Решение № 4279 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2018 г.

Решение № 4279 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. А. от [населено място] срещу решение № 4860 от 16.07.2018 г., постановено по адм. д. № 12639/2017 г. по описа на Административен съд С. – град (АССГ), 29 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА – 30 – 299 от 03.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Надстрояване на източен близнак на триетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ I – 411, кв. 77 по плана на гр. С., м. "кв. Овча купел - актуализация", с административен адрес [населено място], [улица]. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че не е била редовно призована за насрочено открито заседание по делото, а именно за заседанието, в което е приета СТЕ по делото, като по този начин посочва, че й е нарушено правото на защита. Твърди и че по делото не са били конституирани всички заинтересовани страни, тъй като посочва, че е извършен ремонт на обща част, поради което е следвало и етажната собственост (другите етажни собственици) да бъдат конституирани като страни. Твърди се неправилност на извода на съда, че не се касае за извършени дейности по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, а именно при аварийна ситуация, тъй като посочват, че повредите са били причинени при земетресението от 2012 г. Твърди се и неправилност на извода на съда, че правилно в оспорената заповед извършеното е прието за надстройка на сградата. Посочват, че с извършения надзид от 1, 40 м. от североизточната страна, не е извършена надстройка, тъй като не се обособява самостоятелно помещение в подпокривното пространство. Твърди и че не е извършен строеж, а извършеното представлява текущ ремонт на покрива, повреден сериозно от дъждовете в лятото на 2016 г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора, както и посочва, че не са представени доказателства за реално сторени разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона и в съответствие с целта на същия. Позовал се е на приетата по делото СТЕ, която е кредитирал относно направените технически установявания, но не и по отношение на направените правни изводи, както и останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че е безспорно установено изграждане на нова конструкция, надстрояване и съществени промени на общите части – покрив и фасада на сградата, която след изграденото се различава в двете си части на къщата близнак. Приел е, че описаното представлява основен ремонт и реконструкция по определенията на т. 42 и т. 44 на § 5 от ДР на ЗУТ, съответно попада в определението за строеж в т. 38 на § 5. Приел е, че наличните, представени по делото, неодобрени проекти са именно за реконструкция. Поради това е стигнал до извода за наличието на незаконен строеж без разрешение, в противоречие със забраната на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочил е, че описаният строеж по характеристиките си изключва възможността да бъде преценен като такъв измежду хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че строежът не е извършен при бедствена и аварийна ситуация, тъй като соченото от жалбоподателката земетресение е станало през м. май 2012 г., а процесният строеж е извършен четири години по-късно. Поради това е приел за неотносима твърдяната хипотеза на чл. 149, ал. 6 от АПК. Изложил е и мотиви, че нареденото премахване на строежа не се явява несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК мярка, тъй като особено предвид необходимостта от усъвършенстване на конструкцията и именно с оглед бъдещата безопасност на строежа е било необходимо одобряването на съответните книжа преди извършването му. Решение е правилно. На първо място неоснователно е направеното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като делото не е било отложено в последното проведено заседание на 15.06.2018 г., поради отсъствието на жалбоподателката е невъзможността й да се яви в открито съдебно заседание. Видно от доказателствата, действително делото е било отложено от 02.05.2018 г. за 13.06.2018 г., поради неявяване на вещото лице. За дата 13.06.2018 г. съдия докладчикът е бил в командировка и с разпореждане на заместник председател на АССГ делото е отложено в закрито заседание за 11.07.2018 г. След това отново в закрито заседание делото е било отложено за 15.06.2018 г., като Атанасова е била уведомена по телефон за това на 13.06.2018 г. По делото от нея е представена молба от 12.06.2018 г., с която е посочила, че не възразява да бъде изслушана представената по делото СТЕ, в която е изложила и аргументи по съществото на спора, като е поискала от съда да уважи жалбата й и е представила съдебна практика. Т. е. видно от доказателствата жалбоподателката е била редовно уведомена за заседанието на 15.06.2018 г. Съгласно чл. 139, ал. 1 изр. първо от АПК "Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани". В настоящия случай не се представят доказателства за наличието на пречка, жалбоподателката да се яви на заседанието, която да е такава която тя да не може да отстрани. По делото освен това е представена молба, в която тя е посочила, че иска да бъде приета изготвената експертиза и няма повече доказателствени искания във връзка със спора. И в тази молба няма искане за отлагане на делото, при каквото искане и при представяне на доказателства за пречка за явяване, за съдът има задължение да отложи делото за друга дата. Поради изложеното за съда не е възникнало задължение да отложи делото, напротив били са налице предпоставките за даване на ход, поради и което не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На второ място неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че не са конституирани по делото другите етажни съсобственици в сградата, в която е установен незаконния строеж. Това е така, тъй като страни в производството по оспорване на заповед за незаконен строеж са само адресата на заповедта и административния орган, издал същата, като в случая е конституирана жалбоподателката, като адресат на заповедта и извършител на незаконния строеж и административния орган. Останалите етажни собственици не са страни в това производство и съответно неконституирането им като заинтересовани по делото не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място правилен е извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Правилен е извода, че извършеното не представлява текущ ремонт или действия по чл. 151 от ЗУТ. Надстрояване или пристрояване е налице, когато се присъединяват допълнително застроени площи във вертикално и хоризонтално отношение спрямо съществуващия основен обем, изменя се съществено външната стена (фасадата) на сградата, която е обща част, като в настоящия случай от доказателствата се установява именно, че е извършено е извършена промяна във вертикално отношение на застроената площ, като е повишена кота корниз на сградата с извършеното надстрояване. Извършена е промяна на очертанията на сградата във вертикално отношение с извършения надзид над 1. 40 м. Правилен е и извода на съда, че по този начин е изменена и фасадата на сградата сравнена със западния близнак, което потвърждава извода за извършено надстрояване. Правилен е и извода на съда, че извършеното отговаря на понятията реконструкция и основен ремонт, а не на текущ ремонт, тъй като са допуснати и конструктивни изменения, поради което не следва да се уважи възражението, че се отнася за текущ ремонт. Неоснователно е и възражението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. От доказателствата не се установява спорната надстройка да е извършена във връзка с бедствие или авария – земетресението от м. май 2012 г. Това се опровергава и от твърденията в касационната жалба, в която се посочва, че действително от земетресението има щети, но те не засягат покрива, а същият е бил повреден в резултат на износването – сградата е стара и дъждовното ляно на 2016 г., когато се е появил теч. Освен това нормата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ предвижда, че "при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж". Видно от текста касае се за неотложни аварийни или възстановителни работи, а в случая не са представени доказателства за настъпилите повреди и за това, че извършената надстройка с подмяна на покрива – изграждането на нов такъв, касаят възстановяване на разрушения от земетресението. Поради това е правилен извода на АССГ за липса на предпоставките за приложението на тази норма. Най – накрая настоящият състав споделя изводите на АССГ относно това, че мярката е съразмерна, тъй като правилно е посочено, че одобряването на строителни книжа – още повече за настройка – би гарантирало бъдещата безопасност на строежа, доколкото преценката при одобрените им се прави в различни части, включително с оглед конструктивната устойчивост на строежа при повишаване на натоварванията при надстройка. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно и следва да бъде уважено, но при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,