Решение № 10180 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2016 г.

Решение № 10180 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 503 от 29.01.2016 г., постановено по административно дело № 10356/2014 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е осъдена да заплати на Б. Л. С. сума в размер на 3834 лв., представляваща обезщетение за период от 6 месеца за периода 27.06.2014 г. до 27.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде изменено обжалваното решение, като размера на обезщетението бъде намален от 3834 лв. на 3768 лв. Излагат съображения, че размера на обезщетението неправилно е определен от съда, който не е отчел факта, че Стоянов не е полагал труд през времето, за което е определено обезщетението. С оглед на този факт е направено искане размерът да бъде определен на база на минималния размер на възнаграждението, предвидено за заемане на длъжността - 628 лв. Ответникът по касационната жалба - Б. Л. С. лично и в представени от процесуален представител писмени отговор на касационната жалба и защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд след като установява, че заповед № ЧР - ДС 100/26.06.2014 г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с която е прекратено служебното правоотношение на С. за длъжността "младши експерт", е отменена с влязло в сила на 12.10.2015 г. съдебно решение, както и че същият е възстановен на длъжност със заповед № ЧР - ДС 221/26.10.20165 г., с която му е определена месечна заплата в размер на 639 лв., намира, че предявеният от С. иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е допустим и основателен. Правилно въз основа на цитираната разпоредба съдът определя размера на обезщетението на база на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Именно размера на определеното възнаграждение при възстановяване на работа на служителя е това, което е към посочения в закона момент, при което размерът му е правилно определен. Наведеният довод, че за периода за който е присъдено обезщетението лицето не е изпълнявало служебни задължения, при което размерът следва да бъде определен към минималния размер за длъжността е неоснователен. Полагането на труд е факт ирелевантен към размера на обезщетението, тъй като законодателят е предвидил в нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл заплащане на обезщетение на служител, който е бил уволнен незаконосъобразно и същият не е изпълнявал служебните си задължения не по своя вина, а поради издадена незаконосъобразна заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото следва КЕВР да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение