Решение № 12166 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2015 г.

Решение № 12166 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Росалина Димитрова, срещу Решение № 7385 от 2.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град с доводи за неправилност на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК;

по касационната жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Росалина Димитрова, срещу Решение № 454, постановено в производство по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 144 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 7385 от 2.12.2014 г. с възражение, че не е налице такава, когато съдът е допуснал грешка при формирането на волята си;

и по касационната жалба на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника Росалина Димитрова срещу Определение № 474 за допълване на Решение № 7385 от 2.12.2014 г. в частта за разноските като касаторът счита, че със самото решение съдът се е произнесъл по предявената претенция, като е осъдил ВСС да заплати на ищеца разноски в размер на 510 лева и изменение на решението е недопустимо.

В отговор на касационната жалба срещу Решение № 7385 от 2.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град ответната страна - Атанас Иванов Иванов, чрез пълномощника си адв. Айдарова, дава становище за неоснователност на касационната жалба, което подробно аргументира.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но основателност на касационните жалби. Счита, че в конкретния случай специалния закон ЗОДОВ е неприложим по арг. от нормата на чл. 222 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Алтернативно поддържа, че решението на съда е неправилно, тъй като не са налице всички законово изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и твърдяния вредоносен резултат, тъй като за да възникне правото на възнаграждение за длъжност "следовател" в НСлС е необходимо да бъде издаден друг акт на кадровия орган, който освен че има хипотетична перспектива опосредява причинната връзка. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доказване липсва за настъпили вреди, като пряка и непосредствена последица от обявените за нищожни актове на ВСС. Напротив, за ищеца в това производство като пряка последица от отмяната е последвало позитивно друго решение, с което е повишен с произтичащите от това последици в имуществения му статус.

Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателствата, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

1. По касационната жалба на ВСС срещу Решение № 7385 от 2.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град.

Жалбата е основателна.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ВСС да заплати на Атанас Иванов, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 18 156. 55 лева, представляващи разликата между получаваното от ищеца възнаграждение на длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Варна и възнаграждението за длъжността "следовател" в Националната следствена служба, ако би бил назначен там в периода от 16.02.2012 г. до 3.06.2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки - отменен като нищожен административен акт, имуществена вреда в размер на 18 156. 55 лв. и причинна връзка между отменения акт и вредата.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Възраженията на пълномощника на ВСС недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Висшият съдебен съвет е носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, упражнени с обявените за нищожни негови решения, на чиято отмяна се позовава предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за претърпени имуществени вреди. Тези решения подлежат на оспорване от лицата, чиито права и законни интереси са нарушени с тях, изрично предвидено в закона, което право е упражнено от ищеца по делото. ВСС е юридическо лице съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за съдебната власт и се явява надлежен ответник по чл. 205 от АПК.

Възраженията за недопустимост на решението на съда, изложено от процесуалния представител на Върховната административна прокуратура, основано на текста на чл. 222 ЗСВ също е неоснователно. Съгласно посочената норма: "При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения." В практиката този текст се свърза с дължими обезщетения за неизползван отпуск, но не и с искове за обезщетения за вреди. Ето защо в конкретната хипотеза на настоящия казус не намира приложение текста на чл. 8 ЗОДОВ.

При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства съдът неправилно е приложил материалния закон. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице, освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. Налице е само първата от тях - нищожен административен акт. Задължение обаче за ВСС да повиши ищеца на длъжността, обявена като свободна за заемане чрез конкурс, на посочената в исковата молба дата няма. Това е така, тъй като със съдебното решение не е разрешено по същество материално-правното административно правоотношение, не е приключила висящността на административното производство по причина, че преписката е върната на органа за валидно и законосъобразно "финализиране" на конкурсното производство, при спазване изискванията на чл. 192, ал. 2 - 5 и чл. 193 от ЗСВ.

Съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет провежда гласуване на кандидатите по поредността на класирането, направено от конкурсната комисия, "до попълване на местата".

На следващо място, ВСС не е обвързан от класирането на конкурсната комисия, тъй като има правото и задължението да извърши проверка за наличието на предвидените в закона условия по отношение на кандидатите. Ако установи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж и притежава необходимите професионални и нравствени качества съветът взема положително за кандидата решение. Съответно, има правомощието да не приеме решение за повишаване в длъжност на класирания на първо място кандидат ако установи, че той не отговаря на изискванията за стаж и/или не притежава необходимите професионални и нравствени качества.

Следователно, в случая не може да се приеме за безспорно и доказано твърдяното от ищеца, че е следвало и е щял да бъде назначен на длъжността "следовател в НСлС" на 16.02.2012 г. Не налага обратен извод представеното пред настоящата инстанция писмено доказателства - извлечение от протокол № 19 от 16.05.2013 г. съдържащ решение на ВСС за повишаване на ищеца в длъжност "следовател" в НСлС.

В случая не е налице пряка и непосредствена вреда, настъпила вследствие отменения административен акт. Пряка и непосредствена връзка е налице, когато вредата следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Претендираните имуществени вреди, представляващи по същество пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получавано трудово възнаграждение и твърдяно за дължимо такова, е в зависимост от факта на встъпване в длъжност и е опосредено от административен акт по чл. 161, ал. 3 от ЗСВ на административния ръководител, с който акт се определя размера на основното и допълнителните възнаграждения, датата на встъпване в длъжност, условия за упражняването й. Претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи. В процесния случай това обстоятелство не е било доказано, при което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан.

1. По касационната жалба на ВСС срещу Решение № 454 от 28.01.2015 г., постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град.

Жалбата е основателна. От неоснователността на главния иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва и неоснователността на акцесорния - този по чл. 86 ЗЗД. Като е приел обратното, въз основа на фактически констатации, довели до неправилно приложение на закона административният съд е постановил неправилно решение.

При така изложените съображения обжалваните решения следва да бъдат отменени и въз основа на изложените мотиви - да се постанови ново решение, по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените от Атанас Иванов Иванов против Висшия съдебен съвет обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

1. По касационната жалба на ВСС срещу Определение № 474 от 28.01.2015 г., за изменение на Решение № 7385 от 2.12.2014 г. постановено по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на Административен съд София град в частта за разноските.

При изхода на спора, очертан от настоящата инстанция разноски в полза на ищеца не се дължат, поради което обжалваното определение ще следва да се отмени, без да се обсъждат мотивите на касатора по същество.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение