Решение № 2549 от 10.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Администрацията на Министерски съвет чрез юрк. В. Георгиева срещу решение 2887 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 2640/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. В депозирана молба поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът Б. Богомилов, чрез адв. Дундов оспорва жалбата и твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба от Б. Богомилов срещу Администрацията на Министерски съвет на РБългария, с която се претендира заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила решение по адм. дело 10485/2017 г. на АССГ. Имуществените вреди се състоят в разноски в производство по чл. 306 от АПК, приключило с влязло в сила разпореждане 10005 по адм. дело 12077/2019 г., и представляват възнаграждение за адвокат в това производство. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АССГ е осъдил Администрацията на МС да заплати в полза на Б. Богомилов сумата от 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до момента на изплащането ѝ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Съдът е стигнал до извод за основателност на исковата претенция, тъй като са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е незаконосъобразно бездействие по изпълнение на съдебно решение, издадено в полза на Богомилов; налице са претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разноски за процесуално представителство от адвокат, направени пред АССГ в производство по чл. 306 от АПК. Доказано е заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, отразено в приложения договор за правна защита и съдействие; налице е и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразното бездействие на Комисията за възстановяване и подпомагане при МС, с оглед на което е налице и основание по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата за претърпените от ищеца имуществени вреди. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ доводи за основателност на исковата претенция за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 500 лв., претърпени от него вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни влязло в сила решение по адм. дело 10485/2017 г. на АССГ. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че съдът неправилно е приел наличието на причинно-следствена връзка между бездействието за изпълнение на съдебното решение и твърдяната имуществена вреда, както и относно приетото с обжалваното решение, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение съставляват претърпяна вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съставът на АССГ е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав. Позоваването от съда на Тълкувателно постановление 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. 2/20214 г. на ОСК на ГК на ВКС и първа и втора колегии, както и на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на ОСС, първа и втора колегии на Върховния административен съд, постановено тълк. д. 2/2016 г., е относимо за казуса. Както е възприето в мотивите на последното решение, доколкото гражданинът не може сам да се защити, възнаграждението, платено на адвоката за осъществяване на правна защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Следва да се отбележи, че потърсената адвокатска помощ и платеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от констатираното неизпълнение. Богомилов е имал право на преценка как да се защити, избрал е производството по чл. 304 АПК, като за целта е направил разноски за възнаграждението на адвоката, притежаващ специални знания, необходими за защита на правата му. Все в този ред е Решение 2625 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. дело 8681/2020 г., трето отделение, постановено по идентичен казус по спор между същите страни. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК - л. 24 от делото в размер на 400 лв. Настоящият касационен състав счита за неоснователно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото отговаря на изискваният на чл. 36 от Закона за адвокатурата и не превишава значително предвидените възнаграждения по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,