Решение № 15944 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14179/2017 г.

Решение № 15944 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14179/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Лазаров от [населено място], подадена чрез процесуален представител адвокат М. Лазарова, срещу решение № 5743/16.10.2017 г. постановено по адм. дело № 3399/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-28/03.02.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител Н. Иванова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас в представен писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт Д. Златева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. Лазаров, против решение № Ж-28/03.02.2017 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 7 ЗЕ, във вр. чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратена преписката по негова жалба вх. № В-11 П-00-54/09.07.2014 г. По данните от преписката безспорно се установява, че оспореното решение на Комисията е второ по реда си - издадено след отмяната на първото такова – решение № Ж-18/23.03.2015 г. на КЕВР, с влязло в сила съдебно решение, с което на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 12813/28.11.2016 г. по адм. дело № 3560/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решение № 254/13.01.2016 г. по адм. дело № 4652/2015 г. на АССГ; отменено е и решение № Ж-18/23.03.2015 г. на КЕВР и е върната преписката за ново произнасяне в 30-дневен срок. За да отмени решението на КЕВР, ВАС е установил, че при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 142 от Наредба № 3/2013 г. и неправилно е приложен материалния закон. В мотивите на решението съдът е посочил, че комисията е била сезирана с жалба на потребител срещу В и К оператор, свързана с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, поради което е била задължена да изпълни правилото на чл. 142, ал. 5 от Наредбата и да изпрати жалбата за разглеждане от съответното дружество, което да я разгледа и да уведоми жалбоподателя. Във връзка с дадените указания с влязлото в сила решение на ВАС председателят на КЕВР е сформирал работна група за изпълнението му като е поставил краен срок – 06.02.2017 г. С писмо от 13.01.2017 г. КЕВР е препратила жалбата до "Водоснабдяване и канализация" ЕАД и до П. Лазаров, като е определила срок за даване на становища. На Лазаров е указано, че в случай на несъгласие с отговора на оператора следва да представи жалба до КЕВР чрез В и К съгласно изискванията на чл. 143 от Наредбата или в случай, че не изразява неудовлетворение от отговора да уведоми писмено оператора и КЕВР за своето становище, при което КЕВР ще прекрати производството. С оглед поставените срокове служители на КЕВР са провели телефонен разговор с В и К на 24.01.2017 г. във връзка с изясняване на обстоятелството разгледана ли е жалбата на П. Лазаров, като по електронна поща дружеството е изпратило отговора. На същия ден КЕВР е препратила отговора на В и К до П. Лазаров за становище. Въпреки това, писмото с отговора на оператора, получено по електронна поща е заведено в деловодната система на КЕВР с вх. № В-11 П-00-54/26.01.2017 г. и в оригинал на 30.01.2017 г. По преписката е приложено становище от П. Лазаров до КЕВР относно отговора на В и К, изпратен по електронна поща на 30.01.2017 г. и заведен в деловодната система на КЕВР с вх. № В-11 П-00-54/07.02.2017 г. В доклад от 02.02.2017 г. работната група, сформирана със заповед на председателя на КЕВР е посочила, че към момента на изготвянето му – 31.01.2017 г. не е постъпила жалба от П. Лазаров, с която той да сезира административния орган, че е неудовлетворен от отговора на експлоатационното дружество, поради което предлага прекратяване на производството. Докладът е разгледан в закрито заседание и с протокол № 22/03.02.2017 г. КЕВР е решила да прекрати производството, за което е издадено процесното решение. В мотивите е посочено, че е изпълнено указанието на ВАС за отстраняване на нарушението по чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3/2013 г.; осъществени са необходимите действия, за да получи жалбоподателят отговора по жалбата си от дружеството и че до момента на изготвяне на доклада не е постъпила жалба, която да е била разгледана от В и К. За да отхвърли жалбата на Лазаров срещу решение № Ж-28/03.02.2017 г. АССГ е посочил, че срещу отговора на В и К няма подадена жалба, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че за него не е налице задължение по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и е прекратил производството. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този предвиден в Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно чл. 142, ал. 4 от Наредбата комисията разглежда жалбата, ако същата е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора, а ал. 5 гласи, че ако жалбата не е разгледана, същата се препраща за разглеждане от дружеството, което е длъжно да уведоми за резултата жалбоподателя. В същия смисъл са и нормите на чл. 143, ал. 2 – ал. 5 от Наредбата. Така чл. 143, ал. 2 сочи, че към жалбата си до КЕВР жалбоподателят прилага отговора на дружеството или други доказателства, че жалбата му е разгледана от съответното дружество. Според чл. 143, ал. 4, когато жалбата не е подадена чрез съответния В и К оператор, комисията изпраща подадената жалба, като изисква извършването на проверка и изпращане в комисията на жалбата, заедно със становището на дружеството, както и цялата преписка по нея, в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно ал. 6 комисията разглежда жалбата, ако към нея е приложено становището на В и К оператора, ведно с цялата преписка по жалбата. При така разписаната процедура от данните по преписката се установява, че в КЕВР е постъпила жалба от П. Лазаров с вх. № В-11 П-00-54/04.12.2014 г. С оглед дадените указания по адм. дело № 3560/2016 г. на ВАС КЕВР е изпратила жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас за отговор. В КЕВР е постъпило писмено становище от В и К, което е изпратено на жалбоподателя. Неправилно, обаче, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че КЕВР не е сезирана и не дължи произнасяне, тъй като Лазаров не бил подал жалба срещу отговора на оператора. В наредбата няма установено задължение за жалбоподателя да изрази становището си до КЕВР, след получаване на отговора по жалбата от В и К оператора, в което да изрази дали е удовлетворен или не. Отговор по жалбата дължи само В и К оператора. Още повече, че по преписката са приложени доказателства за представен отговор от Лазаров, в който е посочил, че не е удовлетворен от отговора на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, за което излага мотиви и иска КЕВР да постанови решение, с което да го задължи да открие индивидуални партиди на него и на заинтересованите собственици. Отговорът е изпратен по електронна поща до КЕВР на 30.01.2017 г. и е разпечатан на същата дата, видно от отбелязването в долния край на страницата /л. 45 по делото/, което опровергава посоченото в процесното решение, че към момента на изготвяне на доклада на работната група няма постъпила жалба. Като е счела, че не е сезирана с жалба и е прекратила производството по делото КЕВР е издала незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. При така установените факти и обстоятелства и направените правни изводи, касационният състав намира, че необосновано административният съд е счел, че атакуваното решение № Ж-28/03.02.2017 г. на КЕВР е постановено съобразно изискванията на материалния закон. Същото е в противоречие със събраните доказателства по преписката. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно решение № Ж-28/03.02.2017 г. на КЕВР и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящето решение. С оглед изхода от спора на касатора следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1305 лв. като не следва да бъде уважено възражението за прекомерност, тъй като сумата е в рамките на нормалното възнаграждение за този тип дела с оглед тяхната фактическа и правна сложност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение