Решение № 3147 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. София, в условията на заместване от началник отдел Контрол на компонентите и факторите на околната среда, упълномощен съгласно Заповед РД-67/22.06.2021 г. на Директора на РИОСВ гр. София, срещу Решение 3638/05.06.2023 г., постановено по адм. дело 5351/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено по жалба на "Минна компания" ЕООД, Писмо изх. 4423/05.05.2022 г. на Директора на РИОСВ - гр. София. Изложените съображения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилното приложение на нормата на чл. 99, ал. 12 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с т. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС, е довело до формиране на необоснован извод за незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Развива съображения, че 5 -годишният срок е максимално дългият срок, в който следва да започне осъществяването на самото инвестиционно намерение, доколкото това способства за пълноценното опазване на околната среда и човешкото здраве. Сочи, че в по-дълъг срок фактическата обстановка може да бъде изменена и това да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда, което да не е отчетено в самата оценка. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Ответникът - "Минна Компания" ЕООД, представлявано от управителя Д. Филипова, чрез процесуален представител адв. Г. Стефанов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че в случая е спряно изпълнението на засегнатите задължения от обективна невъзможност, наложена против волята на Минна компания ЕООД по изпълнение на Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на Директор на РИОСВ София. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмо изх. 4423/05.05.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което въз основа на проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КПД АГ 07/04.05.2022 г., е прието, че не са установени дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства в проектната концесионна площ, за която е издадено Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на Директор на РИОСВ София относно одобрено осъществяване на инвестиционно предложение на Минна компания ЕООД за Открит добив на лигнитни въглища от участък Радуловци, находище Алдомировски въглищен басейн, разположено в землищата на с. Радуловци, Братушково и Бърложница, община Сливница. Въз връзка с горното и на основание чл. 99, ал.12 ЗООС, с оспореното писмо е прието, че издаденото Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на Директор на РИОСВ София е загубило правното си действие, тъй като в срок от 5 години от датата на издаване му не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с Решение 541 от 06.08.2018 г. Министерският съвет на Република България е определил, на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и 6 от Закона за подземните богатства, § 63 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори и на мотивирано предложение на министъра на енергетиката, да предостави концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за подземните богатства- подземни богатства твърди горива лигнитни въглища, представляващи изключителна държавна собственост, от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци, разположено на територията на Сливница, Софийска област, пряко за концесионер Минна компания ЕООД, гр. София титуляр на Удостоверение за търговско откритие 0352 от 23 февруари 2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Решението по ОВОС е влязло в сила, за разлика от това по предоставяне на концесията и пред ВАС се развива производство по жалби на трети лица срещу това решение. Съдебните процедури пред ВАС, започнали през 2018 г. и са приключили с постановяване на Решение 6906 от 11.07.2022 г. по адм. дело 1637/2022 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила Решение 12184 от 29.11.2021 г. по адм. дело 12429/2018 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което са отхвърлени жалбите срещу Решение 541 от 06.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България, за предоставена концесия за добив на подземни богатства твърди горивалигнитни въглища, от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци на територията на община Сливница, Софийска област с концесионер Минна компания ЕООД - гр. София. Законосъобразността на решението на МС е призната от 06.08.2018 г., но правата, предоставени на концесионера могат да бъдат осъществявани от 2022 г. напред. Обективната невъзможност да се извършват действия по концесията, предвид суспензивния характер на жалбата срещу решението на МС налагат невъзможността за периода на приключване на процедурата по обжалване извършването на такива действия. В обобщение, от първоинстанционния съд е формиран решаващ извод, съобразно който обжалваният акт е издаден при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 5 АПК - несъответствие с целта на закона, поради което е отменен. Изложени са мотиви, в съответствие с които, след издаване на решение по ОВОС и влязло в сила решение на МС, при отсъствие на повод, който да предполага неправомерно поведение на Минна компания ЕООД изцяло се нарушават правата на възложителя по извършената екологична оценка. По тези съображения съдът намира, че оспорваното писмо е незаконосъобразно, тъй като същото е издадено при формално приложение на разпоредбата на чл. 99, ал. 12 ЗООС, противно на целта на закона. Върховният административен съд намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.12 ЗООС, решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда. По силата на § 12а, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС, срокът започва да тече от датата на влизане в сила на решенията по ОВОС. Оспореният акт е издаден във връзка с извършена проверка по чл. 22, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), относно правното действие на Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на Директор на РИОСВ София, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение на Минна компания ЕООД за Открит добив на лигнитни въглища от участък Радуловци, находище Алдомировски въглищен басейн, разположено в землищата на с. Радуловци, Братушково и Бърложница, община Сливница. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол КПД АГ 07/04.05.2022 г., съставен от служители експерти в дирекция КПД и началник отдел УТБИИ при Община Сливница, в който е посочено, че не са установени дейности, свързани с разработка и добив на подземни богатства в проектната концесионна площ. От комисията е формиран правен извод, че решението по ОВОС е изгубило правното си действие, предвид обстоятелството, че в 5 годишен срок от датата на издаването му, не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. В оспореното Писмо изх. 4423/05.05.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София са възпроизведени констатациите, обективирани в Констативен протокол КПД АГ 07/04.05.2022 г., като от административния орган е възприет извода на комисията от експерти и на адресата на акта е указано, че Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на Директор на РИОСВ София е загубило правното си действие, тъй като в срок от 5 години от датата на издаване му не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. Констатацията за изтеклия 5 годишен срок се основава единствено на проверката от 04.05.2022 г., извършена от служители експерти в дирекция КПД и началник отдел УТБИИ при Община Сливница. Административният орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е съобразил включително служебно известните му факти, че производството по оспорването на решението на Министерски съвет, с което е предоставена концесия за добив на подземни богатства твърди горивалигнитни въглища, от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци на територията на община Сливница, Софийска област с концесионер Минна компания ЕООД - гр. София, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС, ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, съгласно Приложение 1 и 2 от същия закон. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗООС, оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон. В съответствие с чл. 82, ал. 5 ЗООС, оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение. В контекста на горецитираните разпоредби, следва да се има предвид, че реализирането на инвестиционните предложения включва отделни етапи, през които същите преминават. Всяко инвестиционно предложение, в зависимост от неговия характер, преминава през отделни етапи на съответните приложими за него процедури по реда на специални закони, които са различни. В тази връзка, прилагането на горепосочените разпоредби на ЗООС следва да е съобразено с конкретното инвестиционно предложение и изискванията на специалния закон за неговото одобряване/разрешаване. При тълкуване на разпоредбите на чл.93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС, трябва да се прави разлика между предприети действия по подготовка на осъществяване на инвестиционното предложение (ИП), като промяна на предназначението на земята, изработване и одобряване на ПУП и т. н. и започнало осъществяване на ИП. В тази връзка, съдът намира, че осъществяването на ИП по смисъла на цитираните разпоредби е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Съответният акт за разрешаване/одобряване по специален закон следва да не е загубил правно действие към датата на извършване на проверката на контролния орган по околна среда. Инвестиционните предложения се категоризират по отношение на административните актове, чието издаване е необходимо за тяхното осъществяване след влизане в сила на решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС. В същия смисъл е Указание 91-00-78 от 15.07.2014 г., актуализирано с Указание 91-00-50 от 5.10.2016 г. относно правното действие на Решенията за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Решенията по ОВОС, издадени от Министерство на околната среда и водите, действащи до 02.08.2021 г., в процесния 5 годишен период от издаването на Решение по ОВОС СО 01 04/2016 г. на директора на РИОСВ София. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба се налага извода, че оспореното писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед неизпълнение на задълженията по чл. 35 и чл. 36, ал.1 АПК, довели до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Административният орган не е съобразил служебно известните му факти по оспорване на Решение 541/06.08.2018 г. на Министерски съвет и не е изложил мотиви във връзка с критериите досежно обхвата на преценката за започнало осъществяване на инвестиционно предложение, като е игнорирал предприетите от възложителя правни действия по осъществяването му, а е придал значение само на фактическите. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, пр.1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,