Решение № 7480 от 28.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка и И. Нецовски срещу Решение 6877 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело 12631/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът Българска народна банка (БНБ), чрез пълномощниците си гл. юрисконсулт Драгинова и водещ юрисконсулт Щалиянов, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на И. Нецовски обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 285,50 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта с която е осъдена да заплати съдебни разноски на ищеца 400 лв. депозит за вещо лице в полза на съда. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от И. Нецовски. Претендира разноски за двете инстанции. И. Нецовски, от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Скочев, обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск против Българска народна банка, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, за разликата над 4 285,50 лв. до 8 627.97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение в размер на 1 753,42 лв., представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка АД и изплатения му гарантиран депозит, с доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните от него части и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което се уважат предявените искове изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение, като правилно в обжалваните му части да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от И. Нецовски срещу БНБ обективно съединени искове: 1. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в размер на 8 627.97 лв., произтичащи от забавено плащане на гарантиран влог от 196 000 лв. Вредата се основава на бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. 2. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1753,42 лв., представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка АД и изплатения му гарантиран депозит. Вредата се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника по отношение на изпълнение на задълженията си за осъществяване на банков надзор върху другите банки. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на И. Нецовски обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 285,50 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като го е отхвърлил в останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 8 627.97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г. като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди. Реално претърпяната от ищеца вреда възлиза на разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и начислената за същия период договорна лихва по депозита му. С оглед на приетото заключение по съдебно счетоводна експертиза по делото и постъпилите писмо и удостоверение от КТБ АД, АССГ е приел, че размерът на законната лихва върху сумата от 196 000 лв. за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 5 733.82 лв., а начислената договорна лихва върху депозита му за същия период е в размер на 1 448.32 лв. Заключил е, че реално претърпяната от ищеца вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ възлиза на сумата от 4 285.50 лв., като разлика, до която предявеният иск се явява основателен и доказан. Над този размер и извън периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 1 753.42 лева, представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка АД и изплатения му гарантиран депозит, като неоснователен и недоказан. За да постанови резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на КТБ АД произтича от управлението на банката а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството,че вземането на ищеца към КТБ АД (в несъстоятелност) не е погасено, по него се извършват и плащания. Съобразно този изход на спора е осъдил БНБ да заплати на ищеца съдебни разноски за весена държавна такса в размер на 10 лв. и направените такива от съда в размер на 400 лева. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Установено е от доказателствата по делото, че: ищецът е имал рамков договор за безсрочен депозит, като видно от представеното удостоверение от Корпоративна търговска банка АД е сметка в евро, като размера на главницата по влога му към 06.11.2014 г. е бил в размер на 100 000 евро, от които към Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000.00 лв.; С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. Правилен e изводът в обжалваното решение, че ищецът е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В тази връзка съдът от първата инстанция неправилно е определил срокът за който се дължат претърпените имуществени вреди. В настоящият случай, вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неправилно съдът в обжалваното решение е приел, че реално претърпяната от ищеца вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5 733.82 лв. минус 1 448.32 лв. и възлиза на сумата от 4 285.50 лв., като над този размер и извън периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана, основавайки се на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата касационна инстанция счита, че периодът, за който се дължи обезщетение във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение следва да е в размер на 5 624.38 лева. Възприетия от първоинстанционния съд размер и период е неправилен. Неправилно съдът е приел, че от размера на обезщетението следва да се приспадне начислената договорна лихва. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявен иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Независимо от изложеното, настоящия състав на ВАС счита за основателни доводите в касационната жалба на БНБ, че съдът от първата инстанция неправилно не е уважил възражението и, че искът на ищеца в уважената му част е погасен поради изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т. 4 на Тълкувателно Решение 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съдът неправилно е приел, че претендираното вземане не е погасено по давност, с оглед момента на преустановяване на соченото в исковата молба бездействие. От момента на преустановяване на неоснователното бездействие 06.11.2014 г. е започнал да тече петгодишният давностен срок за предявяване на иска, който изтича на 06.11.2019 г. (сряда, присъствен ден), а исковата молба е подадена на следващия ден. С оглед датата на подаване на исковата молба 07.11.2019 г. предявеният иск се явява неоснователен като погасен по давност. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена БНБ да заплати на И. Нецовски обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 285,50 лева е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск в уважената му част се отхвърли като неоснователен. При установената по делото фактическа обстановка при правилно приложение на закона е прието в обжалваното решение, че предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 1753.42 лв., представляващи разликата между размера на вложения от ищеца в КТБ АД депозит и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки сума е неоснователен. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищеца да получи вложени в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищецът, а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. Ето защо в тази му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на предявените искове, решението се явява неправилно и в частта му, с която са присъдени разноски на ищеца по делото в размер на 10 лева, както и в частта му, с която е осъден ответника да заплати сума в размер на 400 лв. в полза на съда, депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател БНБ за присъждане на разноски е неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ в относимата им редакция. Следва на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът да заплати сторените от съда разноски заплатено възнаграждение на вещо лице за изготвена експертиза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение