Решение № 354 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1230/2012 г.

Решение № 354 от 24.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1230/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите М. Д. и А. Д., депозирани чрез служебните им адвокати срещу решение № 98 от 10.05.2012 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдена присъда № 391 от 22.12.2011 г. на Софийски градски съд. В жалбите на подсъдимите лица, идентични по съдържание и визирани касационни основания, се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, логическа последица от които е постановяване на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинението по несъмнен начин Поставя се акцент на налични недостатъци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, изразяващи се в кредитиране на изтъканите от противоречия показания на пострадалия Г. У. досежно датата на инкриминирания грабеж, неговия механизъм и размера на отнетата парична сума, и в пренебрегване на заявеното от свидетеля-очевидец Р. П. за собствените му възприятия по отношение поведението на М. Д. и А. Д. в инкриминираната нощ спрямо жертвата на посегателство. Обръща се подчертано внимание на обстоятелството, че предметът на престъпление не е открит у посочените за извършители подсъдими лица. Обективирана е и декларация за явна несправедливост на наложените на М. Д. и А. Д. наказания, съпроводена с бланкетно искане на защитата за ревизия на съдебния акт в санкционната му част, при липса на предпоставки за оправдаването им, по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание на 18.09.2012 г. подсъдимите лица и техните процесуални представители се явяват лично пред касационната инстанция и поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 391 от 22.12.2011 г., по нохд № 4158/11 г., Софийски градски съд е признал М. Ф. Д. и А. Ф. Д., за виновни в това, че на 11.12.2008 г., в [населено място], в съучастие в качеството на съизвършители и при условията на опасен рецидив за последната, отнели чужди движими вещи - сумата от 420 лева, от владението на Г. У., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 20, ал. 2 от НК /за подсъдимата А. Д./ и чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК /за подсъдимата М. Д./ са им наложени съответни наказания - ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение № 98 от 10.05.2012 г., Апелативен съд-София, в производство по внохд № 157/12 г., инициирано по жалба на А. Д. М. Д. и на техните процесуални представители, е потвърдил изцяло визирания първоинстанционен съдебен акт. Касационните жалби на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в реализирания от съдебните инстанции, доказателствен анализ, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни признаци, и неговото авторство. Съдебните инстанции са реализирали процесуалните действия, необходими за разкриване на обективната истина, и стриктно спазили нормативния регламент при интерпретацията и оценката на събраните и проверени по делото доказателства, инкорпорирани чрез показанията на разпитаните в хода на наказателното разследване свидетели, изготвената съдебна експертиза и приложения писмен материал, като ВКС споделя изцяло изложените съображения за доказателствените им стойност и тежест. Акцентираните възражения за превратно тълкуване и непълнота в приобщената по делото доказателствена съвкупност са неоснователни. Мотивирано при формиране на вътрешното си убеждение, първостепенният съд и Софийски апелативен съд са приели, че свидетелските показания на Г. У. - жертва на инкриминираното посегателство са еднопосочни, логични и достоверни, и обезпечават с изискуемата се степен на интензитет значимата за повдигнатото обвинение фактология. Пострадалият пресъздава с подробности обстановката, сочеща на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия в тяхната хронологическа последователност, инкриминирания предмет, като е категоричен, че подсъдимите А. Д. и М. Д. са автори на престъплението. Добросъвестно са описани предшестващата процесния инцидент среща на Г. У. с непознатата А. Д., предлагаща му сексуални услуги и последвалата покана да бъдат извозени до хотел, намиращ се на [улица]с таксиметров автомобил, в компанията на нейна близка /М. Д./, които той успял да визуализира като възраст, телосложение, отличаващи външността белези и облекло, и впоследствие безусловно да идентифицира в хода на проведеното от досъдебните органи разследване и в рамките на съдебния процес. Коректно е очертана и конкретиката по отношение на насилственото отнемане на портфейла на Убинов със съдържащата се в него сума от 420 лева от двете момичета, при обратното му транспортиране до площад "М.", след отказа да слезе от колата и остане в[жк], съзнавайки, че е въвлечен в заблуждение и не може да разчита на съпричастност от водача на моторното превозно средство. Изведеното заключение не се опровергава от противоречията в свидетелските показания на пострадалия, дадени в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, на които защитата на подсъдимите М. Д. и А. Д. обръща специално внимание. Индициращи на незначителни несъответствия в детайлите на казуистиката на процесния инцидент на 11.12.2008 г. и на липса на ясен спомен за точната дата на неправомерното посегателство, и за стойностните параметри на инкриминираната сума, те са обясними с изтеклия продължителен период от момента на осъществяване на престъплението и преодолими, по предвидения в чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК процесуален ред, чрез надлежното упражняване на правомощията на съда. Недопустимо е да се обявява априорно, че определени свидетелски показания не следва да бъдат ценени по наказателното дело, поради съществуващи противоречия в тях и налични непълноти, дължащи се на изминалото време от извършване на инкриминираното престъпно деяние. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се влияе от множество други обективни фактори- възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото, включително при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неминуемо рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на свидетелските показания, те следва да се обсъждат обстойно и прецизно, при съблюдаване на вътрешното им съдържание и чрез съотнасяне с цялата доказателствена маса, което е съобразено от контролираните съдебни инстанции в разглеждания казус. След реализиране на процедурата по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК и при съблюдаване на словно изразената от Г. Убинов воля в съдебно заседание на 29.11.2011 г., че поддържа изцяло заявеното при досъдебното разследване, първостепенният решаващ орган е подложил на прецизен анализ разказа на пострадалото лице, като в контекста на характера на констатираните несъответствия и на времевия период от датата на инкриминираното посегателство обосновал юридически издържани изводи на истинността му, предпоставяща кредит на доверие. Съмнения в правдоподобността на показанията на жертвата на престъпление, с произтичащите негативни последици за доказателствената обоснованост на обвинителната теза, не внася депозираното от свидетеля-очевидец Р. П. относно възприятията му за поведението на М. Д. и А. Д. в инкриминираната нощ. Визираният доказателствен източник е интерпретиран с юридически усет и професионална компетентност, в съответствие с фактическите данни за предхождащо инцидента познанство и налична близост между таксиметровия шофьор и подсъдимите лица, като с оглед характеристиките на направените волеизявления, очертаващи житейска алогичност и абсурдност, и предвид отсъствието на корелация при съпоставка с установеното от останалия доказателствен материал, е коментирана очевидната им тенденциозност. Правилно съдебните инстанции са преценили доказателствената сила на предпазливо твърдяното от свидетеля П., че "не е видял жените /М. Д. и А. Д./ да удрят или блъскат момчето, нито да му вземат някакви вещи", в аспекта на правните предписания на чл. 121, ал. 1 от НПК, лимитиращи липса на задължение за даване на показания по въпроси, отговорите на които биха уличили разпитвания в престъпление. Отчетени са обстоятелствата, че посочените фрагменти от разказа на Р. П. индицират на неадекватност на описаните от самия свидетел прояви на Убинов в колата, който издирвал носените от него пари и мобилен апарат. Те изключват и действията на пострадалия по провеждане на телефонен разговор с полицията, с цел уведомяване за неправомерния акт и търсене на съдействие, като на сигнала се отзовал патрул на 03-то РПУ и впоследствие по получената информация за регистрационния номер на моторното превозно средство и за съпричастните към случая лица, таксиметровият автомобил е намерен и извършителите на престъплението са своевременно разкрити. Цитираната част от свидетелските показания не кореспондират и на категорично установеното от Г. Убинов в хода на разследването насилствено отнемане на инкриминираната сума от 420 лева от подсъдимите. Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и на участието на М. Д. и А. Д. в него, не предпоставят и наведените от процесуалните им представители доводи, че предметът на престъпното деяние не е открит. Акцентираният факт, анализиран във връзка с обективните данни по делото за датата на задържане на уличените в извършване на неправомерния акт лица /26.01.2009 г./, значително отдалечена във времето от инкриминираната нощ; обсъден при съобразяване характера на паричните знаци /родово определени и заместими вещи/; и коментирани във взаимовръзка с твърденията на свидетеля П., за последващо инкриминирания инцидент пазаруване на подсъдимите в денонощния магазин, до 10-та Поликлиника в [населено място], не разколебава доказателствената обезпеченост на обвинението. Реализираната от контролираните първостепенен и въззивен съд доказателствена дейност не обосновава заключение за допуснати нарушения на процесуалните правила, субсумиращи релевираното от защитата на М. Д. и А. Д. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо претендираната отмяна на атакуваните присъда и решение, и оправдаване на подсъдимите лица, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. При осъществената инстанционна проверка настоящият състав не констатира и бланкетно лансираната в касационните жалби явна несправедливост на наложените наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предпоставяща прилагане на нормата на чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 от НПК. Определената на А. Д., за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 20, ал. 2 от НК санкция - ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, е лимитирана в рамките на чл. 54 от НК, към предвидения законов минимум, при стриктно съблюдаване на обществената опасност на престъпното посегателство и личността на подсъдимата, и в съответствие с визираните в чл. 36 от НК цели. Съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите неправомерния акт акт времеви и пространствени признаци; механизма на извършване на деянието, обективиран във формата и интензитета на употребената принуда; стойностните измерения на инкриминирания предмет; предхождащите престъплението умели действия на подсъдимата по въвеждане на жертвата в заблуждение под претекст за предоставяне на сексуални услуги, възползване от занижения самоконтрол на употребилия алкохол Г. У. и поставянето му в ситуация, създаваща сериозни затруднения в оказването на активна съпротива при нападение; демонстрираното от пострадалия лекомислие при приемане на подобно предложение, отправено от непознати лица, в тъмната част на денонощието. Коментирани са и относимите към личната опасност на дееца данни-младежка възраст, социален статус, с подчертано внимание на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимата А. Д.. Приложеното по делото свидетелство за съдимост сочи на извършени множество престъпления против собствеността /15 (петнадесет) на брой, 4 (четири) от които извън обсега на релевантните за правната квалификация -опасен рецидив по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК осъждания и индицира на изградени антисоциални навици, и демонстрирана упоритост, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици. Правнозначимите за диференциране на наказателната отговорност факти, сочещи на тежестта на инкриминираното престъпно деяние и на личната опасност на дееца /5 пъти осъждана за престъпления по чл. 194 от НК/, и очертаващи отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, са задълбочено интерпретирани и при отмерване санкцията на подсъдимата М. Д. - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Наложеното, към предвидения в особената разпоредба на чл. 198, ал. 1 от НК минимум от три години лишаване от свобода, наказание не компрометира установените в съдебната практика критерии за справедливост и удовлетворява нуждите за постигане на индивидуална и генерална превенция. В контекста на изложената аргументация и при констатираната липса на ефективно предупредително-възпиращо въздействие чрез постановените спрямо А. Д. и М. Д. и предшествуващи настоящото осъждане присъди, предявеното искане за ревизия на решението, чрез упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и редуциране на санкционните последици, е несъстоятелно, като уважаването му би довело до безнаказаност. Мотивиран от очертаните съображения, касационният състав счита, че в обхвата на предоставената му компетентност в инициираното по жалби на подсъдимите А. Д. и М. Д. съдебно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Апелативен съд-София, по внохд № 157/12 г., с който е потвърдена присъда № 391 от 22.12.2011 г., обявена по нохд № 4158/11 г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение