Решение № 6018 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2015 г.

Решение № 6018 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС)" Производството по делото е образувано по жалба на Б. П. И., представляван по пълномощие от С. Б. И., подадена чрез адв. Н. Шарапов, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област София, в частта му относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 49206.2684.125, пореден № 4, раздел с. Мрамор - територия с действаща регулация, част II. Земеделска територия - (с променено предназначение), находящ се в землището на с. Мрамор, район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия - земеделска територия, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. В жалбата поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Мрамор, район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, Столична община. Възразява, че при определянето на паричното обезщетение не са отчетени както статутът и предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП за изграждането на обекта, така и подобренията в имота. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Заинтересованата страна - М. Г. И., не се представлява в съдебна зала и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и до министъра на финансите председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34-ПР/2010 на МОСВ; финансова обосновка; доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 250 от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район "Връбница", Столична община, като под номер по ред № 4, раздел с. Мрамор - територия с действаща регулация, част II. Земеделска територия - (с променено предназначение), са посочени и имотът - предмет на оспорването, и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота е посочена Б. П. И. С договор № Д-45 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагането на оценката, а именно - от 02.04.2014 до 02.04.2015 г. С удостоверения изх. № 1880 от 08.04.2015 г. и изх. № 2482 от 14.05.2015 г. са представени вписани сделки за район "Връбница", които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се установило, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики. Предвид тези данни за вписани сделки за район "Връбница" оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемателно-предавателен протокол от 02.06.2015 г. Посочената цена за имота - предмет на оспорването в настоящото производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателя и за изясняване на обстоятелствата по делото с определение от 23.09.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвянето на експертното заключение вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, тъй като страните не са представили други. На 25.01.2016 г. е представена съдебно-оценителна експертиза, която е изготвена по метода "двойна данъчна оценка", приложима при оценяването на имоти в урбанизирана територия и устройствени зони. Вещото лице е посочило размер на обезщетение за отчуждената част от 0,598 дка от цялата обща площ 0,762 дка на поземлен имот № 49206.2684.125 в размер на 26 886 лв. при определена от административния орган оценка в размер на 18 346 лева. Посочено е, че това е размерът на обезщетението за земеделската земя, а за сградата обезщетението следва да е 101 383 лева. Като общ размер на обезщетението за земята и сградата е посочена сумата 128 269 лева. В съдебно заседание на 10.02.2016 г. вещото лице е представило и допълнително заключение, в която имотът е оценен като урбанизирана територия в строителните граници на гр. София. Посоченият размер на обезщетението за отчуждената част от процесния имот е в размер на 18 346 лв., каквато е и оценката на административния орган. Посочена е и стойност на подобренията върху терена (метална ограда) в размер на 4364,80 лева. Така общият размер на обезщетението съгласно допълнителния вариант на експертизата възлиза на 22 711 лева. В горепосоченото открито заседание е допуснато и изработването на техническа експертиза, която да даде заключение за: местоположението на имот 49206.2684.125: вида на територията, в която се намира имотът, съгласно общия устройствен план на Столична община и общия режим на устройство на тази територия, както и за предназначението му съгласно плана, а също и за идентичност на процесния имот с имотите по представените по делото скица № 530/16.05.2011 г., скица № 15-23-254-3/10.07.2014 г. и комбинирана скица и с имотите, описани в н. а. № 10 от 10.04.1991 г. на нотариус при Втори Софийски районен съд и в н. а № 174 от 11.11.2008 г. на нотариус при Софийския районен съд. На 23.03.2016 г. вещо лице геодезист е представило съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че: поземлен имот № 49206.2684.125, пореден № 4 в приложението към Решение № 438 от 12 юли на МС, като собственост на Б. П. И. се намира в землището на с. Мрамор, район "Връбница", Столична община, като имотът попада в земеделска територия, НТП "за друг вид застрояване" и предназначението му съгласно общия устройствен план на СО и общия режим на устройство на тази територия в СМФ2 - смесена многофункционална зона с указани устройствени показатели за застрояване. В заключение е посочено, че е налице идентичност на процесния имот с имотите по представените по делото скица № 530/16.05.2011 г., скица № 15-23-254-3/10.07.2014 г. и комбинирана скица и с имотите, описани в н. а. № 10 от 10.04.1991 г. на нотариус при Втори Софийски районен съд и в н. а № 174 от 11.11.2008 г. на нотариус при Софийския районен съд. При така установените обстоятелства от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение, като жалбоподателят е поискал изменение на оспорения акт в частта му относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен имот. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерий за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава, представлява урбанизирана територия, находяща се в землището на с. Мрамор, район "Връбница". Настоящият състав кредитира първия вариант на допълнителната съдебно-оценителна експертиза, представена в съдебна зала на 10.02.2016 г., в която посоченият размер на обезщетението за отчуждената част от процесния поземлен имот № 49206.2684.125 съвпада с обезщетението, посочено от административния орган в обжалваното решение. Съгласно представената на 23.03.2016 г. съдебно-техническа експертиза поземлен имот № 49206.2684.125 попада в земеделска територия, с НТП "за друг вид застрояване", като предназначението му съгласно общия устройствен план на СО и общия режим на устройство на тази територия е СМФ2 - смесена многофункционална зона с указани устройствени показатели за застрояване. Следователно посоченият имот попада в урбанизирана територия, но по делото не се доказа същият да е урегулиран поземлен имот - т. е. поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Именно поради това не следва да се кредитира основното заключение от 25.01.2016 г., по което вещото лице е изчислявало размера на обезщетението по двойна данъчна оценка. Не следва да се кредитира и тази част от основната експертиза, в която вещото лице е дало оценката за сграда, поради факта, че по делото не се представиха доказателства, че е налице законно построена сграда. Съобразно чл. 96 от Правилна за прилагане на ЗДС обезщетение се дължи за законно построени сгради. От приложеното на стр. 29 от делото разрешение за монтаж IV-24 от 17.09.2011 г. е видно, че се касае за дървен навес и подвижен фургон, като най-отдолу е посочено "при условия на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ". От това следва, че разрешението е за обект от вида преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. На стр. 31 от делото е приложено същото разрешение за монтаж, но най-долу е добавено "в срок до реализиране на ПУП". Не следва да се кредитира и втората част от допълнителната експертиза, в която е посочена стойност за подобренията в отчуждаваната част от имота, а именно за оградата. Това се налага поради факта, че няма строително разрешение за тази ограда, следователно по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че тази ограда е законно построена. Поради факта, че посочената от вещото лице оценка на размера на обезщетението на отчуждената част от процесния имот съвпада с тази на административния орган, то оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,