Решение № 3591 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2024 г.

Образувано е по касационни жалби на: П. П., И. П., С. Г., А. Б., И. А., Ж. Т., Н. С., Н. Р., А. К., последният и като пълномощник на изброените дотук, и Л. П. всичките като членове на Комисия, назначена със Заповед ЛС-13-78 от 29.05.2023г. на Министъра на правосъдието(или по-надолу само Комисията) и Министъра на правосъдието, чрез гл. юриск. Николова, всичките с адреси на призоваване в гр. София, срещу Решение 459 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело 6048/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за недопустимост на съдебното производство, респ. за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за прекратяване на съдебното производство, респ. за постановяване на друго съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата на И. Т. А. от гр. София срещу решението, обективирано в т.5 на Протокол от 05.06.2023г. на Комисия, назначена със Заповед ЛС-13-78 от 29.05.2023г., в частта, с която не е допуснат по публично събеседване кандидатът А.. Министърът на правосъдието претендира и разноски. Ответникът И. А. счита така подадените касационни жалби за неоснователни, а обжалваното съдебно решение за правилно, поради което настоява същото да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното производство, респ. счита, че първоинстанционното съдебно решение следва да се обезсили. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество и за основателни. За да отмени частично акта на Комисията от 05.06.2023г., с който ответникът по касация не е бил допуснат до по-нататъшно участие в проведена процедура по подбор на кандидати за заемане длъжността на съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от Република България, обявена по силата на ЗаповедЛС-04-139 от 20.04.2023г. на Министъра на правосъдието, първостепенният съд преди всичко е приел оспорването на А. за допустимо. Счел е, че създадената ad hoc (за случая) и натоварена от Министъра на правосъдието специална Комисия, действа като орган, на който са предоставени административни функции, а правилата и процедурата по същество създават отношения на власт и подчинение между колективния орган и участващите кандидати, изявили желание да заемат длъжността на съдия в ЕСПЧ от Република България. Прието е от административния съдия, че по приложимата правна рамка е създадено административно правоотношение, между органа и отделните участници, а тъй като въпросите, касаещи допустимостта са изцяло в прерогатива на този орган, респ. същите не са предмет на последваща проверка и контрол, то за лицата, недопуснати до по-нататъшно участие се обосновава отделен правен интерес от оспорване именно на акта, с който същите са били отстранени от последващо участие в останалите нейни етапи. Формиран е и краен извод, че възложеното от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) избиране (посочване) на трима кандидати на всяка държава членка, измежду които следва да се избере от страна на Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) един, който да заеме длъжността съдия в Съда, създаден по силата на сама Конвенцията (чл.19), представлява административно правомощие, властническа дейност, в резултат на която е уредена и съответната вътрешна(национална) част от процедурата. За това и именно чрез проверка на вътрешните актове, които макар и да не са крайни за цялостното приключване на процедурата, ще се защитят правата и на тези кандидати, чието участие до финалния избор от ПАСЕ е преградено от актове на натоварените с провеждането и национални органи (Комисия по подбора, Министерски съвет и др.). Настоящият състав на касационната инстанция не споделя така изложените мотиви, послужили да се формира извод за допустимост на жалбата на И. А.. За да се отговори ясно на поставените и със самото съдебно решение, а и с касационните жалби, въпроси, обуславящи изводите за допустимостта на оспорването, следва да се прецени от една страна правната природа на уредбата, касаеща избора на съдии в ЕСПЧ, вкл. и по-общата правна рамка, създадена от самия учредителен акт, от там да се анализират отношенията, които възникват и между различните задължени субекти, тяхното взаимодействие, характера на породените правоотношения, касаещи избора, но и правната връзка, която се създава вследствие на направения избор за заемане на длъжността на съдия в ЕСПЧ. Следва също така да се съобрази и важното обстоятелство, дали въпросите, разрешени с преграждащият в случая акт не подлежат на последваща преценка, респ. ревизия, в следващите фази на процедурата. Необходимо е да се направи и анализ на самия краен акт, приеман от ПАСЕ, вкл. с оглед неговата собствена обжалваемост, за да се определи и тази на предхождащите го такива, приемани в хода на развитие на производството. В тази връзка съдебната практика ясно е отбелязала (така напр. Определение 14194 от 18.12.2008 г. на ВАС по адм. д. 14696/2008 г., VII о. и Определение 13981 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. 13976/2014 г., VI о.), че изборът на съдия в ЕСПЧ и самото съществуване на съда е в резултат от сключен международен договор от държавитечленки по него (наричани и високодоговарящи страни), регулиран от международното публично право (съгласно Виенската конвенция за правото на договорите), като в разглеждания случай съглашението е във вида на договор-закон. Т.е. този международен акт установява правни норми, които имат абстрактен характер, действат многократно и не прекратяват своето действие след изпълнението им от страните по конвенцията, а ратифицирани от Народното събрание тези правила са и част от вътрешното право на Република България и даже имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (така чл.5 ал.4 Конституцията на РБ). От своя страна в учредителния акт с подобен характер, вкл. приетите последващи актове, които го допълват или изменят, е уредено създаването на една организационно-правна форма за колективно действие на държавите-членки, лежаща изцяло в полето на международните отношения и право, чрез създадения отделен от тях субект на международното право международна организация (представяща и втория основен вид субекти на международното право след държавите). Именно в този контекст е създаден и Съветът на Европа (СЕ), съобразно Статута на СЕ, ратифициран от Народното събрание със Закон, приет на 05.05.1992г. (обн. ДВ, бр.37 от 06.05.1992г.), чиято Парламентарна асамблея е определена като орган, който осъществява избора на съдиите, в учредения по ЕКЗПЧ Европейски съд по правата на човека, съобразно посоченото в чл. 22 от договора. Самата процедура, уредена общо в Конвенцията, е че изборът на съдии се прави от споменатия компетентен орган от списък от трима кандидати, определени от исокодоговарящата страна. Т.е. в процедурата участват от една страна органи на международна организация СЕ чрез ПАСЕ, а от друга всяка една държава-членка, чрез свои вътрешни органи. Или налично е производство, което очертава своеобразна ситуация на споделена компетентност (наричана в актовете на СЕ процедура на сътрудничество) между два субекта на международното право международната организация и съответната държава. И това е така, тъй като никой от субектите самостоятелно не може да детерминира избора на съдия в ЕСПЧ, след като само държавите-членки могат да предложат кандидати, но само ПАСЕ може да избере измежду предложените, а и да отхвърли всичките. В тази връзка и на тази плоскост възникващите отношенията са международно-правни, т.е. тук (на това ниво) не се разкриват никакви отношения на власт и подчинение, регулирани от административното право. Освен това следва да се отбележи, че във вътрешен план проведената национална процедура (както е посочено и в акта на Министъра на правосъдието, с който тя е открита) черпи основание от нормите на чл. 5, т. 15 от Устройствения Правилник на Министерство на правосъдието, която новела предвижда, че органът определя критериите и процедурата за провеждане на избора на кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека в съответствие с чл. 21 и чл. 23 ЕКЗПЧОС и организира провеждането му, т.е. основанието е в самата Конвенция, а правомощията на Министъра не се основават на вътрешен (национален) акт. В тази връзка необходимо е да се посочи, че административните органи, освен осъществяваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност, в резултат на която се издават и различните по вид административни актове, извършват и дейности, като страни в граждански правоотношения (напр. по сключване на различни граждански договори, предмет на уреждане от частното право, при което страните са равнопоставени), действат като упражняващи правата на собственост на държавата в създадени от последната търговци публични предприятия по реда на ТЗ, при което издадените актове в тази връзка също не се оценят като административни, може да действат и като работодатели по сключени трудови договори по КТ, където отношенията са отново равнопоставени. В тази връзка пита се, когато черпи права (компетентност) от един международен договор и когато следва да се уредят отношения по конституиране на органи, предвидени по това съглашение в структурата на една международна организация, дали тези правомощия са административни, като да се създава административно правоотношение, чрез възникване на административни права и задължения, или те не са от подобен порядък. В разглеждания случай (и както се отбелязва в касационната жалба) Министърът организира провеждане на вътрешния подбор, но самите членове на създадената за случая Комисия не са му подчинени, респ. същите нямат задължения нито да участват в нея, а ако приемат, в дейността си, са задължени да спазват правилата на Конвенцията и критериите и насоките, дадени им от органите на международната организация. Освен всичко останало същността на дейността им е експертна, като те подпомагат селекцията, предназначена в крайна сметка да осъществи избора от ПАСЕ. Последният орган действа като избирателно тяло, което и след като осъществи това си правомощие, възниква правната връзка на избрания кандидат с органа ЕСПЧ. В този смисъл характера на тази правна връзка (правоотношението, което възниква от избора) също е детерминиращ за извода какви правомощия осъществява не само ПАСЕ, а и националните органи, участващи в процедурата Министър на правосъдието, Комисия по подбор на кандидатите, респ. Министерски съвет на РБ. В разглеждания казус, определено от осъществения избор не възниква административно правоотношение, тъй като актът за избор на ПАСЕ не може да се оцени като административен, а правоотношението с избрания съдия също не се преценя като административно, вкл. и с оглед очертания правен статут на съдиите в този международен съд, съществуващ при една международна организация, субект на международното право. Видно е дори от уреденото за привилегиите и имунитетите от държавите-членки по Конвенцията, че съдиите и членовете на техните семейства се ползват с привилегиите и имунитетите на дипломатически представители в съответствие с правилата на международното право (така чл. 51 от ЕКЗПЧОС, респ. посоченото в подписания от страните-членки Протокол 6 от 05.03.1996 г., клауза първа). Освен това уредбата ясно показва и че избраните съдии не са в административна зависимост, т.е. на подчиненост от избралия ги орган ПАСЕ, който даже не може и да ги освободи от длъжност. Последното право е предоставено на самия пленарен състав на ЕСПЧ така чл. 23, т. 3 от ЕКЗПЧОС, като решението се приема и с квалифицирано мнозинство. В този смисъл крайният акт на процедурата също не дава основание да се определи, че Министърът на правосъдието, националната Комисия за подбор, или дори МС, действат в случая като органи, упражняващи властническа и то административна дейност, попадаща в обхвата на контрол, уреден в чл. 2, ал. 1 от АПК, респ. дори с възможност за позоваване на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. В националната съдебна практика, когато е налице подобна хипотеза на избор, осъществен от избирателно тяло, се приема, че по начало това не обосновава извод за възникване административно правоотношение, а всички едностранни волеизявления, фактически или други правни действия по възникване на правната връзка, при която страните не са в йерархическа зависимост, също не може да се определят като властнически, покриващи изискванията на дефинитивната норма на чл. 21, ал. 1 от АПК (в този смисъл напр. Определение 7939 от 30.06.2008 г. на ВАС по адм. дело 7902/2008 г., VII о.). Изложеното мотивира и извода на този състав, че евентуалните спорове, касателно актове, действия и бездействия (касателно дори само националната част от процедурата) не са подсъдни на административните съдилища, респ. и на ВАС на РБ, освен ако специален закон предвижда нещо различно(каквото в случая не е налице). На следващо място, самата процедура е уредена през годините и с допълнително приети актове на ПАСЕ или на Комитета на Министрите, които я определят като протичаща на два етапа. Първият етап, състоящ се в подбор на кандидати, завършва с предаването на списък от трима кандидати на събранието, като е посочено, че това е от изключителната отговорност на високодоговарящите страни по Конвенцията, т.е. на държавите, представлявани от своите правителства, които за целта се възползват и от съветите, предоставени от специално създадена от Комитета на Министрите през 2010 г. Консултативна група от експерти, която да предоставя помощ на правителствата относно квалификацията на избраните кандидати. Заедно с това обаче правителствата са поканени да представят на тази комисия автобиографиите на кандидатите, които предвиждат да представят на събранието, като този орган има възможност да задава въпроси на правителството по тези кандидатури, респ. да приема и решения (чрез писмена процедура или на заседание) дали счита, че всички кандидати отговарят на изискванията на член 21, параграф 1 от Конвенцията, касателно техните моралните качества или квалификацията им. Ако обаче комисията прецени, че един или повече от кандидатите не отговарят на тези изисквания, тя информира съответно националните органи, от които се очаква да следват мнението и дадените препоръки, въпреки че формално казано те остават свободни да представят списъка си в Асамблеята независимо от възгледите на този панел. Заедно с това (в приети през 2012г. от Комитета на Министрите Насоки за подбор на кандидати за длъжността съдия в ЕСПЧ) са очертани изисквания за честност и прозрачност на националната част от процедурата, като ключови тук са изискванията, че тази процедура трябва да е: стабилна и установена предварително, чрез кодификация или в уредена форма на административната практика, поканата за представяне на кандидатури трябва да бъде публична и широко разпространена, като се предвиди разумен срок за подаване на заявления, а органът, който отговаря за препоръчването на кандидати, трябва да има балансиран състав, като членовете му трябва да имат достатъчно технически познания, да внушават уважение и увереност и бъдат свободни от неправомерно влияние. Всички сериозни кандидати трябва да бъдат интервюирани въз основа на стандартизиран формат, езиковите способности на кандидатите трябва да бъдат оценени, като всяко отклонение от страна на лицето, вземащо окончателното решение, от препоръката на органа за подбор, следва да бъде обосновано с позоваване на критериите. Депозираните от държавите-членки списъци от трима кандидати следва да се представят на събранието само след становището на консултативния комитет. Нещо повече, във втория етап самата Асамблея от своя страна също оценява справедливостта, прозрачността и последователността на националната процедура за подбор, която трябва да бъде описана в писмо, предаващо списъка с кандидати за неговата справедливост и прозрачност като цяло. Базирайки се и на насоките на Комитета на Министрите, създадената Консултативна експертна група (панел) има важно и съществено място, тъй като е пряката, постоянна връзка между двете части на процедурата (вътрешна, национална и тази в самата международната организация). Именно и черпейки права от дадените му от Комитета на Министрите Насоки (така представения пред касационната инстанция л.л. 209-234 на български език Пети доклад от 2022г.) този панел може да изисква от държавите всякаква допълнителна информация, вкл. и непоискана такава от различни други (извън правителствата на държавите) източници, вкл. неправителствени организации или разочаровани кандидати. По тези данни консултативният орган може и доколкото е това подходящо и относимо към посочените по-горе съществени области на обследване, за да се потвърди, че даден кандидат притежава необходимите компетенции квалификации (вкл. и езикови), да изяснява отделни въпроси, свързани със самите национални процедури за подбор. В този смисъл панелът формира и окончателната си оценка за пригодността на определен кандидат или за справедливостта и прозрачността на националните процедури, макар и преимуществено от предоставени от съответното правителство материали. Нещо повече, последващо тази преценка е предмет на разглеждане и при вече стартирала втора фаза в производството пред постоянната Комисия (комитет) по избор на съдии в ЕСПЧ към СЕ, която първо решава дали има някакви процедурни или материални основания, които биха могли да доведат до отхвърляне на предложения от съответната държава списъка, без дори да се събеседва с кандидатите. Настоящият състав представи тези детайли с оглед установяване приетото от първостепенния съд, че ответникът по касация, след взетото решение на колективния орган за недопускането му до по-нататъшно участие, е бил лишен от възможност да охрани правата си. Т.е. за кандидата И. А. повече не е била налице възможност да оспорва изводите на националната Комисия, респ. и последващи актове в тази процедура (решението на МС, респ. актът на ПАСЕ). В тази насока следва да се посочи, че поначало и по арг. от нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК не се считат за индивидуални административни актове волеизявленията, когато те са част от производствата по издаване на индивидуален или общ административен акт, или с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В разглеждания случай, за да се приеме тезата на първоинстанционния съдебен състав, че този нефинализиращ процедурата акт съществено и непоправимо засяга правната сфера на жалбоподателя, то следва да се заключи, че за А. не е бил налице друг път за защита, т. е. за нея не е налице възможност да оспори крайния акт, респ. да повдигне или поддържа възраженията си в следващите етапи на разглеждане. Досежно последното (и както се посочи още в началото) поначало крайният, финализиращ процедурата акт на избор от ПАСЕ, не подлежи на съдебен контрол, нито по правилата на ЕКЗПЧОС, нито е възможно неговото оспорване пред национален съд, като в този смисъл този акт е извън юрисдикцията на правосъдната система на РБ. Пита се тогава на какво основание на съдебен преглед ще подлежат междинни, неприключващи процедурата актове, та дори и те да препятстват възможността за по-нататъшно участие на даден участник. В случая с И. А. обаче в самите утвърдени Насоки (лист 214, стр. 6 от доклада) е изрично посочено, че прозрачността, честността на националната процедура, респ. проверка на квалификациите и пригодността на всеки кандидат, са предмет на разглеждане, вкл. и събиране на надлежна информация и от консултативния панел, а последващо и от самата ресорна Комисия, докладваща пряко на ПАСЕ във връзка с приемане решение по избора. Тези, макар и помощни органи, могат да препоръчат или да предложат на ПАСЕ, повтаряне на процедурата, респ. отхвърляне на всичките кандидати по причини, определящи, че същата е била нечестна, вкл. и с оглед извършената проверка и оценка на езиковите умения на кандидатите. Щом това е така и ответникът по касация е могъл да повдигане и поддържа пред тези органи по всяко време твърденията, изложени в жалбата си до АССГ, касателно оплаквания за нечестност (вкл. дискриминационно отношение) по проверката знанията и владеене на конкретен чужд език, а това да доведе обективно до връщане на процедурата отново към националния и етап, то този акт (недопускащ го до последващо участие) не може да се приеме за окончателно препятстващ възможността на лицето за защита. На национално ниво практика е дала примери в тази насока (напр. с процедурите по чл. 32, ал .8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, предвиждащ, че всички актове на органите на висшето училище във връзка със заемането на академичните длъжности могат да се обжалват пред съда). В тази връзка са преценени актовете на Комисията по чл. 48, ал. 2 от Правилника към този закон, като нарочно създаден помощен орган с определена компетентност, да не допуска кандидат до участие в конкурс, след като за недопуснатия кандидат не е налице възможност да оспорва решението на органа по чл. 23 от ЗРАСРБ за избор. Именно с оглед прякото засягане правата и законните интереси на адресата, и предвид на това, че законодателят не е постановил изрично, че решенията на комисията не подлежат на съдебен контрол, е прието, че недопуснатият до участие в конкурса кандидат има правен интерес да оспори това решение на комисията (така напр. Определение 10579 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело 6722/2019 г., VII о). В настоящия случай обаче тези права за И. А. не са преклудирани окончателно, тъй като вкл. и по неин почин тези въпроси е могло да се повдигат и поставят за преценка и във втората фаза на производството пред ПАСЕ, чрез помощните й органи (комитети, панели), които чрез изискване на официална информация от съответното правителство, могат да препоръчат провеждане на нова процедура или да предложат отхвърляне на всички предложени кандидати, ако преценят депозираните възражения за основателни, довели до липса на прозрачност, справедливост или до адекватно оценяване на професионалните или морални качества не само на предложените трима кандидати, но и на тези, чието участие е приключило в етапите на подбор в националната част от процедурата. С оглед на изложеното и на това отделно основание за И. А. не е налице правна възможност са търси съдебна проверка на акта на Комисията по т. 5 от заседанието и на 05.06.2023г. На следващо място следва да се отбележи, че целта на съдебните производства, развивани по АПК, е чрез постановяваните по делата съдебни актове, да се предизвиква определена правна промяна, насочена към постигане законосъобразно развитие на административните правоотношения, вкл. като се охранят правата на засяганите от тяхното действие правни субекти. Основен инструмент за постигане на това е предвиденото конститутивно действие на съдебните актове (когато споровете са разрешени по същество), предизвикващо директни правни промени в сферата на страните по разглежданите от съда материални правоотношения. В дадения случай, с оспорване акта по допустимост на Комисията, преследваната от жалбоподателя цел е да се отмени същия, като се възстанови висящността пред този колективен помощен орган от момента преди приемането на незаконосъобразния акт, за да се защитят правата на лицето с оглед участието му в подбора. В казуса обаче това не може да бъде постигнато. На първо място не е спорно между страните, че с решение на ПАСЕ от 24.01.2024 г. за единственото място на съдия от България е бил избран кандидатът Д. К., която и понастоящем заема поста. При това положение постановеното по делото от АССГ съдебно решение не може да прояви конститутивното си действие, тъй като то не може да предизвика правна промяна във вече заетата позиция, респ. да доведе до нейното овакантяване, за да се проведе новият подбор, включващ и нова оценка на езиковите квалификации и знания на кандидатите. Българският съд няма юрисдикционна власт спрямо международната организация Съвет на Европа, по въпросите, касаещи конституирането на съда, вкл. и мандата на посочения от правителството на страната съдия в този съд, който е бил междувременно избран и встъпил в длъжност. В този смисъл и постановеното от съда изпращане на преписката на Комисията за ново произнасяне по допустимостта на кандидата И. А. се явява безпредметно, тъй обективно в правния мир повече не е налице свободно или освобождаващо се място в съда, за което да се реализира тази процедура. Последното е резултат от настъпилото междувременно финализиране на същата с акта на ПАСЕ от 24.01.2024 г. и встъпване в длъжност на избраното лице на 13.04.2024 г., които обстоятелства не могат да се променят дори и при влизане в сила на постановеното от АССГ Решение от 16.01.2024 г. В този смисъл на основание чл.142 ал.2 АПК тази инстанция отчита настъпилите междувременно факти с правно значение. Не могат да се споделят и вижданията на ответника по касация, че същата в разглеждания казус следва да се приеме, че е лице, лишено от ефективни средства за правна защита (по см. на чл. 13 от ЕКЗПЧОС), тъй като такива обективно са били на нейно разположение при цялостното развитие на процедурата за избор на съдия, като във втората част са били налични и реално осъществими възможности за всеки недопуснат кандидат да инвокира обстоятелства, от вида на изложените в жалбата до АССГ, за да бъдат те надлежно и своевременно проверени от било консултативните или постоянните панели към СЕ, касателно различни неблагополучия в проведения национален етап на процедурата, приключил за А. с акта на нейното недопускане до възможността да е един от тримата предложени от страната ни съдии и след решение на правителството. Консеквентно това обосновава и извода на този състав, че постановеното по делото съдебно решение е било недопустимо, тъй като така подадената жалба от страна на ответника по касация е била недопустима, насочена срещу акт, който в случая не подлежи на самостоятелна съдебна проверка и то извършена по реда на АПК. В този смисъл подведомствеността на спора на административните съдилища или ВАС на РБ не се детерминира както от характера на развитите на плоскостта на международното право отношения, така и от характера на акта, който се оспорва, от характера на приключващия производството акт, от характера на възникващото от последния правоотношение, от възможността за оспорване на крайния акт от производството или тази да послужи като ефективното средство за защита при разглеждане на повдигнатите с жалбата оплаквания в последваща, приключваща производството фаза. При това положение съдебното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, като подадената жалба се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното по нея съдебното производство се прекрати. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят на Министерство на правосъдието, за което се констатираха те да са в размер на общо 270 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт от по 100 лева за всяка инстанция и 70 лева за заплатена ДТ за касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение