да се приеме, че формулировката, дадена в чл. 29, ал. 2 от ЗОС обхваща не само вещните искове по Закона за собствеността, но и иска по чл. 19 от ЗЗД. Предвид всичко изложено и противно на приетото от административния съд, актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването му, включително имотът да е общинска собственост. Следва изрично да бъде посочено, че актът за публична общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.179 от ГПК, която не е била оборена в хода на производството пред първата инстанция. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. Анастасова срещу заповед РВТ22- РД48-1/12.10.2022 г. на кмета на Столична община - Район Витоша следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за държавна така за касационната инстанция в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение