Решение № 7230 от 29.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалби на Община Царево, Сдружение Морско рибарско сдружение, Кортекс Трейдинг АД, Национална асоциация Българско черноморие и Фантазия 5 ООД срещу Заповед РД-598 от 07.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която Залив Корал, в землището на село Лозенец, община Царево, обл. Бургас се обявява за защитена местност, определя се общата й площ и се забраняват конкретно изброени дейности и мероприятия.

На основание чл. 181, ал.1 и ал.2 АПК, оспорването е съобщено чрез обявление в "Държавен вестник", брой 95 от 29.11.2022 г., в което е посочен оспореният административен акт и номера на образуваното дело. Копие от обявлението е поставено на определеното за това място в съда и се публикува в интернет страницата на Върховния административен съд.

Жалбоподателите - Община Царево и Сдружение Морско рибарско сдружение, представлявано от председателя на Управителния съвет С. Шаренков оспорват процесната заповед като навеждат доводи, че същата е подзаконов нормативен акт. Развиват съображения, че този вид административни актове, издавани от министри, не е включен в номенклатурата на подзаконовите нормативни актове по чл.7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), но намират, че от този факт не може да се прави извод за характера му, тъй като определящо е не неговото наименование, а съдържанието, отговарящо на легалната дефиниция, установена в нормата на чл. 75 АПК. Релевирани са оплаквания, че при издаване на обжалваната заповед министърът на околната среда и водите е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в чл.77 АПК и чл.26 ЗНА, във връзка с чл. 80 АПК, тъй като не се е съобразил с прокламираните в същите разпоредби принципи при изготвянето на акта и не е провел предвидения в същия закон ред обществени консултации с гражданите и юридическите лица. При условията на евентуалност ако съдът приеме, че обжалваната заповед не е подзаконов, а общ административен акт, се навеждат и в тази хипотеза доводи относно наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Въведени са възражения за неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта му.

Оспорващите Кортекс Трейдинг АД и Фантазия 5 ООД, представлявани от адвокатско дружество Бакалова и Дамянов, чрез адв. В. Бакалова и адв. С. Атанасов, и Национална асоциация Българско черноморие, представлявано от председателя на Управителния съвет И. Войнова, оспорват процесната заповед като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Релевират доводи, съобразно които, освен че не са спазени общите правила на АПК, неправилно са приложени специалните материалноправни и процесуалноправни разпоредби на Глава трета от Закона за защитените територии. Твърди се, че въведените забрани за определени дейности са твърде общи и неефективни, тъй като не отчитат спецификите на местообитанието на китоподобните и на карагьозовите и есетровите риби, чието опазване се цели с обявяването на защитена територия. Посочено е, че въведените забрани противоречат на принципа за съразмерност, по смисъла на чл. 34 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Наведени са доводи за допуснато нарушение на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда (Орхуската конвенция), като не са охранени установените права, както на обществеността, така и на засегнатата общественост. Посочено е, че с оглед предмета на дейност Национална асоциация Българско черноморие има качеството на засегната общественост, съгласно чл.2, §4 и §5 от Орхуската конвенция, респ. легалните дефиниции установени в §1, т.25 и т.24 от Закона за опазване на околната среда.

Иска се отмяна на обжалваната заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Претендира се присъждане на съдебно деловодните разноски.

Ответникът министър на околната среда и водите, чрез процесуални представители главен юрисконсулт В. Райкова и главен юрисконсулт И. Тихов, оспорва основателността на жалбите срещу процесната заповед, като се иска отхвърлянето им. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбите. Намира, че в случая е налице неизпълнение на императивните правила по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Счита, че при издаването на заповедта от административния орган не е съобразено, чe несъразмерно се ограничава придвижването по море на морски плавателни съдове на рибарската общност, което е в нарушение на чл. 362 от Кодекса за търговско корабоплаване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като извърши проверка на допустимостта на подадените жалби и като съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо вх. 48-00-524/04.08.2021г. по описа на Министерство на околната среда и водите, Сдружение Да запазим Корал внася предложение за започване процедура по реда на Глава трета от Закона за защитените територии (ЗЗТ) за обявяване на морска защитена територия Корал в землището на село Лозенец, община Царево, област Бургас, с обща площ от 1, 32 км2. Предложението е обосновано с опазване на защитената територия, която е постоянно местообитаване на морската свиня (Phocoena phocoena), афала (Tursiops truncatus), делфин (Delphinus delphis), карагьозови и есетрови риби.

Към предложението е представен доклад - обосновка за създаване на морска защитена територия Корал от еколога М. Павлова. Посочено е, че новата морска защитена територия е подходяща за възстановяването на вида тюлен монах. В изпълнение на посочената цел, е изведена необходимостта да се осигури акватория с режим от мерки на опазване, които да гарантират местообитание и хранителна база за вида. В предложението за обявяване на защитена морска територия Корал са изложени мотиви, че същото е изготвено в съответствие с критериите и изискванията на българското законодателство (Закона за защитените територии 33Т, Закона за биологичното разнообразие ЗБР) относно целите и предназначението на защитените територии и зони, директива 92/43/ЕИ0 на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, Протокола за специално защитените зони и биологичното разнообразие в Средиземно море, Резолюция А.982(24) на Международната морска организация за определянето на особено чувствителни морски райони.

Посочено е, че при изготвяне на предложението са използвани редица ръководства за определяне и управление на авторитетната международна природозащитна организация - Международен съюз за опазване на природата. Изложени са съображения, че районът на местност Смайлов чеир и местност Кумкашлаи плажът Лозенец - кумкашла" (плаж Корал") с неговия уникален залив е един от последните природно запазени крайморски райони по южното Черноморие, извън Природен парк Странджа, притежаващи запазен типичния последен напълно или едва частично засегнат ландшафт, характерен преди тридесет години за цялото южно Черноморие, привличащ туристите, не само от България, но и от цяла Европа.

В доклада се обосновава наличие на рядък по рода си природен комплекс, който включва предлаганата за обявяване акватория на М3Т Корал, неразривно свързана с резервата Ропотамо. Двете заедно формират обширен екотон - граница между сладководна и морска от една страна и морска, и сухоземна от друга. Посочената естествена особеност е изведена като причина за разнообразието от местообитания и съответно целеви местообитания и видове. Формиран е извод относно принос към изграждането на единна мрежа от защитени морски райони, избрани така, че да се допълват и поддържат взаимно, благодарение на свързаността помежду им по критериите на повторяемостта (идентични видове, съобщества, местообитания и ландшафти) и свързаността на единната мрежа.

Акваторията на предлаганата за създаване МЗТ Корал граничи с брегова ивица с подводни или частично подводни морски пещери (ценни като потенциално местообитание на тюлена монах Monachus monachus). Според изследването, предмет на доклада, именно статута на предлаганата МЗТ Корал и ограниченията в нея могат да осигурят местообитание, в което в бъдеще да се реинтродуцира тюлен монах. За тази цел освен крайбрежните пещери, включени в състава на резервата Ропотамо за възстановяването на вида трябва да се осигури акватория с режим от мерки за опазване, които да гарантират местообитание и хранителна база за вида. Опазването на вида на европейско й световно ниво налага мерки за запазване на местообитанията му.

След запознаване с предложението, както и след съгласуване с Изпълнителна агенция Морска администрация и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание чл. 36, ал.4 ЗЗТ, с цел последващо процедиране на предложението по реда на ЗЗТ, е възложено на РИОСВ Бургас да назначи комисия по чл. 38, ал.1 ЗЗТ, която да вземе решение относно обявяване на защитена територия, включително нейните граници, режими, наименование и категория на защитената територия, съгласно изискванията на ЗЗТ.

Със Заповед РД-89/03.06.2022 г. и Заповед РД-90/06.06.2022 г. на директора на РИОСВ-Бургас е назначена комисия, на основание чл.38, ал.1 от ЗЗТ. Като членове на комисията са присъствали представители на РИОСВ-Бургас, Басейнова дирекция Черноморски район, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителна агенция Морска администрация, Регионална дирекция по горите-Бургас, Областна администрация Бургас, кмет на Община Царево. В комисията без право на глас са присъствали и представители на вносителите на предложението Сдружение Да запазим Корал.

Основни задачи в работата на комисията са въпросите относно определяне границата на предложената територия, предвид влязлата в сила кадастрална карта за землището на с. Лозенец, както и обсъждане на предоставените и предложени в хода на процедурата режими.

Представен е протокол от 15.06.2022 г., в изпълнение на Заповеди с РД-89/03.06.2022 г. и РД- 90/06.06.2022 г. на и.д. директора на РИОСВ Бургас, видно от който, след разглеждане на наличната документация, включваща обосновка, картен материал и проект на заповед относно обявяването на защитената местност, комисията констатира, че предложената територия попада в акваторията на Черно море, землище на село Лозенец, община Царево, област Бургас. Проектозащитената местност включва координатни точки в координата система БГС2005 за землището на село Лозенец, община Царево, област Бургас, с обща площ 1, 32 км2. Предложението е базирано на доклад на д-р М. Павлова - хидробиолог.

Посочено е, че проектозащитената територия е с цел опазване на местообитание на китоподобни (морска свиня (Phocoena phocoena), афала (Tursiops truncatus) и обикновен делфин (Delphinus delphis), представители от сем. Селдови (видове карагьоз) и сем. Есетрови, както и други консервационно значими видове.

Предложената защитена местност се припокрива със защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 - BG0001001 Ропотамо за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед РД-1042/17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 19/2021 г.), изменена (с увеличение на площта) с Решение на Министерски съвет 564/30.07.2021 г. (обн. ДВ, бр. 64/2021г.). Констатирано е, че границата на защитената територия се разминава с кадастралната карта по сухоземната част, поради което е прието, че същата следва да се прецизира по границите на имотите.

Предложено е наименованието и категорията на защитената територия да е защитена местност (ЗМ) Залив Корал.

Получено е становище от Министерство на земеделието с вх. БРЗТЗЗ- 228(11)/14.06.2022 г., в което се подкрепя обявяването на морска защитена местност Корал", в землището на с. Лозен, общ. Царево, обл. Бургас, с обща площ 1, 32 км2, в определените граници съгласно проекта на заповед за обявяването й. По отношение на режима на основните дейности в зоната, са предложени промени в т. 3 от проекта на заповед за обявяване на ЗМ Корал", с оглед отпадане забраната за екстензивно отглеждане на аквакултури в границите на защитената местност и текстът да се замени с интензивното отглеждане на аквакултури.

Горното предложение е обосновано с действащата нормативна уредба, съгласно която екстензивни аквакултури са тези, при които водните организми (риби и други водни организми) се отглеждат при гъстота на посадката, съобразена с възможността за изхранването им само чрез естествената храна; налична във водоема (Наредба 18 от 4.11.2016 г. за съдържанието на технологичното описание и технологичната схема на производство на аквакултури). Екстензивното отглеждане на риба и други водни организми е извън предметния обхват на чл. 81 от Закона за опазване на околната среда и се възприема като дейност, при чието осъществяване не се оказва значително въздействие върху околната среда. Развити са доводи, че при отглеждането на черни морски миди при условията на аквакултури (мидените ферми), което е екстензивно, двучерупчестите се явяват съществен естествен филтратор на водата, спомагащ за нейното пречистване. Изложени са съображения, че контролираното отглеждане на черни морски миди, спазвайки определените лимити за производство, съгласно разпоредбите на националното законодателство, би имало положително отражение върху качеството морската вода.

По отношение на текста по т.3.3 от проекта на заповедта е предложено той да се прецизира, с оглед липсата на необходимост от въвеждането на пълна забрана на риболов, включително и любителски риболов, в границите на защитената местност. Поддържа се становище, че извършването на любителски риболов в зоната на защитената местност, при спазване на разпоредбите и ограниченията на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) не би могло да възпрепятства постигането на целите за опазване на местообитанията на видовете, включени в проекта на заповед.

Развива се тезата, в границите на ЗМ Корал" да бъде приложен подходът за ограничаване само на риболовни дейности и практики с доказан негативен ефект върху дънните местообитания, който е приложен и при определяне на режимите за зоните от мрежата НАТУРА 2000, включително и в Заповед РД-1042 от 17 декември 2020 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона BG0001001 Ропотамо. Имайки предвид, че в 33 Ропотамо предмет на опазване също са местообитанията на видовете афала, муткур, карагьоз и др., подобно на целите на ЗМ Корал, би било подходящо да се установи аналогичен режим и по отношение на риболова.

Посочено е, че със съвместна Заповед РД09-1029/16.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите и Заповед РД-1066/23.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите е въведена забрана за улов на есетрови видове риби (руска есетра, чига, пъструга и моруна) в българската акватория на р. Дунав и Черно море за срок от 5 години, считано от 01.01.2021 г. По силата на Заповед РД09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието, съгласувана с министъра на околната среда и водите, извършването на стопански риболов в периода 2022-2024 г. във водите на Черно море е забранено с всякакъв вид тралиращи уреди, включително бийм трал, в крайбрежната зона от гр. Черноморец, Южен нос, до устието на р. Резовска в зоната до три морски мили от бреговата линия. Предвидено е изключение само за кораби, обект на дерогация от Препоръка GFCM/42/2018/2 на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, с изключение на риболов на видовете по Приложение 3 и Приложение 4 от Закона за биологичното разнообразие.

Горните предложения са обосновани с целите за устойчиво ползване на живите ресурси при запазване на традиционните форми на поминък, посочени в мотивираното предложение на сдружение Да опазим Корал". Навадени са доводи, че забранявайки само деструктивните риболовни практики (дънни тралиращи и драгиращи средства) заповедта ще позволи на една специфична група, извършващи т.нар. занаятчийски риболов" в Черно море, характеризираща се с малки по обем улови, реализирани от малки кораби в близост до брега, в рамките на кратки риболовни излети, с малко на брой или дължина селективни статични риболовни уреди, да продължи своята дейност. Посочено е, че по този начин ще се съхранят дългогодишни културни традиции и ще се гарантира поминъкът и препитанието на дребно мащабните риболовци в района.

Областна администрация Бургас подкрепя предложението за обяваване на защитена местност «Залив Корал» в морската акватория при описаните в предложението граници, но изразява особено мнение, че приетият режим на дейностите не е достатъчно прецизиран и обоснован. Поддържа се становище, че някои от предвидените забрани, а именно за използване на дънни тралиращи и драгиращи средства, дублират действащи разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите и не е ясно какво налага тяхното въвеждане като част от режима на защитената територия. Отчитайки обстоятелството, че риболовът е водещ поминък за жителите на община Царево, не намират основания за пълната му забрана, доколкото същата не е подкрепена с доказателства за въздействието му върху защитените местообитания, а също и с анализ на икономическия и социалния ефект на това ограничение. Развити са съображения, че необходимостта от ограничаване на риболовните дейности, доколкото такава е налице, следва да бъде обоснована конкретно за всеки един от защитени видове и използваните методи за риболов, както и да бъде разгласена и обсъдена предварително със засегнатите местни общности.

Кметът на Община Царево изразява особено мнение, като сочи, че обхватът на територията, която се обявява за защитена морска територия Корал ще засегне дейността на рибарските сдружения от гр. Ахтопол, гр. Царево, с. Лозенец и гр. Китен, както и от други близки населени места. Поради тази причина намира, че представители на рибарските сдружения следва да присъстват на заседанието, тъй като тяхната дейност ще бъде пряко засегната и би трябвало да се обсъди и с тях най-вече забраната за риболовна дейност в региона.

Предвид факта, че част от обхвата на територията е външна граница на Република България и Европейския съюз, кметът на Община Царево счита, че следва да се изиска и мнението на Министерство на вътрешните работи, и по конкретно на Главна дирекция Гранична полиция, относно защитата на националната граница и националната сигурност. Следвайки модели от европейски практики при създаването на подобен вид промени в териториите, следва да се посочат компенсаторни механизми за населението при евентуално засягане на начина им на живот.

След проведена дискусия и разискване е проведено гласуване, на основание чл.38, ал. 3 от ЗЗТ, като от гласували 8 (осем) члена - 5 (пет) са подкрепили предложението, 2 (двама) въздържали се и 1 (един) е гласувал против. Двама от членовете са подписали протокола от работата на комисията с особени мнения, които са внесени съгласно посочения в чл.38, ал.4 от ЗЗТ тридневен срок (Областна администрация Бургас и Община Царево). В резултат на гласуването, комисията приема решение да предложи на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за обявяване на защитена местност Залив Корал, след прецизиране на границите, съгласно КККР за землището на село Лозенец, община Царево и с режим на дейности, в съответствието с приложения към протокола проект на заповед.

От Гражданско сдружение Да запазим Корал е представено Становище вх. 48-00-524/20.06.2022 г. до Министъра на околната среда и водите относно допълнителни доводи във връзка с предложенията за въвеждане на забрани с проекта на заповед за обявяване на защитена местност, като навеждат доводи, че техните предложения за режими в новата защитена територия, до голяма степен са отхвърлени, оспорвани или променени необосновано.

Във връзка с дейността на проведеното обсъждане от комисията и на основание чл. 38, ал.3 ЗЗТ, с Доклад изх. 48-00-524/01.07.2022 г. на директора на дирекция Национална служба за защита на природата към Министерство на околната среда и водите, след анализ на резултатите формира извод, съобразно който установява, че на основание чл. 38, ал.5 ЗЗТ, в случаите, в които членове на комисията са подписали протокола с особено мнение, министърът на околната среда и водите взема окончателно решение за обявяване на защитена територия или за отхвърляне на предложението. Във връзка с горното и в случай на одобрение на представения доклад, е предложено на министъра на околната среда и водите да подпише приложената заповед за обявяване на защитена местност Залив Корал.

По делото е представен Доклад изх. 48-00-524/06.07.2022 г. на заместник министъра на околната среда и водите, с който се представя преписката, основана на предложение с вх. 48-00-524/04.08.2021 г. на Сдружение Да запазим Корал, като се предлага заповедта за обявяване на защитена местност да бъде издадена от министъра на околната среда и водите, при съобразяване с особените мнения, в частта им касаеща достъпа до защитената местност и фактическата забрана за риболов и отчитане мнението на Министерство на земеделието и предложителя.

Административното производство приключва с издаването на оспорената Заповед РД-598/07.07.2022 г., с която на основание чл. 39, във връзка с чл. 33 ЗЗТ и предложение на Сдружение Да запазим Корал, с цел опазване местообитания на китоподобни (морска свиня, афала и обикновен делфин), както и на карагьозови и есетрови риби е обявена защитена местност Залив Корал в землището на село Лозенец, община Царево, област Бургас.

Защитената местност Залив Корал включва обща площ от 1, 32 км2 с граница в акваторията на Черно море, определена с координатни точки в БГС 2005 (кадастрална), съгласно приложението, представляващо неразделна част от настоящата заповед и граница с бреговата линия, представляваща граница на поземлените имоти 44094.2.11, 44094.22.2, 44094.22.5, 44094.22.19, 44094.22.24, 44094.21.8, 44094.21.104, 44094.21.8, 44094.21.104, 44094.21.24, 44094.21.14 съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на село Лозенец, община Царево, област Бургас, одобрена със Заповед РД-18-54/24.08.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

В границата на защитената местност се забранява: навлизането на моторни и моторно ветроходни плавателни средства, с изключение при бедствия, извънредни ситуации, за провеждане на аварийни, контролни и спасителни дейности през цялата година и за нуждите на риболова през периода от 1 октомври до 1 март; интензивно и екстензивно отглеждане на аквакултури; използване на дънни, тралиращи, драгиращи средства, включително и бийм трал, депониране на драгажни маси, изхвърляне на отпадни води от плавателни съдове; изграждане и поставяне на изкуствени подводни рифове или атракциони върху и под повърхността на водата; изхвърляне на канализационни и/или отпадъчни води от сушата и заустване на канализации; изхвърляне/изпускане на нефтопродукти и други отпадъци.

Заповедта е обнародвана в Държавен вестник, брой 59 от 26.07.2022 година.

С протоколно определение от 12.12.2022г. и определение от 06.02.2023 г., за изясняване на съществени за предмета на спора въпроси, по делото е назначена съдебно техническа експертиза с вещо лице геодезист със специалност Геодезия, фотограметрия и картография, което като се запознае с материалите по делото да отговори на следните задачи:

1. Граничи ли имот с идентификатор 44094.22.2 (предмет на Договор Т-РД-35-15/25.05.2017 г.) с територията на защитена местност Залив Корал?

1. Вещото лице да изготви схема, на която да означи имот с идентификатор 44094.22.2 и границите на защитената местност Залив Корал.

1. Вещото лице да изготви схема, на която да означи границите на защитена местност Залив Корал, морски плаж Къмпинг юг (имот с идентификатор 44094.22.2) и хотел Морско конче (сграда с идентификатор 44094.503.3.58).

1. Защитена местност Залив Корал, обявена с оспорената Заповед РД-598/07.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите, попада ли в обхвата на съществуващата защитена зона по НАТУРА 2000 с код BG 00001001 Ропотамо, разширена с Решение на Министерски съвет 660 от 01.11.2013 г.?

1. Припокриват ли се ограниченията и забраните в защитената зона по НАТУРА 2000 с код BG 00001001 Ропотамо, разширена с Решение на Министерски съвет 660 от 01.11.2013 г. и защитената местност Залив Корал и ако не какви са различията?

Заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, компетентно изготвено, достатъчно пълно и ясно, е прието от съда и на основание чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е приобщено към съвкупния доказателствен материал за съвместно обсъждане.

Върховният административен съд шесто отделение намира подадените жалби за процесуално допустими.

Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани субекти, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

Видно от съдържанието на оспорения административен акт, с който се обявява дадена територия за защитената местност, определят се границите й и се въвеждат конкретни забрани е акт с еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което отговаря на легалната дефиниция, установена в чл. 65 АПК.

Фактът, че границите могат да бъдат променяни във времето поради придобиването или изгубването на съответното качество на дадена територия, не променя съдържанието и действието на акта съдържанието е еднократно нареждане за обявяване на съответна територия за защитена местност, като еднократното изпълнение изчерпва действието му. Безспорно е, че веднъж определени границите на защитената местност и въведените забрани имат действие по отношение на неопределен брой лица, в резултат на правното действие на самия акт, а не са последица, породена от многократността на осъществяването на фактическия състав, съдържащ се в правна норма (В този смисъл Определение 3161 от 15 март 2017 год., постановено по адм. дело 14050/2016 год. по описа на ВАС, Определение 4622 от 02 май 2023 год., постановено по адм. дело 3563/2023 год. по описа на ВАС, 5- членен състав).

Обжалваната Заповед РД-598 от 07.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите е обнародвана в Държавен вестник, брой 59 от 26.07.2022 година, като жалбите са подадени в преклузивния едномесечен срок, установен в разпоредбата на чл. 179 АПК.

Общото основание на процесуалната легитимация за оспорване на решения, действия и бездействия на държавите членки в сферите, влизащи в обхвата на законодателството на ЕС в областта на околната среда, е уредено във вътрешното право, но трябва да се тълкува в съзвучие с изискванията на член 9, параграф 2 и параграф 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция).

Съдът на Европейския съюз в решението по Дело C-72/95, Kraaijeveld, т. 56 установява, че процесуалните права обслужват целта за осигуряване на ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда и полезният ефект на този инструмент би бил отслабен, ако отделни лица са възпрепятствани да се позоват на него пред националните си съдилища.

Правният интерес на оспорващите община Царево и сдружение Морско рибарско сдружение е обоснован с обстоятелството, че с налаганите ограничения на определени видове дейности се засягат интересите на гражданите й. За най - съществено е посочено ограничението за преминаване през защитената акватория на моторни и ветроходни моторни плавателни съдове, а когато това преминаване или присъствие в защитената акватория е с цел риболов, забраната е за периода от втори март до тридесети септември. Твърди се, че по брой на регистрирани рибарски лодки община Царево заема челно място в държавата, като само в Рибарско пристанище Царево техният брой е 773, като отделно са регистрирани лодки в Рибарско пристанище Ахтопол. Посочено е, че за една съществена част от гражданите на община Царево риболовът с малки плавателни лодки, които са изцяло моторни плавателни съдове, е дейност, представляваща част от тяхната издръжка, от която ще бъдат лишени.

Оспорващите Кортекс Трейдинг АД и Фантазия 5 ООД ангажират доказателства относно наличие на правен интерес, с оглед извършвана туристическа дейност в региона, на територия, граничеща със защитената местност, обуславяща непосредствено засягане от въведените забрани, с които ще се влоши качеството на предлаганите ваканционни услуги. От дружествата са представени доказателства за извършваната от тях търговска дейност (договор Т-РД-35-15/25.05.2017 г., допълнително споразумение от 27.08.2020 г., допълнително споразумение от 15.06.2021 г., удостоверение за актуално състояние, нотариален акт 52, том I, дело 107/01.02.2006 г., копие от кадастрална карта с данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти за сграда 44094.503.3.58, удостоверения за категоризация РК-19-14357/01.08.2022 г., РК-19-14358/01.08.2022 г. и РК-19-14359/01.08.2022 г.), а по отношение местонахожденията на имотите, с оглед обосноваване на правния интерес, по искане на страните са поставени задачи на вещото лице геодезист.

В представеното заключение на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза относно установяване на взаимното разположение на обектите на жалбоподателите Кортекс Трейдинг АД ( намиращи се в сграда с идентификатор 44094.503.3.58 - собствена на жалбоподателя ) и на плажа, ползван по договор с държавата от Фантазия 5 ООД, вещото лице представя скица (Приложение 5), в която е показана уголемена частта от (Приложение 4), на която са ясно видими обектите, собственост и ползвани от жалбоподателите Кортекс Трейдинг АД и Фантазия 5 ООД.

За обекта, ползван от Фантазия 5 ООД е приложена извадка от действащата КККР - Приложение 6 към СТЕ. Установява се, че обектът е публична държавна собственост и представлява морски плаж Къмпинг Юг - община Царево. От приложения по делото Договор Т-РД-З5-15 от 25.5.2017 г. между държавата чрез министъра на туризма и Фантазия 5 ООД се установява, че съгласно т.6.1.11: наемателят има право на експлоатация на плажа, като сам или чрез подизпълнители предоставя възмездно на посетители водноатракционни услуги.

За собствения на Кортекс Трейдинг АД обект - сграда с идентификатор 44094.503.58 ( Приложение 3) се установява, че същият се намира на отстояние от 72 до 100 м. от бреговата линия, която се явява западната граница на процесната защитена местност, като между сградата на жалбоподателя и бреговата линия се намират: част от ПИ 44093.503.3, част от алея, отразена в КККР като ПИ с идентификатор 44093.503.8 ( Приложение 7) и част от имот с идентификатор 44093.503.4 (Приложение 8).

Национална асоциация Българско черноморие обосновава своя правен интерес, черпейки права от нормите чл. 9, §2 от Орхуската конвенция, във връзка с чл.2, т.5 от същата, като навежда доводи досежно наличието на достатъчен интерес, с оглед заинтересоваността й като неправителствена организация, която отговаря на изискванията на националното право и с предмет на дейност за опазване на околната среда, в съответствие с разпоредбата §1, т. 25, във връзка с т.24 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.

Предвид горното, съдът намира, че жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани субекти, в законовия срок по чл. 179 АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Не са обективирани процесуални предпоставки от категорията на визираните в чл. 159, т. 1 т. 8 АПК, във връзка с чл. 184 АПК за прекратяване на образуваното съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд шесто отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, във връзка с чл. 184 АПК, намира жалбите за неоснователни.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗТ, защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя, освен по реда на Глава трета на ЗЗТ. Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ). Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 ЗЗТ).

Оспорената заповед е издадена от министъра на околната среда и водите, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност - чл. 25, ал. 1 във вр. с 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Министърът пряко и едностранно, въз основа на установена в чл.39, ал.1, във връзка с чл. 38, ал.3 и ал.5 ЗЗТ компетентност, предизвиква разписани в закон правни последици, чието осъществяване е гарантирано със силата на държавната принуда (виж чл. 81 и 83 ЗЗТ), като обявява дадена територия за защитена, определя основанието, основните цели, категорията, наименованието, водните площи и режимът на основните дейности.

От органа е проведено разписаното в Глава трета на ЗЗТ административно производство по обявяване на конкретна територия за защитена местност, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в специалния закон.

Посочената в ЗЗТ процедура се състои от следните етапи: 1. предложение от съответните имащи право на това субекти (чл. 36, ал. 1 от ЗЗТ); 2. произнасяне на Министерството на околната среда и водите по целесъобразност (чл. 36. ат. 2 от ЗЗТ), след съгласуване със заинтересованите държавни органи; 3. изготвяне на документация (чл. 36, ал. 3 от ЗЗТ); 4. назначаване на комисия по чл. 38, ал.1 ЗЗТ относно приемане/отхвърляне на предложението (чл. 38, ал. 3 от ЗЗТ); 5. окончателното решение на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.

Съгласно чл. 36, ал.1 ЗЗТ, предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и област-ни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица. Предвид характера и предмета на внесеното предложение за обявяване на морска територия за защитена местност, неоснователни са възраженията на оспорващите по отношение статута на заявител на Сдружение Да запазим Корал. По отношение на конкретната категория защитена територия защитена местност, законът предвижда правна възможност за иницииране на производството от всички заинтересовани физически и юридически лица.

Информацията за постъпилото предложение за обявяване на защитена територия Корал и назначаването на комисия от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас е публично оповестено на страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и РИОСВ - Бургас на 03.06.2022 г., като в съобщението е описана целта на опазване, основанията за назначаване на комисията по реда на Закона за защитените територии (ЗЗТ), поканените за участие заинтересовани страни и датата на провеждането й 15.06.2022 г.

Според чл. 36, ал.3 ЗЗТ, МОСВ съставя или възлага съставянето на документация за обявяване на защитена територия. В тази връзка, с писмо с изх. 48-00-524/18.03.2022 г., МОСВ е възложило на РИОСВ - Бургас доокомплектоване на документацията по смисъла на чл.36, ал. 4 ЗЗТ и назначаване на ко-мисия, на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗТ.

Съгласно, чл. 38, ал. 2 ЗЗТ, в рамките на комисията се включват представители на МОСВ, Министерството на земеделието, Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Изпълнителната агенция по горите, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и на съответните областни управители. В комисията не са включени представители на собственици на гори, земи и водни площи, тъй като защитената местност обхваща само морска акватория, която е изключителна държавна собственост.

Видно от писмо с изх. 48-00-524/15.07.2021 г. на МОСВ е изискано становище от Изпълнителна агенция Морска администрация (ИАМА), които не са изразили отрицателно становище. Посочено е, че в координатите на предложената морска територия за обявяване на защитена местност и в самия залив няма разположени средства от навигационен характер като фарове, маяци или буйове и не се развиват атракционни дейности на море, които биха засегнали обявяването или повлияли негативно по какъвто и да е начин на защитената територия. Представител на ИАМА е участвал и като член на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ. Видно от представения от РИОСВ - Бургас, протокол от заседанието на комисията, проведено на 15.06.2022 г., друго становище не е изразено, както и няма внесено особено мнение по реда на чл. 38, ал. 4 ЗЗТ.

До провеждането на последното заседание на комисията в МОСВ, респ. РИОСВ - Бургас не са постъпили възражения на граждани и техните организации, извън обсъдените от комисията.

Съгласно изискването на чл. 38, ал.3 ЗЗТ, комисията е взела решение с обикновено мнозинство за приемане на предложението и е подготвила проект на заповед за обявяване на защитена местност. Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, са го мотивирали писмено в 3-дневен срок. Особените мнения са приложени към протокола.

При анализа на хипотезиса на нормата на чл. 37 ЗЗТ, с оглед изчерпателното изброяване на видовете категории защитени територии, при обявяването на които се организира обществено обсъждане се налага изводът, че при провеждане на процедури за обявяване на защитена местност и природна забележителност, горното изискване не е нормативно установено.

След упражняване на правомощието си по чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, министърът на околната среда и водите издава процесната заповед в надлежна форма, при наличие на фактически и правни основания.

Неоснователно е оплакването, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива несъмнено се установява в хода на настоя-щото съдебно-административно производство. С оглед нормативното предпи-сание на чл.39 ЗЗТ, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за обявяване на определена територия за защитена местност. Съображенията на административния орган се съдържат в предложението на Сдружение Да запазим Корал, с приложеното становище от еколог, събраните становища в съгласувателната процедура и протокола от проведено обсъждане от комисията по чл. 38, ал.1 ЗЗТ, както и в изложените в обстоятелствената част на акта данни. След като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, при изрично позоваване на тяхното съдържание, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. на ВС.

Оспореното решение е издадено в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, която предвижда, че в случай на изразено особено мнение на член на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ, министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението. В контекста на изложеното се приема, че е налице положително решение на комисията за обявяване на защитената местност по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗЗТ, въпреки приобщените особени мнения, при което министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия - чл. 39, ал. 1 от ЗЗТ.

Комисията не е орган, който има правомощието да взема крайни, пораждащи правни последици актове. Чрез сформирането на комисия се осигурява възможност за участие в административното производство на всички заинтересовани страни - чл. 38, ал. 2 ЗЗТ. Комисията е помощен орган на министъра, който подготвя издаването на акта. По силата на чл. 38, ал.5 ЗЗТ, законодателят е предоставил правомощия на органа да вземе окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението, т. е. при условията на оперативна самостоятелност да вземе окончателното решение.

Засилената защита на всяка една територия, която има качеството по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ, е задължение на министъра и това задължение следва от закона. В тази насока, като орган, от чието волеизявление се пораждат правните последици, министърът извършва преценка досежно фактите и правото при спазване на изискванията за законосъобразност на постановените от него актове, а не е обвързан от решението на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ.

Обжалваният акт, с който е завършило административното производство, е законосъобразен. Същият е постановен след изясняване на релевантните по случая факти.

Съдът намира заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза за достатъчно пълно, ясно, обосновано, поради което същото следва да бъде ценено съобразно правилата на чл. 202 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. За изготвяне на възложената съдебно техническа експерти-за вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с тези по приложените към него административни дела, посетило е МОСВ, където са му предоставени в цифров вид данни за границите на защитена местност Залив Корал, предмет на обжалваната заповед, както и с тези за защитената зона по НАТУРА 2000 с код BG 00001001 Ропотамо, разширена с Решение на Министерски съвет 660 от 0l.1 1.2013 г. Получило е от АГКК данни за координатите на граничните точки на имотите, съседни на процесната по делото защитена местност Залив Корал, както и за съседните от запад на нея имоти. Създадени са цифрови модели въз основа на получените данни и от тях са изготвени графичните материали за обосноваване на изводите на СТЕ.

На базата на координатите на граничните точки на обявената защитена местност, които са приложени на диск към предоставената от МОСВ преписка, върху сателитна снимка на Гугъл земя от 2022 г., е изчертана границата на защитената местност, предмет на обжалваната заповед. (Приложение 1 към СТЕ). Площта на процесната защитена местност е в размер на 1, 32 км2, като тя изцяло попада върху водна площ (акваторията на Черно море).

Към датата на издаване на процесната заповед за района, който граничи обявената със заповедта защитена местност Залив Корал е налична влязла в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-54 от 24.08.2006 г.

Първоначалното обявяване на защитената зона Ропотамо е с Решение на комисията на европейските общности от 12.12.2008 година, последвано от Решение за изпълнение 2015 на комисията от 26.11.2015 година. С Решение на МС на РБ 122 от 02.03.2007 г. е приет списък на защитените зони в България, където защитена зона Ропотамо е включена с номер BG0001001. Към момента защитена зона Ропотамо е обявена с площ от 980.9976 кв. км., като голяма част от нея попада в акваторията на Черно море. Зоната е обявена с цел опазване на местообитанията на дивата флора и фауна по Директива 92/43/ЕЕС, като с Решение 660 от 18.11.2013 г. на МС е извършено разширяване на зоната. Границите на защитена зона Ропотамо са публикувани на официалния сайт на МОСВ, на сайта на Натура 2000, както и на сайт на Изпълнителна агенция по околна среда. Защитена зона Ропотамо включва в себе си както влажни зони, земеделски земи, речни системи, дюни и др. обекти на сушата, така и част от акваторията на Черно море.

В обхвата на границите на защитена зона Ропотамо към момента има припокриване със следните защитени територии и зони (освен обявената с оспорваната заповед): Защитена местност: Бегликташ Ропотамо, защитена местност блатото Алепу, защитена местност Стамополу, поддържан резерват Вельов вир (водните лилии), природна забележителност нос Агалина, природна забележителност пясъчни дюни - местност Алепу, природна забележителност скалните образувания, фиордите и тюленовата пещера в местност Маслен нос, резерват Ропотамо, 33 по директивата за птиците Бакърлъка, 33 по директивата за птиците комплекс Ропотамо.

За установяване на припокриването на защитена зона Ропотамо и обявената с обжалваната заповед защитена местност Залив корал е изготвено е Приложение 4 към СТЕ, на което с червена линия е изчертана границата на защитена зона Ропотамо, границите на защитена местност Залив корал, одобрена с обжалваната заповед е показана със зелена щриховка, ПИ с идентификатор 44094.22.2 е показан с оранжева граница и щриховка, ПИ с идентификатор 44094.503.3 е показан със синя линия, а сграда с идентификатор 44094.503.3.58 е показана с червена щриховка. Границите на зоните са изчертани в съответствие с официално представените координати на тези зони. Видно от горното, обявената защитена местност Залив Корал, която е изцяло в морска територия, попада изцяло в обхвата на защитена зона Ропотамо.

Неоснователни са възраженията на Национално сдружение Българско Черноморие, че обжалваният акт противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не е обоснован с научни данни и съгласно чл. 4, т. 2 от Директива 92/43/ЕИО, която е транспонирана в ЗЗТ и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), е вече част от националното законодателство, като там се сочи как се определят морските защитени зони независимо от степента на тяхната защита. При съпоставянето на защитена зона Ропотамо и обявената с обжалваната заповед защитена местност Залив Корал по отношение на вида на двата обекта и на забраните, които се налагат в тях, следва да се подчертае, че обявяването на защитените зони се извършва въз основа на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). В съответствие с чл. 3 ЗБР, държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща: защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии и защитени територии, които не попадат в защитените зони. В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места. Съгласно чл. 5 ЗБР, защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. Защитените зони се обявяват с цел опазване на типовете природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, опазване на местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - за видовете животни и растения и опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за видовете птици.

Обявяването на защитените територии се регламентира от Закона за защитените територии, като съгласно разпоредбата на чл.5 категориите защитени територии са: резерват; национален парк; природна забележителност; поддържан резерват; природен парк; защитена местност. Съгласно чл. 34 от ЗЗТ, в защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита. Защитена местност (ЗМ) Залив Корал е създадена с цел запазване на компонентите на ландшафта, като съгласно чл. 33, ал. 2, т, 1 от ЗЗТ за ЗМ се обявяват местообитанията на застрашени редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. Следва да се посочи, че съгласно внесеното предложение от Сдружение Да запазим Корал, освен местообитания на видове, в границата на защитената местност се намира и естествен риф Мармаля, който представлява морфологична граница на залива с оглед релефа на дъното на животинския и растителен хабитат под водата. Защитена местност (ЗМ) Залив Корал е създадена за целите на опазване на местообитанията и видовете китоподобни (морска свиня, афала и обикновен делфин), както и карагьозови и есетрови риби, а не на морски местообитания (управление с цел запазване на компонентите на ландшафта съгласно чл. 33, ал. 2, т, 1 от ЗЗТ).

По отношение на твърденията, че няма достатъчно научни данни, за видовете местообитания, които обитават територията на защитената територия, следва да бъде отчетено, че с Решение 660/01.11.2013 г. (Обн. ДВ бр. 97/08.11.2013 г.) Министерския съвет на Република България е приет Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, и изменение на списъците на защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, определени за опазване на видове и местообитания в акваторията на Черно море.

Неоснователни са аргументите в жалбата на Община Царево за липсата на есетрови риби в ЗМ Залив Корал, тъй като съгласно предоставеният от Сдружение Да запазим Корал доклад е посочено, че двата вида, срещащи се в акваторията на МЗТ - шип и атлантическа есетра, са в категория CR, критично застрашен в световен мащаб в Червения списък на IUCN.

Предложените нови защитени зони за местообитанията и предложените промени в границите на съществуващите защитени зони за местообитанията в акваторията на Черно море са разгледани и приети на заседание на 04.12.2012 г. на Националния съвет по биологично разнообразие, представляващ консултативен орган към министъра на околната среда и водите. В тази връзка, впос-ледствие, с решението на Министерския съвет са приети промени в териториалния обхват на други шест от съществуващите защитени зони за местообитанията в акваторията на Черно море, една от които е защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо. По този начин чрез научни данни от Института по океанология при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през 2013 г., с Решение 660/01.11.2013 г. (Обн. ДВ бр. 97/08.11.2013 г.) на Министерския съвет на Република България е разширена защитена зона Ропотамо чрез увеличаване на площта на акваторията в зоната, при което разширение е включена и територията на защитена местност Залив Корал.

Предвид горното се опровергават твърденията на жалбоподателите, че ако е имало научна информация за видовете местообитания и тяхната значи-мост по отношение на Залив Корал, то Залив Корал отдавна би била обявена за защитена зона по смисъла на Директивата за местообитанията.

От извършения от вещото лице сравнителен анализ на въведените конкретни забрани, установени с актовете за обявяване на защитена зона Ропотамо и защитена местност Залив Корал, резултатите от който са обективирани в таблица (Приложение 9) по-долу, се установява, че забраните за защитена зона Ропотамо включват предимно забрани, свързани с частта от защитената зона, която се намира на сушата, а с обжалваната заповед се въвеждат забрани, които третират изцяло морската защитена местност.

От данните в представената сравнителна таблица се установява, че припокриване на ограниченията, и то частично, е налично само по отношение на ограничения по т.5 и т.6 от тези, наложени за защитена зона Ропотамо. В защитена местност Залив Корал са въведени нови 4 вида ограничения.

Неоснователно е твърдението на Кортекс трейдинг АД, че изброените забрани в Заповед РД-598/07.07.2022 г. са твърде общи и неефективни, тъй като не отчитат спецификите на местообитанието. Обратно, същите представляват стандартни режими и ограничения за опазване на китоподобните бозайници и рибни видове, като намаляват заплахите върху същите.

Моторните превозни средства, представляват общоизвестна заплаха за китоподобните бозайници поради факта, че предизвикват шумово замърсява-не, а китоподобните бозайници влизат в категорията на шумочувствителните видове. Въздействието на шумовото замърсяване върху китоподобните бозайници и цялостното състояние на морската среда е разпознато като заплаха в Плана за действие за опазване на китоподобните бозайници в България - видовете черноморска афала (Tursiops truncates ponticus), черноморска свиня (Phocoena phocoena relicta) и черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus) за 2022 - 2031 . Също така антропогенният шум и безпокойството са разпознати като заплаха от Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море. Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS). България годишно докладва шумовото замърсяване (изготвяне на карти за разпространението на шума и стойности/индикатори на подводния шум), което показва високото негативно значение на шумовото замърсяване върху китоподбните бозайници.

В допълнение, сблъсъкът с кораби и малки моторни превозни средства е разпознат в редици стратегически документи и срещи на ACCOBAMS (например ACCOBAMS- МОР7/2019/Doc38/Annex 15/Res.7.12 1 Resolution 7.12 ship strikes). Сблъсъкът на малки китоподобни бозайници с моторни превозни средства е документиран при редици международни изследвания (стотици записи, в т.ч. нелетални случаи), за което са публикувани научни статии в международни издания, като процесът е документиран от научни и неправителствени организации. Специално е разпознат ефекът на обикновения делфин, в т.ч. привикването на малките видове китоподобни бозайници към моторни и моторно-плавателни средства, което представлява утежняващ фактор за възникване на инциденти.

Твърдението на жалбоподателя Фантазия 5 ООД, че с наложената забрана се препятства правото на наемателя на морски плаж Къмпинг Юг да предоставя спортно - развлекателни й водноатракционни услуги, съгласно сключения с министъра на туризма договор за наем, е необосновано. Със забраните в т. 3.1. и т. 3.4. от обжалваната заповед не се забраняват всякакви спортно-развлекателни и водноатракционни услуги. Дейности с предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, както и за духовно обогатяване не са забранени с процесната заповед и биха могли да се извършат след съгласуване с компетентните органи.

Възраженията на оспорващите, че в противоречие с нормите чл. 6 от Орхуската конвенция, участието на обществеността в процедурата е ограничено, са неоснователни. Видно от гореизложеното правото на участие на обществеността в процеса по вземане на решения по въпроси на околната среда е гарантирано както от конвенцията, така и от вътрешното законодателство, като в случая е реализирано в пълна степен при самото вземане на процесното решение и при допуснатото съдебно оспорване на същия акт, което е съобщено чрез обявление в "Държавен вестник", брой 95 от 29.11.2022 г.

Предвид изложеното, съдът намира жалбите за неоснователни. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Налице е хипотезата на 39, ал.1, във връзка с чл. 38, ал.3 и ал.5 ЗЗТ. Релевантните за издаване на административния акт юридически факти, с които правната норма свързва обявяване на защитената територия са осъществени, поради което оспорената заповед е издадена при пра-вилно приложение на материалноправните разпоредби.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният общ административен акт е законосъобразен, поради което подадените срещу него жалби на основание чл. 172, ал.2 АПК, във връзка с чл. 184 АПК, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд шесто отделение,