Решение № 3147 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2011 г.

Решение № 3147 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2011 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Николай Иванов Урумов от гр. София, представляван в съдебно заседание от адв. Емануил Йорданов, срещу решение по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което по т. 17.1. е прието, че с действията си, Николай Иванов Урумов, съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г., за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт и по т. 17.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". В жалбата и в представените писмени бележки се правят оплаквания за нищожност на акта, като постановен при липса на компетентност и за незаконосъобразност на обжалваното решение на ВСС поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми на ЗСВ - основания за отмяна по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Жалбоподателят прави довод, че е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. На второ място се поддържа, че не е налице негово конкретно действие, което да е довело до накърняване престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от същия закон. Твърди, че не е налице дисциплинарно нарушение и вина. На следващо място доводът в жалбата е, че е налице нарушение на чл. 313, ал. 1 ЗСВ, тъй като дисциплинарният състав, в нарушение на закона, не е изслушал привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, нито е приел писменото му обяснение преди постановяване на решението за налагане на дисциплинарно наказание. Прави се довод за допуснато съществено нарушение на процедурата - ненаправени самоотводи от страна на членове на ВСС при гласуване на решението на ВСС. Навежда се и довод за противоречие между диспозитива на решението и неговите мотиви. Твърди се въвеждане на нов предмет като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание "разгръщане на строителството и реализиране на строеж", което не попада в предмета на дисциплинарното производство, определен от предложението на вносителите. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли тричленния състав да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав, счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 1.06.2010 г. на петима членове на ВСС. В него е посочено, че постоянната комисия към ВСС "Професионална етика и превенция на корупцията" е установила, че Деница Николаева Урумова, дъщеря на съдията от ВАС Николай Урумов, придобила право на строеж в гр. Приморско в нарушение на тогава действащата нормативна уредба, което било известно на нейния баща. Незаконната процедура породила основателното възмущение на гражданите в гр. Приморско, на които при наличието на законови основания, не е било отстъпено право на строеж, но те са се въздържали да водят дела, защото делата срещу роднини на висши магистрати са обречени на неуспех; създадено е убеждение, че имотът в курортния град е предоставен на роднината на магистрата заради служебното му положение, което е достатъчно да се приеме, че е нарушен престижа на съдебната власт. Според вносителите на предложението, изложените фактически обстоятелства обуславят извод за осъществено от дисциплинарноотговорното лице Николай Урумов недопустимо поведение, накърняващо престижа на съдебната власт и съставляващо нарушения на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., както и на правила 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В предложението е посочено, че с поведението си съдия Урумов е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. С решение по т. 4.1. по протокол № 21 от 3.06.2010 г., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, ВСС е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Николай Иванов Урумов и по т. 4.2. е избрал дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 17/2010 г. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел заседания на 7.07.2010 г., 21.10.2010 г., 17.11.2010 г., 24.11.2010 г. и на 8.12.2010 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Маргарита Николова Серафимова, Димитър Гихоров Димитров, Деница Николаева Урумова, Слави Русев Костов и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. С решение № 10-00-007/17.03.2011 г. дисциплинарният състав /ДС/ е предложил на ВСС да приеме, че Николай Иванов Урумов съдия във ВАС е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.), като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г. за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България, и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт, за което да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 (двадесет и пет) на сто за срок от две години. В мотивите на решението дисциплинарният състав е приел, че производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ - до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Дисциплинарният състав е приел, че предмет на настоящото дисциплинарно производство е поведението на дисциплинарноотговорното лице Николай Урумов във връзка с придобито от неговата дъщеря Деница Урумова право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ УПИ II в кв. 36 "г" по плана на гр. Приморско, община Приморско с площ от 469 кв. м. В тази насока в предложението за налагане на дисциплинарно наказание са изтъкнати фактите, че Деница Николаева Урумова, дъщеря на съдията от ВАС Николай Урумов, по време на следването си е придобила право на строеж в гр. Приморско в нарушение на тогава действащата нормативна уредба, което обстоятелство е станало известно на нейния баща. ДС приел от фактическа страна за установено, че с решение на ВСС, прието в проведено заседание на 13.05.2009 г. на основание чл. 186, ал. 3 от ЗСВ Деница Николаева Урумова била назначена за младши съдия в Окръжен съд - гр. Благоевград, като встъпила в длъжност на 15.06.2009 г. Видно от представеното копие от диплома за висше образование тя завършила юридическото си образование във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" през 2005 г. Още като студентка, от 2002 - 2003 г. започнала сезонна работа като барман на територията на гр. Приморско, основно в Почивната база на Националния статистически институт в гр. Приморско, стопанисвана от свидетеля Слави Костов. След дипломирането си, Деница Урумова започнала работа като юрисконсулт в "Главболгарстрой" АД и участвала в управлението на "Аркутино" ЕАД като чл. на Съвета на директорите. (Дейността на това дружество била свързана с управление, стопанисване и отдаване под наем на недвижими имоти и реализиране на инвестиционни проекти, вкл. и на територията на общините Приморско и Созопол). Тези обстоятелства предполагали чести пътувания и по-продължително пребиваване на Деница Урумова в гр. Приморско и региона. През м. януари 2004 г. Деница Урумова подала в общината на гр. Приморско молба-декларация за учредяване на право на строеж за задоволяване на жилищни нужди. Върху молбата няма саморъчно отразена от молителката дата на подаване, като липсва и отбелязване на самата молба за нейното официално завеждане в администрацията на ОбС - гр. Приморско. Данни за момента на подаването на молбата се съдържат в незаверено и неподписано от комисията по картотекиране копие от картотека 2004 г. на граждани с установени жилищни нужди - гр. Приморско представено от вносителите ведно с предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно този документ в картотеката фигурира молбата на Деница Урумова, заведена под № К-01-40 от 15.01.2004 г. Дисциплинарният състав е приел за установено, че молбата на Деница Урумова е подадена на 15.01.2004 г., тъй като документът е описан по идентичен начин в заповед № 539/10.05.2007 г. на кмета на община Приморско, с която е отстъпено право на строеж на Деница Урумова върху посочения в заповедта имот. В своята молба-декларация Деница Урумова заявила постоянно местоживеене на ул. "Стара планина" № 7 в гр. Приморско, в жилищна страда, собственост на Манол Тодоров Манолов, като отразила обстоятелството, че обитава една стая от имота с площ от 12 кв. м. Този адрес е бил формално посочен от Урумова с оглед изпълнение изискванията на процедурата по отстъпване на правото на строеж, въпреки че тя не го е обитавала реално нито към момента на подаване на молбата-декларация, нито впоследствие. Съобщението за постоянен адрес било подадено от Деница Урумова до кмета на Община Приморско на 17.10.2006 г. и било заведено под № 248. Впоследствие, на 25.04.2007 г., непосредствено преди постановяването на заповед № 539/10.05.2007 г. на кмета на община Приморско за отстъпване на правото на строеж, на Деница Урумова била издадена нова лична карта от МВР - гр. Бургас, с посочен в нея постоянен адрес този в гр. Приморско. Като последица от подадената от Деница Урумова молба-декларация до ОбС - гр. Приморско, била осъществена процедура по картотекирането й като лице с установена жилищна нужда на територията на гр. Приморско. Със заповед № 539 от 10.05.2007 г. на кмета на Община Приморско, въз основа на посочените по-горе молба-декларация от Деница Урумова, протокол на комисията за картотекиране от 26.03.2004 г. и акт за общинска собственост № 40/29.11.2006 г. и на основание чл. 37, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във вр. чл. 30 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество и решение № 61/11.05.2000 г. на ОбНС - гр. Приморско за определяне на цените на различните права на строеж, учредявани от общината, на Деница Урумова било отстъпено право на строеж за построяване на предвидената по Плана за застрояване /ПЗ/ жилищна сграда върху УПИ II (две) в квартал 36 "г" (тридесет и шест) по плана на гр. Приморско, община Приморско, с площ от 469 кв. м, с цена на правото на строеж 1829 лева, както и местни такси и следващата се нотариалната такса. Сумите били внесени от Деница Урумова по сметка на община Приморско на 28.06.2007 г. На 28.06.2007 г. Деница Урумова сключила договор с община Приморско, представлявана от кмета Димитър Димитров за учредяване на правото на строеж. Съгласно клаузите на договора, Деница Урумова придобила правото да построи предвидената по /ПЗ/ жилищна сграда, като се задължила да не прехвърля по какъвто и да било начин така учреденото й право до реализирането му, както и собствеността върху изградената сграда или части от нея на трети лица, за срок от пет години от датата на разрешението за ползването й, както и да не учредява право на ползване, да не я внася в търговско дружество и др. При неспазване на тези условия, договорът щял да бъде прекратен по право, като общината ставала собственик на изграденото и на други приращения и подобрения върху имота. По повод сигнал от сдружение "Приморско 21 век" до ОбС за допуснати нарушения при учредяване на право на строеж и други вещни права на различни лица и въз основа на решение № 37/26.02.2009 г. на ОбС - гр. Приморско, била избрана временна комисия, която да извърши проверка на сключените от общината през периода 2003 г. - 2007 г. договори за продажба на общинска собственост, за отстъпено право на строеж върху общинска земя и за замяна на недвижими имоти - общинска собственост. За резултатите от извършената проверка бил изготвен доклад, внесен за разглеждане в ОбС. Според констатациите от доклада, за посочения период било учредено право на строеж на 350 лица, за 118, от които - до промяната в реда за учредяването му с изменението на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 101/16.11.2004 г.). Проверени били подробно 29 договора за отстъпено право на строеж върху общинска земя, като по 14 от тях, вкл. и договора на Деница Урумова, временната комисия констатирала нарушения на регламентираната в закона процедура за това. Дейността по управление и разпореждане с имоти - общинска собственост в гр. Приморско, била предмет на проверки и разследване по няколко досъдебни производства на районна и окръжна прокуратури - гр. Бургас и на районна прокуратура - гр. Царево, като констатациите за хода и съдържанието на проверките били отразени в два доклада на прокурор от ВКП К. Хлебарова от 20.05.2010 г. В изпълнение на договора за учредяване на право на строеж в гр. Приморско, на 26.08.2009 г. Деница Урумова получила разрешение за строеж на "жилищна сграда с апартаменти, стаи за настаняване и кафене". Няколко месеца по-късно започнали строителни работи по изграждането на сградата, проектирана да се състои от сутерен, партер и четири етажа, с разгърната застроена площ от 947 кв. м. В доклада на прокурора от ВКП К. Хлебарова от 20.05.2010 г. е отбелязано по отношение на лицата, замесени в т. н. "имотен скандал", вкл. и по отношение на Деница Урумова, че при извършена лична проверка на място бил установен "изключително скъпия вид на построените сгради от гледна точка на вложени материали и труд, скорост на разгръщащото се строителство и то, в момент на финансова криза". Според проверяващия прокурор, възниквал основателно "въпрос за произхода на средствата, с които разполагали лицата и техните семейства, за да осъществят такова скъпо строителство". Непосредствено след сключването на 28.06.2007 г. на договора за отстъпване на правото на строеж в гр. Приморско, реализиран в условията на преференциална процедура за лица с жилищна нужда на територията на гр. Приморско, на 8.08.2007 г. Деница Урумова закупила апартамент в съседното с. Лозенец, Бургаска област, с площ 80 кв. м, на стойност 25 хиляди лева. Дисциплинарният състав обаче не е събирал доказателства и не е извел релевантни констатации във връзка със строежа на сградата (реализиран в периода след 26.08.2009 г.), както и по въпроса за последващото закупуване на недвижим имот на територията на с. Лозенец от Деница Урумова. Тези обстоятелства надхвърлят очертания в предложението за налагане на дисциплинарно наказание предмет на доказване, който е ограничен само и единствено до момента на придобиването на правото на строеж от страна на Деница Урумова и узнаването на баща й за сделката. Относно персоналното поведение на съдия Николай Урумов, привлечен към дисциплинарна отговорност в настоящото производство, във връзка с придобиването на право на строеж от дъщеря му Деница Урумова, дисциплинарният състав установил следното: Дисциплинарноотговорното лице е научило за имотната инициатива на дъщеря си през лятото на 2007 г., след окончателното финализиране на процедурата по отстъпване на правото на строеж със сключения договор на 28.06.2007 г. между Деница Урумова и община Приморско, представлявана от кмета Димитър Димитров, за учредяване на правото на строеж. Деница Урумова е привлечена да отговаря за собствените си действия по придобиване на правото на строеж на преференциални цени като лице с установени жилищни нужди в гр. Приморско и реализирането на строежа върху отстъпения терен. Според ДС поведението на Николай Урумов, който не е придобил лично съответните права на строеж, следва да се разглежда на плоскостта на създадената чрез неговите действия, респ. бездействия, видимост за недопустимо заобикаляне на закона чрез техни близки с цел лично и/или на техните роднини материално облагодетелстване. Към 28.06.2007 г. - датата на сключването на договора с Община Приморско за учредяване на правото на строеж - Деница Урумова е била на 27 години. След дипломирането си през 2005 г. тя е работила като юрисконсулт в "Главболгарстрой" АД, участвала е в управлението на "Аркутино" ЕАД като чл. на Съвета на директорите и е формирала самостоятелни доходи. ДС е приел, че нито Деница Урумова, нито баща и са познавали бившия кмет Димитър Димитров или други лица от администрацията на общината. Урумов не е бил чл. на бившия ВСС и не е разполагал оттам с информация относно намеренията на бившия кмет Д. Димитров да бъде учреден съд в гр. Приморско. Въз основа на изложените по горе факти ДС е приел, че до лятото на 2007 г. съдия Николай Урумов не е имал представа за предприетите от дъщеря му действия по придобиване на вещно право върху недвижим имот в гр. Приморско на преференциални цени, като е научил за това едва след окончателното финализиране на процедурата по отстъпване на правото на строеж със сключения договор на 28.06.2007 г. за учредяване на правото на строеж. След като през лятото на 2007 г. дисциплинарноотговорното лице Урумов разбрал от дъщеря си за полученото право на строеж, той безспорно вече е бил наясно със създадената ситуация, както и с намеренията на Деница Урумова да предприеме застрояване. Въз основа на приетите за установени факти, ДС е стигнал до следните правни изводи: Установената по делото хронология на фактите относно придобиването на правото на строеж от Деница Урумова, не позволява те да бъдат механично приписани на баща й и не дават автоматически основание за изводи относно неговата почтеност, морален интегритет и репутация. Обратното би означавало той да понесе последици от реализирането на обективна отговорност, произтичаща от чужди действия. Поведението на съдия Урумов, който не е придобил лично съответното право на строеж, може да бъде разглеждано единствено на плоскостта на създадената чрез неговите действия, респ. бездействия, видимост за недопустимо заобикаляне на закона чрез привидни действия на дъщеря му с цел лично и/или на техните роднини материално облагодетелстване. Според ДС поведението на съдия Урумов до момента на узнаването за придобитото от дъщеря му право на строеж не е било виновно и не може да бъде преценявано от гледна точка на евентуално несъответствие с етичните стандарти. След като не е знаел за деянието на дъщеря си въобще, от негова страна не би могла да бъде провокирана реална видимост за недопустимо заобикаляне на закона. Приел е, че няма основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на съдия Урумов и заради личното му участие в осигуряването на крайния резултат от сделката по ОПС /отстъпено право на строеж/ - застрояването на сграда с почти хиляда кв. м разгърната застроена площ, както и с оглед финансовите източници за реализиране на въпросния строеж. Такива фактически основания не са посочени в предложението за налагане на дисциплинарно наказание и произнасянето по тях е недопустимо. Според ДС от лятото на 2007 г. дисциплинарноотговорното лице Урумов вече е знаел за придобитото правото на строеж от дъщеря му, за неприемливия начин на получаването му и несъмнено е бил в течение на последващите й действия по разгръщане на строителството. Въпреки узнаването на компрометиращите детайли в действията на Деница Урумова при получаването на правото на строеж (заявяване пред общинската администрация на жилищна нужда, без да са предоставени и да са налице каквито и да било данни в подкрепа на подобно деклариране, извършване на адресна регистрация на място без действителна фактическа връзка с него, промяна на документа за самоличност очевидно за нуждите на процедурата по картотекиране като лице с установена жилищна нужда и т. н.), нейният баща е приел укоримото й поведение като "свършен факт", не е направил нищо, за да предотврати реализирането на строежа, като на практика се е съгласил с постигането на неприемливия резултат от действията й, скандално облагодетелстващи неговите най-близки роднини, а и самия него. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че с бездействието си Николай Урумов е накърнил външната убедителност на интегритета и независимостта на съдебната власт, професионалната пристойност и морал на съдията. Пасивното му безкритично отношение не само е утвърдило в обществото убеждение, че одобрява сделката на дъщеря си, но е генерирало и предпоставки за трудно оборимо подозрение, че действията й са били умело направлявани от баща й с цел лично и/или на близки роднини облагодетелстване. ДС е стигнал до извод че се касае не до извършени от дисциплинарноотговорното лице съчетани нарушения на правилата по т. 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както считат вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, а само до нарушение на правилото по т. 5.7 от КЕПБМ. Съставът е приел, че в конкретния случай липсва доказано активно поведение (действие) на привлечения към дисциплинарна отговорност, обективиращо неговото пряко или косвено участие в поредицата от действия, довели до придобиването от Деница Урумова на правото на строеж в гр. Приморско, поради което разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ не е приложима в разглеждания казус. Според ДС виновното поведение на съдия Урумов се състои в това, че с бездействието си е породил у разумния страничен наблюдател впечатление и съмнение за недопустимо имуществено облагодетелстване чрез заобикаляне на закона. Такова деяние компрометира репутацията на магистрата в професията и обществото и съставлява нарушение на правилото по т. 5.7 от КЕПБМ, одобрен с решение на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г., а за периода преди това - на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България. Съдържанието на изискването за безукорна репутация на съдията въплъщава идеята, че моралните качества имат основно значение за правилното изпълнение на съдийските функции. Правилата на професионалното поведение изискват от магистратите да поддържат доверието на обществото, като свеждат до минимум риска от конфликт на интереси и предотвратяват последиците от каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната почтеност, чест, добро име. Тъй като магистратите ежедневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите, обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорни почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова, както в службата си, така и извън пряката си служебна дейност, магистратите трябва стриктно да съблюдават безупречна репутация, съобразена с доверието на обществото и неговите очаквания. Според Кодекса за поведението на съдиите (т. н. "Бангалорски принципи"), една от гаранциите за пристойност и утвърждаване на впечатлението за пристойност на съдията (принцип IV, т. 4.7) е тъкмо "неговото задължение" да се информира за своите лични и доверителни финансови интереси и да полага възможните усилия да се осведоми за финансовите интереси на членовете на своето семейство". Следователно, общоприето е разбирането за необходимостта от особено внимание и предпазливост на магистрата към имуществената сфера на близките му, защото чрез тях репутацията му лесно и безвъзвратно може да бъде компрометирана. Широкият обществен резонанс към случилото е еднозначно и непримиримо манифестиран, тъй като, без оглед на действителната конкретика на казуса, общественото мнение е свързало възникналата ситуация със заобикаляне на законни разпоредби и със съмнения за злоупотреба с власт от страна на магистратите Николай Урумов и Деница Урумова. В публичното пространство чрез медиите е изразена остро критична, негативна обществена оценка на оповестените данни. Информация за придобитите от магистрати и техни близки роднини недвижими имоти на територията на гр. Приморско, е била изнесена в предаването "Здравей, България" на "Нова телевизия", както и в публикация във вестник "Капитал" през м. май 2010 г., след което е многократно тиражирана, включително и досега, в множество други медии. При подобен мащабен обществен отзвук и медиен интерес, поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат Николай Урумов, освен, че е несъвместимо с етичните стандарти, несъмнено реално е застрашило и престижа на съдебна власт, тъй като е поставило под съмнение фундаменталните принципи, върху които се гради институционалния авторитет на съда. В настоящия казус уронването на престижа на съдебната власт от страна на дисциплинарноотговорното лице не се свързва с конкретно извършени/неизвършени от него служебни действия, а е реализирано въз основа на породеното съмнение за недопустимо имуществено облагодетелстване чрез заобикаляне на закона. Въз основа на изложеното е прието, че Николай Урумов, съдия във ВАС, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (изм. ДВ, бр. 33/2009 г.), като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г. за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България, и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. В решението на ДС, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, са отчетени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и е предложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години" на съдия Николай Урумов. На заседание от 23.03.2011 г. ВСС, без да се излагат допълнителни мотиви е проведено тайно гласуване, при което с 17 гласа "за", 2 гласа "против" и 3 гласа "въздържали се" ВСС е приел, по т. 17.1. че с действията си, Николай Иванов Урумов, съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г., за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт и по т. 17.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". Върховният административен съд, тричленен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и разгледа доводите на страните, намира за безспорни по делото следните факти: В община Приморско в периода от 2004 до 2007 г. право на строеж е предоставено на около 250 човека. В този период - до края на 2007 г., е действала Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Приморско, издадена на основание отменената с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. разпоредба на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Наредбата е предвиждала правомощие на кмета на общината да предоставя право на строеж, без да е необходимо съгласието на общинския съвет (текстът на наредбата е приобщен към доказателствата по делото). Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата право на строеж на граждани с установени жилищни нужди, по реда и при условията на глава II на Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост (ППЗОС отм. ДВ, бр. 23 от 18.03.2005 г.), се учредява без провеждане на търг и по цени, определени от Общинския съвет и по глава VII на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Това става въз основа на подреждане на нуждаещите се лица в картотека по чл. 8 ППЗОС (отм.) след предложение на комисията по чл. 9 от същия. Изискването за учредяване право на строеж, съгласно нормативната уредба, е лицето да има адресна регистрация на територия на община Приморско и да има жилищна нужда по смисъла на ППЗОС (отм.), т. е. за учредяване право на строеж се изисквало картотекираните лица да отговарят на законовото изискване за жилищна нужда, а не да разполагат с доходи под жизнения минимум (да са "социално слаби"). За учредяване право на строеж на кандидатстващото лице не се е изисквало същото да има местожителство в населеното място минимум 5 години. Това изискване законът поставя към населените места от 0, I и II функционален тип (чл. 5, ал. 1, т. 6 ППЗОС отм. във връзка с чл. 37, ал. 4, т. 1 ЗОС, отм., ДВ, бр. 54 от 2008 г.), докато град Приморско е населено място от III функционален тип. Поради това от формална страна изискването е било само за адресна регистрация на територията на общината без срок за това, а жилищната нужда се е преценявала от комисия към общината. Безспорно е, че на 15.01.2004 г. Деница Урумова, тогава на 24 години, е подала молба-декларация за отстъпване право на строеж в град Приморско, като молбата е заведена с вх. № К-01-40/15.01.2004 г. във входящия регистър на общината. Урумова е имала адресна регистрация в град Приморско от дата 17.10.2006 г. на адрес "Стара планина" № 7, чиито собственици заявяват, че тя никога не е живяла на този адрес. Със заповед № 539 от 10.05.2007 г. кметът на община Приморско е отстъпил на Деница Урумова право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот УПИ II, кв. 36г, с площ от 469 кв. м. На 28.06.2007 г. е сключен договор между община Приморско и Деница Урумова за придобиване правото на строеж срещу заплащане на сумата от 1829 лв., внесена от приобретателя. Безспорно е, че Николай Урумов е узнал за придобитото право на строеж от дъщеря си след придобиването - след 28.06.2007 г. Безспорно е също, че в обществото съществува негативно обществено мнение относно придобиването от висши магистрати, съответно от техни роднини по права линия, в т. ч. и от дъщерята на Николай Урумов, на право на строеж в общински имоти, разположени в землището на община Приморско. Не се спори, че в обществото е създадено впечатление за задоволяване на интереси на магистрати и на интереси на техните близки чрез заобикаляне на закона. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. При така установените безспорно факти по делото съдът приема следното досежно законосъобразността на решението на ВСС: Преди всичко следва да се посочи, че ВСС в решението си е приел нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ. Решението е взето на 23.03.2011 г. От 29.12.2009 г. алинея 3, която визира видовете дисциплинарни нарушения е алинея 4. Нито в решението на ДС, нито в решението на ВСС е конкретизирана датата или периода на извършване на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, с оглед на което настоящият съдебен състав не може да провери дали ВСС в решението си е посочил приложимата правна норма - чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. В случая ВСС е приел, че с действията си Николай Иванов Урумов, съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил правилото по т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), за периода след решението на ВСС по протокол № 21/20.05.2009 г., за одобряване на КЕПБМ, респ. чл. 5, ал. 5 от действащите преди това Правила за професионална етика на съдиите в България, и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Няма спор, че две дисциплинарни нарушения могат да се осъществят с едно деяние - действие /както е прието в конкретния случай от ВСС/. В случая характерът на двете твърдяни нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт предполагат възможността с едно деяние /действие/ да са осъществени и двете нарушения. Мотиви в тази насока органът не е изложил. Дори и да се приеме, че според ВСС Урумов с едно деяние/действие/ е осъществил двете твърдяни нарушения първото, което е необходимо, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност, е установяването по безспорен начин на извършено от него деяние /в конкретния случай действие, както е приел ВСС/, което да осъществява състава дисциплинарно нарушение. Твърди се нарушение на етичните правила. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. ВСС е приел за дисциплинарно нарушение нарушението на т. 5.7. КЕПБМ "Магистратът трябва да е с безукорна репутация". А съгласно чл. 5, ал. 5 на Правилата за професионална етика на съдиите в България " извън съда съдията спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция". В обжалваното решение ВСС не е посочил какви конкретни действия Николай Урумов е извършил, а е следвало да не извършва, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от съдия Урумов, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решението на ДС, както и от направените изказвания от членовете на ВСС преди вземането на самото решение за налагане на наказание. С оглед обстоятелството, че съдия Урумов е наказан от ВСС единствено за извършени действия, но не и за бездействия, то настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде установено единствено дали посочените в решението на ДС и в изказванията на членовете на ВСС, действия, извършени от съдия Урумов представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. В решението на ДС липсва установено конкретно действие, което да е извършено лично от страна на съдия Урумов, осъществяващо състава на дисциплинарно нарушение. В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя за наличие на противоречие между диспозитива на обжалваното решение и мотивите, съдържащи се в решението на ДС. В решението на ДС е посочено, че укоримото поведение на съдия Урумов се изразява единствено в неговото бездействие -"приел укоримото й поведение като "свършен факт", не е направил нищо, за да предотврати реализирането на строежа". А в решението, предмет на настоящото съдебно производство, неясно защо и без да излага мотиви, ВСС е приел, че съдия Урумов е извършил дисциплинарни нарушения, единствено с действията си, като разбира се, не са конкретизирани тези действия. В решението липсват данни, а и не са събирани доказателства, от които може да се направи извод за извършването на конкретни действия от страна на съдия Урумов, които да покриват от обективна и субективна страна признаците на соченото дисциплинарно нарушение. Установените обстоятелства, на които се основава решението на ДС, се отнасят единствено до бездействия, но не и за действия. Доколкото обаче се обжалва решението на ВСС, в което той е приел, че съдия Урумов е извършил дисциплинарни нарушения единствено с действията си, но не и с бездействията си, и е наказан за извършените от него действия, то настоящата инстанция счита, че не следва да се занимава с въпроса, дали и доколко обсъжданите в мотивите на решението на ДС, бездействия на съдия Урумов, осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, тъй като той не е наказан за тях. С това се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. ВСС на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, поради което цитираните по-горе факти и обстоятелства изчерпват мотивите на органа. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична и се носи за лични действия. В решението на дисциплинарния състав са установени единствено действия на дъщерята на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице Деница Урумова, които не са предмет на настоящото дисциплинарното производство. ВСС не посочва фактическите действия, които осъществяват личното активно поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване или съпричиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, административният орган не е формулирал деянието /конкретното действие/ и не е изложил никакви мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с вредата. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен във всеки конкретен случай на твърдяно дисциплинарно нарушение на КЕПБМ да запълни етичната норма с фактическото съдържание на деянието. Това е изискване за законосъобразност на акта. В противен случай би се стигнало до налагане на наказание, без да е установено и доказано нарушението, а с оглед на това и без да може да се установи причинната връзка между противоправния резултат и личното поведение на магистрата. Съдът няма компетентност да извършва тази преценка вместо дисциплинарно наказващия орган. Съдът, като проверява законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да провери фактическите констатации на административния орган относно релевантното поведение съответстват ли на данните по делото, правилно ли е приложен материалния и процесуалния закон, както и да провери спазването на законовите предели на дискрецията на органа. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, единствено на база събраните доказателства и установените факти по делото. Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършено нарушение от страна на наказания магистрат. Съдът не може да преценява законосъобразността на един акт на базата на обществената нагласа, обществено мнение и медийни публикации, при липса на конкретни доказателства, съдържащи се в кориците на съответното дело, събрани по дисциплинарното производство пред ВСС. Той не може да определя кое поведение на магистрата представлява нарушение на моралните норми. Това е и разликата между съдебната проверка за законосъобразност на един акт, установяващ нарушение на етични правила и налагащ наказание за него, и обществената оценка на същото това нарушение. Обществената оценка санкционира директно поведението, а съдебният контрол е за законосъобразността на акта, който налага наказанието за това поведение. Видно от изложеното ВСС не е изследвал, формулирал и доказал фактически осъщественото лично действие на магистрата и не го е преценил от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила. Вместо да обоснове наличието на нарушение от гледна точка на изпълнителното деяние, изразяващо се в конкретно действие ВСС е се е задоволил да посочи в решението си, че нарушението е извършено чрез действия. Този извод не може да замести необходимостта от установяване и мотивиране на деянието /конкретното действие в настоящия случай/, а без това не може да се установи неговата противоправност - в случая нарушение на етичните правила, вината и причинната връзка между това деяние и установения противоправен резултат. Видно от изложеното ВСС не е установил и доказал, извършено от магистрата активно поведение /лично действие/, което да представлява нарушение по смисъла на ЗСВ. Наличието на съмнение, на вероятност за извършено нарушение, не може да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност. Доказателствената тежест в конкретния случай се носи от административния орган, който съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Установеното от ДС поведение на магистрата, неправилно е преценено и квалифицирано в обжалваното решение от ВСС като действие, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение. Налагането на наказание за деяние, което не представлява нарушение или за действия, които не са извършени лично от магистрата представлява нарушение на материалния закон, тъй като е наложено наказание в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ. Материалната незаконосъобразност на оспорения акт е основание за неговата отмяна. Тази материална незаконосъобразност не дава възможност на съда да се произнесе по твърденията досежно погасителната давност, както и относно обосноваността на дисциплинарното наказание от гледна точка на вида на нарушените морални норми. От друга страна противоречието между диспозитива на решението на ВСС и мотивите в решението на ДС е съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението само на това основание. С оглед на изложеното съдът счита, че оспореното решение на ВСС по т. 17 от протокол № 11 от 23.03.2011 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Неоснователен е доводът в жалбата за нищожност на решението на ВСС. Решението е валидно, тъй като е взето от компетентен орган в пределите на неговите законоустановени правомощия, при необходимия кворум и при наличие на изискващото се по закон мнозинство. Неоснователни са и възраженията за допуснати от ВСС съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на отводи от страна на членовете на комисиите към ВСС. Членовете на ВСС, направили предложението, членовете на Комисията по дисциплинарни производства и участвалите в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност, членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат. Член 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на съвета и изричната норма на чл. 35 от ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на чл. на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на касатора, би се стигнало до хипотези, когато колективният административен орган няма да може да формира състав, за да постанови акта си, т. е. няма да има кой да осъществява съответната държавна функция. С оглед на изложеното съдът счита, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,