Решение № 2523 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2010 г.

Решение № 2523 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 949 от 05.05.2010 г., постановено по адм. дело № 399 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 270900325 от 16.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, и потвърден с решение № 812 от 18.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит за данъчния период м. март 2008 г. в размер на 10 595,76 лв. и за м. април 2008 г. - в размер на 5709,12 лв., и са начислени съответните лихви по две фактури, издадени от "Венис трейд" ЕООД - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Шумен" АД, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се възлагане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен по жалба на "Шумен" АД ревизионен акт № 270900325 от 16.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, и потвърден с решение № 812 от 18.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит за данъчния период м. март 2008 г. в размер на 10 595,76 лв. и за м. април 2008 г. в размер на 5709,12 лв. и са начислени съответните лихви по две фактури, издадени от "Венис трейд" ЕООД - гр. София. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови това решение в обжалваната част, съдът е приел, че незаконосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице по посочените фактури, издадени от доставчика "Венис Трейд" ЕООД - гр. София. С ревизионния акт правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - предвид направения извод, че липсват безспорни доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху процесното количество арматурно желязо, липсват съпътстващи документи за транспорта и съхранение на стоката. Съдът е изложил съображения, че са налице доказателства за извършения транспорт и последващи сделки с доставеното арматурно желязо, като се е позовал на представените писмени доказателства: пътни и тахографски листове за извършения транспорт на арматурно желязо от гр. Солун до гр. Шумен с превозно средство ДК № ОВ-4573-АХ, съставените разписки към фактурите, приетото от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице. Съдът е посочил, че по делото не е било спорно между страните наличието на другите изискуеми по чл. 68 от ЗДДС предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което е приел, че в тази част обжалваният РА е незаконосъобразен, и го е отменил. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по процесните фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - поради това, че е направен от органа по приходите извод за липса на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като са липсвали съпътстващи доставката документи, свързани с транспорта и съхранението на стоката, т. е. липса на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС в случая е неприложима и актът е незаконосъобразен. Тази разпоредба предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период; и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация. Анализирайки всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил обоснования извод, че фактурите удостоверяват реални доставки на стоки. Неоснователно е твърдението, че липсват доказателства за транспорта на стоката до гр. Шумен. По делото са представени фактури и документи за плащания във връзка с извършения транспорт от "Лидия" ЕООД - гр. Тетевен. Вещото лице в своето заключение (прието неоспорено в производството) изрично е заявило, че счетоводните записвания за доставката са извършени в съответствие със счетоводното законодателство и плащането на доставчика за всяка от процесните фактури е извършено с платежно нареждане в рамките на месеца на доставката. Не без значение е и установеното от вещото лице, че ако се допусне, че не е осъществена доставката на арматурно желязо за м. март и април на 2008 г., то за жалбоподателя е било невъзможно изпълнението на извършените от него СМР и арматурни заготовки. По така изложените съображения обосновано и правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в обжалваната част, като е приел, че не е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 900 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,