Решение № 16062 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2012 г.

Решение № 16062 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Братя Дингилеви" ООД - с. Строево, Общ. Марица, Обл. Пловдив, представлявано от управителя Пламен Димитров Дингилев, срещу Решение № 1854/11.11.2011 г. на Пловдивския административен съд, Второ отделение, ХII-ти състав, постановено по адм. дело № 442/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 131002328 от 22.11.2010 г., издаден от Веска Василева Дошкова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 73 от 27.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в обжалваната част относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 8364.30 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 53.93 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е достигнал до верни изводи по установените факти. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Пловдивският административен съд е бил сезиран с жалба срещу Ревизионен акт № 131002328 от 22.11.2010 г., издаден от Веска Василева Дошкова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 73 от 27.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в обжалваната част относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 8 364.30 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 53.93 лв. При така установеното в хода на ревизията органите по приходите са приели, че ревизираното лице не притежава документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, в който да е посочено като получател или вносител, като в тази връзка е прието, че решението за възникване на митническо задължение, е издадено на "Билдинг Кар" ООД по процесните два ЕАД за неспазване от негова страна като складодържател на условията по учредения на жалбоподателя митнически режим "митническо складиране". Прието е, че посоченото като основание за възникване правото на данъчен кредит писмо на Митница - Пловдив, с което са уведомени ТД на НАП - Пловдив и ревизираното лице за платените задължения вменени на складодържателя, не съставлява документ, пораждащ правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС, като плащането на чуждо задължение, не може да породи право на данъчен кредит за ревизираното лице. Съдът е установил, че спор по установената и възприета от ревизиращите органи фактическа обстановка не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер и е свързан с наличието на законоустановените предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит за процесните доставки по смисъла на чл. 71 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, като Съдът е разсъждавал върху въпроса дали по отношение на жалбоподателя е налице условието - по чл. 71, т. 3 от ЗДДС, и по конкретно дали дружеството притежава документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител, както и сумата на дължимия данък. Разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС регламентира условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Така, съгласно т. 3 от въпросната разпоредба лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия, предвид на т. 3: притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16. В случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 от ППЗДДС, регламентираща особен случай на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки. Съгласно посочената норма правото на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона, в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности. Легалното определение на понятието вносител е дадено в разпоредбата на § 1, т. 38 от ДР ЗДДС, а именно - вносител е лицето - длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. Следва да се посочи още, че случаите на внос на стоки за целите на ДДС са регламентирани в разпоредбата на чл. 16 от ЗДДС - внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната /ал. 1/. Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно - обращение след режим пасивно усъвършенстване /ал. 2/. Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз /ал. 3/. Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение /ал. 4/. Независимо от ал. 1 - 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната /ал. 5/. Съответно, в разпоредбата на чл. 199 от Закона за митниците /ЗМ/ са регламентирани случаите, в които възниква вносно митническо задължение за облагане с вносни митни сборове. Така, вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при "...неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим /т. 6/ и "... неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели... /т. 7/. Разпоредбата на чл. 202 от ЗМ пък сочи, кой е длъжник за плащане на митническото задължение. Така съгласно т. 4 от посочената разпоредба длъжник за заплащане на митническото задължение в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 6 и т. 7 е "лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или при ползване на митнически режим, или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим". В случая следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗМ, регламентираща солидарна отговорност на вложителя в митнически склад със складодържателя за изпълнение на задълженията произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически икономически режим. Така, съгласно посочената разпоредба - "вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране". По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че дружеството - жалбоподател "Братя Дингилеви" ООД е титуляр на митически икономически режим "митническо складиране" и е вложител на стоки поставени под този режим в митнически склад на складодържателя "Билдинг кар" ООД. Вложените стоки в митническия склад са както следва - употребяван лек автомобил марка "Сатурн", употребяван колесен багер марка "О и К" и употребявано ремарке марка "Кроне". Не е спорно по делото и то се установява от приобщените писмени доказателства по административната преписка, че при извършена проверка от митническите органи относно складовите наличности на складодържателя е констатирано, че въпросните стоки са изведени неправомерно от митническия надзор по време на съхранението им в митническия склад, като са напуснали територията на митническия склад. Това без всякакво съмнение и спор между страните съставлява обстоятелство, субсумиращо се в хипотезата на чл. 199, т. 7 от ЗМ и обуславящо възникване на вносно митническо задължение поради неизпълнение на задълженията от страна на складодържателя по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Няма спор между страните също и относно обстоятелството, че длъжник за заплащане на вносното митническо задължение, съгласно чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ е складодържателят "Билдинг Кар" ООД, като лице, неизпълнило условията за ползване на митнически режим "митническо складиране", като в този смисъл с Решение № 1718 от 20.08.2009 г. на Началник - Митница, е определено на "Билдинг Кар" ООД да заплати вносното митническо задължение. Няма спор също и относно обстоятелството, че задълженията по чл. 107, т. 1 от ЗМ за осигуряване неотклонение на стоките от митнически надзор по време на съхранението им в митнически склад са за складодържателя и това в случая е "Билдинг Кар" ООД. Жалбоподателят обаче, като вложител на стоки в митнически склад под режим "митнически складиране" се явява солидарно отговорно лице със складодържателя за неизпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране и на условията на режима, и този извод следва от разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗМ. В този смисъл дружеството - жалбоподател се явява солидарен длъжник за заплащане на вносно митническо задължение /възникнало в случая вследствие неспазване на условията на предоставения митнически режим "митническо складиране" от страна на складодържателя "Билдинг Кар" ООД/, което обуславя и качеството му вносител по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 38 от ДР ЗМ. В писмото с изх. № 2400-0061/24.02.2010 г. на Началник на Митница - Пловдив, с което е уведомен жалбоподателят и ТД на НАП за внасяне на митническото задължение, жалбоподателят като титуляр на режим "митническо складиране", оформен с процесните два ЕАД, е посочен като солидарен длъжник за заплащане на митническите задължения, произтичащи от поставяне на стоките под режим "митническо складиране", на основание чл. 108, ал. 2 от ЗМ за задълженията, за заплащане на вносно митническо задължение, произтичащо от неизпълнение на условията за поставяне под митническия режим. При това положение, правилен е изводът на Съда, че дружеството - жалбоподател притежава документ за внос, издаден от митническата администрация, посочващ жалбоподателя като вносител /солидарен длъжник за заплащане на вносно митническо задължение по смисъла на чл. 108, ал. 2, във вр. с чл. 202, т. 4 от ЗМ, наред със складодържателя "Билдинг Кар" ООД/, в който документ е посочена и сумата на дължимия данък върху добавената стойност, няма спор и относно обстоятелството, че дължимият данък е внесен от жалбоподателя по смисъла на чл. 90, ал. 1 от закона, и това се установява и от приложената вносна бележка от 18.09.2009 г. В този смисъл правилни са изводите, че са изпълнени изискванията на чл. 71, т. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС, като изводите на органите по приходите в противния смисъл, основани на обстоятелството, че обсъжданото писмо не съставлява документ за внос по смисъла, вложен в чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС, са незаконосъобразни и необосновани. От събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства не се установява по безпротиворечив начин, получените от жалбоподателя стоки да са използвани за доставки, свързана с икономическата му дейност по смисъла на чл. 70, т. 2, във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съображенията са следните: По делото не е спорно между страните и то се установява от събраните доказателства в хода на ревизията, че процесните стоки - употребяван лек автомобил "Сатурн", колесен багер марка "О и К" и употребявано ремарке "Кроне", придобити от жалбоподателя, съгласно процесните ЕАД № 3000/7-5322/03.10.2006 г. и № 3000/7-5677/18.10.2006 г. под икономически режим "митническо складиране" са неправомерно изведени от митнически надзор от страна на складодържателя "Билдинг Кар" ООД и не са се намирали на територията на митническия склад. В случая складодържателя, а не жалбоподателя, който е титуляр на митническия икономически режим "митническо складиране", се е разпоредил със стоките, отклонявайки ги от митнически надзор, за което са му вменени съответните митнически задължения, съгласно решението на митническия орган и няма данни въпросните стоки да са били налични при жалбоподателя, така, че да бъдат използвани за извършване на икономическата му дейност. При тези безспорни данни по делото и при липсата на доказателства стоките да са използвани за доставки, свързани с икономическата дейност на дружеството, правилно Съдът е приел, че в случая е налице основанието по чл. 70, т. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Доколкото в закона не се съдържа специално определение за понятието "икономическа дейност" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, при преценка за наличието на такава без всякакво съмнение, следва да бъде съобразявана дадената с чл. 3, ал. 2 от ЗДДС легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" на данъчно задълженото лице, както и общо понятие за икономическа дейност, използвано в икономическата теория. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС: "Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него". Предвид изложеното, следва изводът, че за да бъдат квалифицирани процесните доставки, като част от икономическата дейност на жалбоподателя, те следва да са извършвани с цел извличане на изгода /печалба/, респективно да бъдат вложени в обекти и за извършване на доставки, които се използват за извършваната от него икономическа дейност. Именно изпълнението на посоченото условие е въздигнато от закона като предпоставка, елемент от фактическия състав, от който възниква правото на данъчен кредит по арг. от чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В случая, приобщените, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че стоките получени от дружеството - жалбоподател, съгласно процесните два броя ЕАД, са използвани за целите на извършваната от него икономическа дейност - търговия с автомобили, почистване на речни корита и изземване на инертни материали, съгласно неспорните констатации в РД. Установяването на това обстоятелство е в негова тежест, с оглед общите принципи за разпределение на доказателствената тежест в процеса, регламентирани в чл. 154 от ГПК, приложими във вр. с препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани конкретни и безпротиворечиви доказателства, а от събраните по делото се установява по безпротиворечив начин, че вложените от жалбоподателя стоки в митнически склад под режим "митническо складиране", са отклонени от митнически надзор от складодържателя "Билдинг Кар" ООД, като същите не се намират на територията на митническия склад, като не се установява да са налични при жалбоподателя за извършване на икономическата му дейност и за облагаеми доставки. При това положение, правилни са изводите на ПАС, че жалбоподателят не е установил по безпротиворечив начин, позитивното проявление на фактите, от които черпи претендираното право на данъчен кредит, а именно че стоките, придобити от него под митнически икономически режим "митническо складиране", съгласно процесните два броя ЕАД, са използвани във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност и за извършване на облагаеми доставки. В този смисъл, следва да се посочи, че в тежест на жалбоподателя, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, е било да установи наличието на законоустановените предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, като установи релевантните за спора факти и обстоятелства, свързани с правото му на данъчен кредит. Такива доказателства, във връзка с установяване на материалноправните предпоставки за възникване и упражняване право на данъчен кредит по процесните фактури, не са ангажирани от жалбоподателя, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания от съда относно подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването им. Представените с жалбата доказателства не са свързани с основния спор, а и е налице забрана за нови фактически установявания. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено, без да са допуснати сочените от касатора нарушения и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,