Решение № 1519 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2012 г.

Решение № 1519 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Консорциум "Августа Траяна", със седалище и адрес на управление в гр. Раднево, ул. "Митьо Станев" № 20а, чрез управителя Желязко Василев Желязков, срещу решение № 113 от 7.06.2012 г. по адм. дело № 77/2009 г. на Административен съд - Стара Загора, с коeто е отхвърлена жалбата на Консорциума против заповед № РД-25-321 от 2.02.2009 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили (Наредбата/Наредба № 2/2012 г.) и протокол на комисията за провеждане на конкурса, назначена със заповед № 3199 от 20.12.2008 г. са обявени кандидатите, класирани в проведения конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми по предварително утвърдени маршрутни разписания, квота община Стара Загора, както следва 1). Първа група "Автобусни превози" ООД, гр. Стара Загора; 2). Втора група "Автобусни превози" ООД, гр. Стара Загора; Консорциум "Августа Траяна" не е допуснат до участие в конкурса на основание чл. 25 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и т. 6 от раздел "Отваряне и разглеждане на предложения" от утвърдената конкурсна документация и е определена фирма "Автобусни превози" ООД, гр. Стара Загора за изпълнител по договора за превоз на пътниците по автобусни линии от I и II група. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развитите оплаквания преповтарят направените пред първоинстанционния съд доводи и възражения във връзка с допуснати нарушения на регламентираната в Наредба № 2/2002 г. процедура за провеждане на конкурса. Оспорва се решаващият извод на съда, че правноорганизационната форма на консорциума, за която се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), изключва възможността му да участва в конкурс за възлагане на обществен превоз по реда на цитираната Наредба. Доколкото останалите доводи касаят действия след момента на отстраняването на касатора от конкурса, те не рефлектират пряко и непосредствено върху правната му сфера. Затова се обсъждат само тези оплаквания, които са във връзка с причината за отстраняването, а останалите са неотносими. Не се обсъждат и наведените доводи относно незаконосъобразността на предходни административни актове, по които има влезли в сила съдебни решения. Ответниците - Бенко Иванов, действащ като ЕТ с фирма "Бивием - Банко Иванов", "Експрес" ООД, кметът на Община Стара Загора, Илия Илиев, в качеството на ЕТ с фирма "Илия Илиев - Сведи", Милан Миланов - регистриран като ЕТ с фирма "Цитадела - ММ - Милан Миланов", Пенчо Димитров - в качеството на ЕТ с фирма "Пирин Инпекс - Пенчо Димитров", "Веда Транс" ООД, Марко Марков - действащ като ЕТ с фирма "Евро Тур - Марко Марков", "Пир Импекс" ЕООД, "Ел Же Груп" ООД, СД "Север Транс Младенов, Желязков и Сие", "Формула" ЕООД, "Генто" ООД и "МТК Груп" ООД - не ангажират становища по жалбата. Ответникът - "Автобусни превози" ООД, чрез упълномощен процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че констатираното несъответствие в организационната форма на касатора на правната уредба за участие в конкурс по чл. 7, ал. 2, вр. чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 2 и чл. 25 от Наредба № 2/2002 г. е неотстранимо. В тази насока релевира довод, че цитираните разпоредби изключват липсата на правосубектност като търговец по смисъла, вложен в ТЗ, както и притежаването на лиценз за осъществяване на обществен превоз на пътници от страна на гражданското дружество. При тези аргументи намира отстраняването на касатора от участие в проведения конкурс за законосъобразно като краен резултат, а решението, с което е отхвърлена жалбата му за правилно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. От събраните по делото доказателства съдът е установил безпротиворечиво фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните: Със заповед № 2628/14.10.2008 г. кметът на община Стара Загора е открил конкурс за възлагане обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми, на основание чл. 44, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. Заповедта е издадена в изпълнение на решение № 1010 на Общински съвет (ОбС) - Стара Загора, взето по протокол № 55 от 13.09.2007 г., решение № 35/21.07.2008 г. на СтАС по адм. д. № 325/2008 г. и решение № 22/23.06.2008 г. на СтАС по адм. д. № 178/2008 г. С описаната заповед кметът е одобрил конкурсната документация и със заповед № 3199 от 20.12.2008 г. на основание чл. 42, ал. 2 ЗМСМА и чл. 17, ал. 6 Наредба № 2/2002 г. е назначил комисията, която да разгледа постъпилите предложения във връзка с открития конкурс. Въз основа на заповед № 2628/14.10.2008 г. комисията по провеждане на конкурса по възлагане на обществен превоз на пътници е провела седем заседания, съобразно утвърдените правила за разглеждане, оценка и класиране на кандидатите. На четвъртото поред заседание, състояло се на 21.01.2009 г. е разгледала документите на двамата кандидати, като е установила, че жалбоподателят не отговаря на конкурсните изисквания - т. 6 от раздел "Отваряне и разглеждане на предложенията от утвърдената конкурсна документация", както и Наредба № 2/15.03.2002 г., поради което предложила да бъде отстранен от участие. Комисията е допуснала до участие редовният кандидат, като е разгледала, оценила и класирала предложенията му. Въз основа на протоколите на комисията кметът на Община Стара Загора е издал процесната заповед № РД-25-321 от 2.02.2009 г., с която на основание чл. 44, ал. 2 и във връзка с чл. 26, ал. 1 Наредба № 2/2002 г. и протокол на комисията за провеждане на конкурса, назначена със заповед № 3199 от 20.12.2008 г. са обявени кандидатите, класирани в проведения конкурс, не е допуснат до участие Консорциум "Августа Траяна" на основание чл. 25 от Наредба № 2 от 15.03.3002 г. на МТС и т. 6 от раздел "Отваряне и разглеждане на предложенията" от утвърдената конкурсна документация и е определен изпълнител по договора за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусните линии от първа и втора група. За да отхвърли жалбата, подадена Консорциум "Августа Траяна" срещу заповед № РД-25-321 от 2.02.2009 г. на кмета на Община Стара Загора, в частта, с която консорциумът не е допуснат до участие в открития с негова заповед № 2628/14.10.2008 г. конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми - квота на община Стара Загора, съдът е приел, че същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Изследвайки представения договор за обединяване на търговци (консорциум) от 6.12.2005 г. и допълнително споразумение към него от 26.03.2008 г. решаващият съд е установил, че Консорциум "Августа Траяна" е създаден на основание чл. 275 от Търговския закон (ТЗ) като обединение на дванадесет търговци (трима еднолични търговци и девет търговски дружества) за извършване на следната съвместна дейност: 1). транспортни услуги и извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България, 2). участие в процедури по ЗОП за определяне на изпълнители по договори за превоз на пътници; 3). участие в конкурсни процедури по възлагане на обществен превоз на пътници от общинската, областната и републиканската транспортни схеми и др. (чл. 2.3 от договора). Съгласно чл. 2.1 образуваният консорциум няма статут на юридическо лице и по аргумент от разпоредбата на чл. 276 ТЗ за него са приложими правилата на гражданското дружество, регламентирани в чл. 357 - чл. 364 ЗЗД. Анализирайки тези правила съдът е приел, че гражданското дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се създава нов правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници, като във взаимоотношенията с третите лица, които са насочени към реализирането на общата стопанска дейност участват отделните съдружници, а не самото дружество. Съдът е посочил, че вътрешните отношения между съдружниците се уреждат с клаузите на договора за дружество, предвид на преобладаващите диспозитивни правни норми, регламентиращи тази материя, но винаги са насочени към постигане на общата стопанска цел. Тълкувайки относимата към спора правна уредба е изтъкнал, че разпоредбата на чл. 2 отНаредба № 2/2002 г. определя кръга на лицата, които могат да осъществяват обществен превоз на пътници с автобуси и леки автомобили по утвърдените транспортни схеми на територията на Република България. Това са само физически и юридически лица с търговска правосубектност, които притежават лицензия и други документи, изисквани от ЗАвП и Наредба № 2/2002 г. Според нормата на чл. 6 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава съответната лиценз, а съгласно новелата на чл. 7, ал. 2 ЗАвП такъв документ се издава единствено на търговци по смисъла на ТЗ. От тези разпоредби е формирал извод, че обществен превоз на пътници в Република България може да се извършва единствено от лице (физическо или юридическо), което е регистрирано като търговец и притежава лицензия по ЗАвП. В настоящия случай Консорциумът не е нито физическо, нито юридическо лице - търговец. Той не може да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, съгласно чл. 7 ЗАвП и не попада и в кръга на субектите, цитирани в чл. 2 от Наредба № 2/2002 г., които могат да осъществяват обществен превоз на пътници с автобуси. По силата на сключения договор и допълнителното споразумение страните обединяват своята дейност за постигане на обща стопанска цел в областта на обществения превоз на пътници, като за целта се създава единствено гражданско дружество, а не търговец. В тази насока съдът е изтъкнал, че в някои специални закони (чл. 9 от Закона за обществените поръчки, ЗОП) е допустимо в процедурата по обществена поръчка да участва и обединения на юридически лица. Този закон е специален по отношение на Наредба № 2/2002 г. и изрично в § 1, т. 6 от ДР на ЗОП е посочено, че кандидатът е физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е подало заявление за участие в ограничена процедура, процедура за договаряне с обявление и състезателен диалог или ограничен конкурс за проект. Консорциумът в настоящия случай не е търговско дружество, а икономическо обединение на търговци, което не може да осъществява обществен транспорт на пътници, т. к. неговата организационна форма не попада сред изрично изброените в чл. 2 от Наредба № 2/2002 г. Съгласно чл. 25 от същата до участие в конкурса се допускат само лицата по чл. 2, които подават в общината предложение за участие, окомплектовани с документите по чл. 22. А след като консорциумът не попада сред лицата търговци по чл. 2 от Наредбата, решението за неговото отстраняване е прието за съобразено с материалния закон. Въз основа на така изложените аргументи, в проведеното съдебно производство с правно основание чл. 26, ал. 5 от Наредба № 2/2002 г. първоинстанционният съд е счел, че отстраняването на Консорциума от участие в конкурса е в съответствие с чл. 25, във връзка с чл. 2 от Наредбата, както и че дружеството няма качеството на превозвач по смисъла на чл. 6 ЗАвП, т. к. лиценз съгласно чл. 7, ал. 2 с. з. се издава на търговци по смисъла на ТЗ. Съдът е приел, че след като кандидат за участие в конкурса е дружество по ЗЗД, което не притежава лиценз за обществен превоз на пътници, правилно е отстранен от участие в конкурса, независимо, че такъв лиценз притежават отделните негови членове. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 2/15.03.2002 г. до участие в конкурс за възлагане на обществен превоз се допускат лица, които отговарят на изискванията на чл. 2 от същата Наредба, а това са лицата, регистрирани като търговци, които притежават лицензия за извършване на обществен превоз. Според точка 1.1 "Изисквания към кандидатите и техническите условия към превозните средства" от одобрената с решение от 13.09.2007 г. на ОбС - Стара Загора конкурсна документация, в конкурса могат да участват лица по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г., които са регистрирани по ТЗ. и притежават лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, издаден в съответствие със ЗАВП. В т. 6 от раздел "Отваряне и разглеждане на предложенията" е посочено, че при подробното разглеждане на предложенията ще бъдат отстранени всички, които не отговарят на обявените задължителни изисквания. В случая Консорциумът "Августа Траяна" е дружество, подчинено на правния режим на ЗЗД. Спорът се свежда до това, отговаря ли той на конкурсните изисквания, обявени от административния орган и правилно ли е отстранен от участие в конкурса. Съгласно разпоредбата на чл. 276 ТЗ за консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество, регламентирани в чл. 357 - чл. 364 ЗЗД или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът. Законодателят е предвидил два различни режима за регламентиране статута на консорциума по ТЗ - по реда на гражданското дружество по чл. 257 и сл. ЗЗД и по реда на търговско дружество, във формата на което е организиран консорциумът. В първата хипотеза обединението на юридическите лица не е правосубектно и се регламентира изцяло от разпоредбите на ЗЗД. Във втората хипотеза консорциумът следва да има организационната форма на съответното търговско дружество, т. е. трябва да е надлежно регистриран като търговско дружество и да е вписан в търговския регистър във формата на едно от видовете дружества, визирани в текста на чл. 64, ал. 1, т. 1 - 5 ТЗ. Следователно не всяко обединение по ТЗ е правосубектно, а само това, което е приело организационната форма на търговско дружество по ТЗ. Консорциум "Августа Траяна" е учреден на основание чл. 275 ТЗ като съдружниците - учредители са се съгласили да обединят своята дейност за постигане на обща стопанска цел. По делото е несъмнено установено, че Консорциумът обединява дванадесет търговци. Анализът на сключения между тях договор от 6.12.2005 г. (л. 24 от адм. дело № 738/2008 г. на Административен съд - Стара Загора) и допълнително споразумение № 5 към него от 26.03.2008 г. (л. 31) сочи, че се касае за договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД, а не за учреден консорциум от търговци по смисъла на ТЗ. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят дейността си за постигане на обща стопанска цел (в случая съдружниците обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна стопанска дейност в областта на обществения транспорт), затова дружеството е форма на обединение. Всеки съдружник се задължава да насочи усилията си към една цел, поради което задълженията на отделните съдружници не са насрещни, а взаимни и в отношенията с трети лица във връзка с реализирането на общата стопанска дейност участват отделните съдружници, а не самото дружество. Правата и задълженията на дружеството са права и задължения на самите съдружници. Следователно Консорциум "Августа Траяна" не е персонифицирано лице и с представения дружествен договор не се учредява нов правен субект, защото дружеството не е юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи. В този смисъл представлява сдружение на търговци, което макар и да се явява неперсонифицирано дружество като правен статус, е организационно обособено от търговската дейност на всеки от партньорите и е основата за осъществяване на съвместна стопанска дейност чрез обединяване на средства и усилия за осъществяване на задачите в споразумението. В контекста на изложеното, Административен съд - Стара Загора обосновано е приел, че жалбоподателят е дружество по ЗЗД, което не е търговец по смисъла на ТЗ. Консорциумът "Августа Траяна" не е юридическо лице, а е създаден като гражданско дружество по ЗЗД за постигане на общи стопански цели. Учреден е с договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл.ЗЗД, а гражданското дружество не е юридическо лице, т. к. няма собствена персонификация. Страни по договора за гражданско дружество са съдружниците в него и те запазват своята юридическа самостоятелност. Касаторът не твърди и не представя доказателства относно регистрирането си в търговския регистър като търговско дружество по ТЗ, което налага извод, че следва режима на гражданското дружество по ЗЗД. Правилен е решаващият правен извод на Административен съд - Стара Загора, че след като дружеството не е лицензиран превозвач по чл. 7, ал. 2 ЗАвП и участва в конкурса именно като обединение на отделни ЕТ и юридически лица, не отговаря на изискванията по чл. 2 от Наредба № 2/2012 г. и изискванията на възложителя, поради което законосъобразно е отстранено от участие. Независимо от обстоятелството, че в дружеството са включени ЕТ и търговски дружества, които са юридически лица, самостоятелно притежаващи лиценз за превоз, след като кандидат е обединението на дружество по ЗЗД, което не е регистрирано като търговец и което не притежава лиценз за превоз в съответствие с чл. 7, ал. 2 ЗАвП, не следва да бъде допуснато до участие в конкурса. Правните изводи на съда са съответни на нормативните изисквания и конкретните фактически обстоятелства по отношение на жалбоподателя. При условие, че Консорциумът не е допуснат до участие в конкурса, поради несъответствие на предложението с конкурсните изисквания, всички доводи в касационната жалба, свързани с работата на комисията по оценяване и класиране на предложенията са неоснователни. След отстраняването му от конкурса Консорциумът не участва в останалите етапи от работата на комисията, а неговото предложение не е оценявано и класирано. Възраженията в жалбата срещу решението, с което е класиран другият кандидат и е определен за изпълнител на обществения превоз като краен, завършващ процедурата акт, са неотносими към законосъобразността на отстраняването му от същата. Първоинстанционният съд е осъществил служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 168 АПК, като е разгледал и анализирал събраните по делото доказателства, намиращи се в административната преписка и е обсъдил всички възражения по жалбата. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдяните от касатора нарушения, обуславящи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника "Автобусни превози" ООД следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 1200 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Останалите ответници не претендират заплащане на разноски и не представят доказателства за извършени такива в хода на производството по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,