Решение № 10158 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2014 г.

Решение № 10158 от 18.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ротокас " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение № 75/02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 135/2013 г., по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 43/11.02.2013 г., в потвърдената му част за сумата от 2959,83 лв. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - Началник отдел Местни данъци и такси в Дирекция Финансови дейности и МДТ при Община Разград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Разград е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Ротокас" ЕООД, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 43/11.02.2013 г., в потвърдената му част за сумата от 2959,83 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ. Изложени са мотиви, че по отношение на този вид услуга, дължимостта на таксата се предопределя от два кумулативни елемента - принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. Съдът е приел, че отпадъците от производствената и търговска дейност на дружеството, които се рециклират по реда на чл. 52, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците (отм.) са свързани с предмета на дейност и са различни от битовите отпадъци. Установено е, че Община - Разград е предоставяла реално услугите "сметосъбиране", "сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за района, където се намира имота на дружеството, респ. било е налично поддържано депо за битови отпадъци, където се е извършвало тяхното обезвреждане. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е законосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно на чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности /т. т. 1-4/. Установено е, че община Разград е организирала и е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ в района, в който се намира имота на дружеството, като размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. В чл. 71 от ЗМДТ е посочено, че не се събира такса по т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, по т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по т. 3 - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Съгласно доказателствата по делото спрямо имота на "Ротокас" ЕООД е предоставяна услугата по т. 1. Не са налице доказателства за неизвършване и на останалите два вида услуги (по т. 2 и по т. 3). Същевременно от страна на дружеството не е подадена декларация, че имота няма да се ползва. Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Разград съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение