Решение № 234 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 168/2010 г.

Решение № 234 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 168/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. М. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 1924/2008 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 176 от 8.10.2008 г. Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. М. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 1924/2008 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 176 от 8.10.2008 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден несправедливо. Твърди, че е узнал за присъдата едва на 24.09.2009 г., когато е бил задържан за изпълнението й. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Русенския районен съд за ново разглеждане. Защитата на осъдения С. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото, тъй като заминаването му в Швейцария се дължало на здравословни причини и необходимост да положи грижи за здравето си, тъй като страдал от диабет. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса, като се е укрил, след като лично е бил призован и му е бил връчен препис от обвинителния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС в настоящия му състав приема, че датата на узнаване от осъдения С. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 24.09.2009 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като е подадено на 1.03.2010 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият С. е бил предаден на съд на 29.07.2008 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1, т. 5 и т. 7 от НК. Видно от приложена призовка на л. 17 от първоинстанционното производство по н.о.х.д. № 1924/2008 г. по описа на Русенския РС, подс. С. е бил лично надлежно редовно призован за първото по делото заседание и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. Въпреки редовното си призоваване той обаче не се е явил в съдебно заседание. Поради това съдът е разпоредил извършването на щателното му издирване, което не е дало резултат. Поради това съдът е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подс. С. на осн. чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК и е постановил на 8.10.2008 г. присъдата си. Подсъдимият е бил защитаван от адв. С, който е бил лично упълномощен от него /пълномощно, приложено на л. 21 от делото/. Изложените обстоятелства ясно определят, че С. е знаел за отпочналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната такава, доколкото на 13.08.2008 г. му е бил връчен препис от обвинителния акт и той е бил редовно призован за съдебно заседание пред Русенския окръжен съд. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, заминавайки за чужбина /по негови твърдения/, но е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Следва да се приеме, че при това положение С. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на упълномощения си защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На Стоянов е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения С. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение