Решение № 5566 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11239/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Методиев, с ЕТ "К. Методиев", чрез адв. Кирилов и адв. Христова, срещу Решение 5576 от 13.09.2023 г., постановено по адм. дело 9725/2020 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221019006119-091-001/08.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта изменена и потвърдена с Решение 1165/29.07.2020г. на директора на дирекция ОДОП" София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всестранно и обективно представените по делото доказателства и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, поради което е формирал неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Изложени са доводи за нищожност на РА. Твърди се, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а задълженията на лицето са установени при неправилно прилагане на материалния закон и при липса на основания за приложение на особения ред по чл.122 от ДОПК. Възразява се за изтекла погасителна давност за евентуалните задължения за главници за периода 01.01.2013 г. -01.02.2014 г., както и по отношение на задълженията за лихвите от 01.01.2013 г. -01.02.2014 г. В съдебно заседание касационният жалбоподател, представляван от адв. Кирилов, моли обжалваното решение да бъде отменено по аргументи, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на дирекция ОДОП" София, представляван от експерт Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221019006119-091-001/08.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта изменена и потвърдена с Решение 1165/29.07.2020 г. на директора на дирекция ОДОП" София, с която на К. Методиев, с ЕТ" К. Методиев", са установени следните допълнителни задължения: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди от 2013 г. до 2018 г. общо в размер на 50521.87 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 18718.03 лв.; задължения за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за д.п. 2013 г. и 2015г. общо в размер на 6729.52 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 4058.16 лв.; за ДОО за самоосигуряващи се за д.п. 2013 и 2015 г. общо в размер на 3757,44 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 2093.59 лв.; за ЗО за самоосигуряващи се за д.п. 2013 г. и 2015 г. общо в размер на 1825.06 лв. и лихви за забава общо в размер на 1092.00 лв. и за УПФ за самоосигуряващи се за д.п. 2013 г. и 2015 г. общо в размер на 1189.65 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 703,42 лв. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу посочения РА, в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п. 2013 г. в размер до 4057.35 лв. главница и следващите се лихви в размер на 2481.09 лв. и за д.п. 2017 г. в размер на 8845.19 лв. главница и следващите се лихвив размер на 1815.73 лв.;за д.п. 2014 г., 2015г., 2016 г. и 2018 г. - общо в размер на 36770.89 лв. главница и лихви за забава в размер на 14115.07 лв.; задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ зад.п. 2013 г. и 2015г.общо в размер на 6729.52 лв. главницаи лихви за забава общо в размер на 4058.16 лв.;за ДООза самоосигуряващи се за д.п. 2013 и 2015 г. общо в размер на 3757,44 лв. главница илихви за забава общо в размер на 2093.59 лв.; за ЗОза самоосигуряващи се за д.п. 2013 г. и 2015 г. общо в размер на 1825.06 лв.и лихви за забава общо в размер на 1092.00 лв.и за УПФза самоосигуряващи се за д.п. 2013 г. и 2015 г.общо в размер на 1189.65 лв. главницаи лихви за забава общо в размер на 703,42 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, РА е издаден от органите по чл. 119, ал.2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 ДОПК. Установено е, че РА е издаден под формата на електронен документ и подписан с валидни КЕП от издателите му. Съдът е приел за доказано наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което и данъчната основа за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода 2013 г.- 2018 г. правилно е определена по особения ред. Уведомлението е редовно връчено, като от лицето са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, поради което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално е спазена. Правилно от ревизиращите органи е прието, че към 01.01.2013 г. К. Методиев е разполагал с наличност от парични средства в размер на 5000 лв. Доказателства, които да опровергаят изводите на приходните органи в тази насока не са представени както в ревизионното производство, така и в съдебно производство. Твърденията на жалбоподателя, че е разполагал с наличност от парични средства в началото на 2013 г. в по-голям размер от 5000.00 лв., придобити от продажба на движими вещи и недвижимо имущество, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът е посочил, че продажбата на недвижими имоти се доказва с НА, а заплатените суми с банкови извлечения или други платежни документи, като там където такива са представени от лицето в хода на ревизията, същите са отразени в паричния му поток от органите по приходите. Представените по делото декларации от жалбоподателя и съпругата му, както и от лицето М. Стоилова са частни документи без достоверна дата, същите са без нотариална заверка, като доказателствената им сила следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. В конкретния случай липсват и не са представени доказателства - банкови извлечения или други платежни документи от които безспорно да се установи, че сумите, посочени в тези декларации са реално получени от жалбоподателя и са в декларирания размер. Не става ясно и къде са съхранявани тези средства след получаването им, както и дали същите са били налични при жалбоподателя към 01.01.2013 г. Разпродаването на посочените активи от варовото стопанство са собственост на ЕТ, като сумите е следвало да се отчитат като приход на търговеца както правилно е приел органът по приходите. Съдът е приел, че констатациите на приходните органи, че ревизираното лице не е разполагало с налични средства към 01.01.2013 г. се подкрепят и от приетото по делото заключение по ССЕ, в т.1. Вещото лице е извършило проверка както на представените документи в административната преписка и по делото, така и по движението на банковите сметки на ревизираното лице през посочения период и е дало категорично заключение, че лицето не е разполагало с налични парични средства към дата 01.01.2013 г. Въз основа на експертизата, съдът е приел за установено, че счетоводството на ЕТ не е водено редовно, като в същото не са отразени доставки от Елизиум Трейд" ЕООД, Порше Интер Ауто БГ" ЕООД, Порше Лизинг БГ" ЕАД, Технополис България" ЕАД, Термодизайнтотал" ООД, Овергаз Мрежи" АД, ОТП Лизинг" ЕООД, Галера" ЕООД, ДМ ауто" ЕООД. Съдът е кредитирал изчислените от вещото лице задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва:за 2013 г. - данъчна основа - 40573.58 лв., дължим данък в размер на 4057.35 лв. и лихва за забава в размер на 2481.09 лв.; за 2017 г. - данъчна основа - 88451.93 лв., дължим данък - 8845.19 лв. и лихви за забава в размер на 1815.73 лв. Съдът е констатирал, че данъчните основи за облагане по особения ред за ревизираните 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. са определени от вещото лице в по-голям размер от определените такива със РА, поради което е приел, че за посочените данъчни периоди задълженията на жалбоподателя са законосъобразно установени с оспорвания PA. По отношение на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, съдът е съобразил, че в тази част ревизията е извършена по общия ред. Приел е, че установеното от приходните органи, че счетоводството на търговеца не е заведено коректно, е потвърдено и от приетото по делото заключение по ССчЕ и допълнението към него. 3а 2013 г. и 2015 г. финансовият резултат на ЕТ е увеличен на основание чл. 46 от ЗКПО със суми, представляващи отписани задължения към доставчици, възникнали преди 2005 г. В хода на ревизията е установено, че търговецът не е отчел счетоводен приход в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство и приложимия счетоводен стандарт 18 Приходи и следва да се приложат разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че ЕТ е установил като настъпили посочените по-горе обстоятелства за отписване на задължения и тази стопанска операция е отразена в счетоводството на предприятието, като са взети счетоводни операции Д401/К499. Същевременно не са отчетени приходи в резултат на отписване на задълженията и същите не са намерили отражение върху счетоводната печалба. Формирал е извод за правилно увеличение на счетоводния финансов резултат през 2013 г. и 2015 г., респ. правилно е извършено и преизчислението на данъчната основа и от решаващия орган. Доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите не са представени в съдебното производство. Първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на РА и в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски. Правилно органите по приходите са определили годишния осигурителен доход, на база на който следва да бъде извършено годишното изравняване, като са съобразили размера на максималния и минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО, за всяка година. Правилно е извършено и преизчислението на годишния облагаем доход на жалбоподателя за 2013 и 2015 г. Като неоснователни са приети възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на установените с РА задължения. Решението е правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да се отразяват на валидността и на законосъобразността на спорния ревизионен акт. Относно установените задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди 2013 г.- 2018 г.: При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са направил съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано значително превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, което както правилно е приел съдът се установява от доказателствата по делото. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК на 18.12.2019 г., видно от удостоверение за връчване по електронен път (л. 170, том 1 от делото). От Методиев са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК от 14.01.2020 г. (л. 268 и сл., том 2 от делото). Неоснователно е възражението на касатора в тази насока. Основният спорен между страните въпрос е относно размера на доказаните като разполагаеми парични средства към 01.01.2013 г., както и относно размера на сумите, включени в разходната част на паричните потоци за ревизираните периоди. Съответстващи на събраните при ревизията доказателства са установените като разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2013 г. в размер на 5000 лв. В тази насока АССГ правилно е съобразил, че Методиев не е ангажирал доказателства, от които по категоричен начин да се установяват налични средства в брой в по-висок размер от посочения. Лицето е изложило единствено общи твърдения за предоставени му суми от близки родственици, но не е ангажирало доказателства за действително предадени и получени суми, за размера им и мястото на съхранение, както и че е разполагал с твърдените суми в брой към 01.01.2013 г. Недоказани са останали и твърденията на Методиев, че е получавал суми от осъществени продажби на недвижими имоти в по-висок размер от посочения в представените в хода на ревизията нотариални актове. В тази връзка правилно АССГ е съобразил, че продажната цена на недвижим имот се установява въз основа на отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба, съответно заплатените суми с банкови извлечения или други платежни документи. Видно от констативната част на РД, всички парични суми, за получаването на които са представени надлежни доказателства са отразени в приходната част на паричните потоци на ревизираното лице. Така, за 2013 г. във връзка с представен НА за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2013 г. (л. 383, том 2), с продажна цена от 4 136,00 лв., в паричния поток като доход е включена ½ от реално получените 5 000,00 лв. от продажбата на имота, който е в режим на СИО. Неподкрепени от представените по делото доказателства са твърденията на Методиев, че действително получената сума по НА 99, том 1, рег. 211, дело 108 от 2008 г. е размер на 61 000 лв., а по НА 118, том 2, рег. 1376, дело 162 от 2013 г. е в размер на 34 000 лв. Представените декларации и предварителни договори не опровергават договореното между страните по сделките и отразено в нотариалните актове по отношение на продажните цени на имотите, поради което правилно приходните органи, а и съдът, не са кредитирали същите, респ. не са отразили такава сума като доход за съответния данъчен период. От ревизиращите органи е признат и доход от съпругата Д. Методиева в размер на 14 379,82 лв. /излишък/, която с декларация от 15.11.2019 г. е заявила, че желае при установено превишение на доходите й над извършените разходи да компенсира съпруга си К. Методиев. Аналогично, в паричния поток за 2014 г. като доход е включена сумата от 5 763,36 лв., представляваща излишък от Д. Методиева. Размерът на отразените суми в разходната част на изготвените от приходните органи парични потоци не е опроверган от ревизираното лице при условията на пълно насрещно доказване. Установено е въз основа на представените доказателства в хода на ревизията, че Методиев е финансирал дейността си като едноличен търговец, чрез захранване със средства на каса, за което в счетоводството не ЕТ са съставяни приходни ордери (л. 324 и сл., том 2), като посочените суми правилно са намерили отражение като разходи на лицето за съответния данъчен период. Установен е и размерът на текущите разходи на физическото лице, в т.ч. и извършени плащания към доставчици Елизиум Трейд" ЕООД, Порше Интер Ауто БГ" ЕООД, Порше Лизинг БГ" ЕАД, Технополис България" ЕАД, Термодизайнтотал" ООД, Овергаз Мрежи" АД, ОТП Лизинг" ЕООД, Галера" ЕООД, ДМ ауто" ЕООД. Констатациите на приходните органи относно отразените суми в разходната част на паричните потоци са потвърдени изцяло от приетата по делото експертиза. Видно от заключението на вещото лице, платените от Методиев суми по доставки от посочените дружества не са отразени в счетоводството на ЕТ, като лицето е декларирало, че същите са в резултат на сделки, сключвани с него, в качеството му на физическо лице (л. 61 от делото). Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, като въз основа на него е определил размера на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК, респ. размера на задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за данъчни периоди 2014 г. и 2017 г. По отношение на констатациите на експертизата за данъчни периоди 2014, 2015, 2016 и 2018 г. съдът е съобразил, че определената от вещото лице данъчна основа за облагане е в по-голям размер от определената с РА, поради което не я кредитирал в посочената част. Относно установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: В хода на ревизията е констатирано, че през ревизираните данъчни периоди 2013 г. и 2015 г. едноличният търговец е отписал задължения към доставчици, възникнали преди 2005 г. Установено е, че в счетоводството му не е отразен приход в съответствие с разпоредбите на приложимия счетоводен стандарт 18 Приходи, поради което и на основание чл. 46, ал. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат със съответните суми (48 717,47 лв. за 2013 г., 9 917,68 лв. за 2015 г.). Данъчното третиране на задължения е регламентирано с нормата на чл. 46 ЗКПО. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (в редакцията, действаща до 31.12.2013 г.) увеличението на счетоводния финансов резултат се извършва в годината на изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо. Съответно, посочената разпоредба (в редакцията, в сила от 01.01.2014 г.) предвижда увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Съобразно СС 18, приложение Г, т. 2, приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. В разглеждания случай едноличният търговец е установил осъществяване на предпоставките за отписване на задължения към доставчици, възникнали преди 2005 г., и тази стопанска операция е отразена в счетоводството на предприятието, като са взети счетоводни операции Д401/К499. Установено е обаче, че не са отчетени приходи в резултат на отписване на задълженията и същите не са намерили отражение върху счетоводната печалба. Поради това, правилно органите по приходите са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат през 2013 г. и 2015 г. с посочените суми, представляващи отписани задължения към доставчици. В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на изводите на административния съд по отношение на установените задължения с РА за вноски за ДОО, ДЗПО- УПФ и ЗО върху определения годишен осигурителен доход на ревизираното лице. В тази насока мотивите, изложени в обжалваното решение, се споделят от настоящия касационен състав и съгласно чл. 221 , ал. 2 АПК не следва да се повтарят. Неоснователно е възражението на касатора за погасяване на установените задължения за данъчни периоди 2013 г. и 2014 г. поради изтекла давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Съгласно чл. 67, ал. 4 (в редакцията, в сила от 1.01.2013 г.), дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година (чл. 93 ЗКПО, в редакцията, в сила от 01.01.2007г.). Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но за не повече от една година. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността спира, когато актът, с който е определено задължението се обжалва. Погасителната давност за задълженията за 2013 г. е започнала да тече от 01.01.2015 г., а за тези за 2014 г., считано от 01.01.2016 г. Производството е започнало с връчването на ЗВР Р- 22221019006119-020-001/19.09.2019 г. на 07.10.2019 г., което е довело до спиране на давностния срок до издаването на РА, но за не повече от една година. В случая РА е издаден на 08.05.2019 г., преди изтичането на едната година на 07.10.2020 г. Давността се прекъсва с издаването на РА (чл. 172, ал. 2 от ДОПК) и от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Предвид това, установените задължения за 2013 г. и 2014 г. не са погасени по давност, в т.ч. не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по чл. чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 7812,70 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение