Решение № 15458 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2013 г.

Решение № 15458 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с адрес: гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8 -10 и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез пълномощника - адв. Лора Георгиева, против решение № 9493/25.06.2013 г. постановено по адм. дело № 13213/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалбата на "Техносън" ООД, е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел I, т. 1. И в двете касационни жалба наведените доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел наличие на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на акта. Иска се решението да бъде отменено и жалбата на "Техносън" ООД да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес или да се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендират се направените разноски. Ответникът - "Техносън" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуалния си представител с писмен отговор, оспорва касационните жалби и претендира решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение № 9493/25.06.2013 г. по адм. дело № 13213/2012 г. на тричленен състав на ВАС, по жалбата на "Техносън" ООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел I, т. 1, а именно за ФЕЦ с инсталирана мощност до 5 kWp - 158,58 лв./МВтч., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Техносън" ООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел I, т. 1. Правилно е постановено, че е налице правен интерес на дружеството-жалбоподател пред първоинстанционния съд от оспорване на решението на ДКВЕР в посочената по-горе част, като легитимиран производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, което е сключило договори за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електропреносната мрежа на оператора "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, въвело е в експлотация електроцентралата и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия. Следователно "Техносън" ООД като собственик на фотоволтаична централа, чиято преференциални цена е определена с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, в това си качество, той е адресат на оспореното решение в частта му по раздел I, т. 1 и има законово защитен правен интерес от оспорването му. Няма спор по делото, че административното производството пред ДКЕВР е започнало със заявления от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, всичките с дата 13.09.2012 г., като са поискали ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата, както и настоящият касационен жалбоподател - "ЕВН България Електроразпределение"ЕАД със заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г., са мотивирали това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и в протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Неоснователни са доводите, че при определяне на "временните цени" не следва да се спазва пълната процедура, тъй като тези цени били с временен характер и при определяне на окончателните цени процедурата се изпълнява в цялост. Законодателят обаче не е определил срок на действие на тези цени и не е определил отделна процедура и изисквания за определяне на такива "временни цени" поради което не би могло да се сподели извода, че за тях не важат общо определените правила и процедури за определяне на цени за достъп. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,