Решение № 13539 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2009 г.

Решение № 13539 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . С решение № 28 от 2.04.2009 г., постановено по адм. д. № 141/2007 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалба вх. № 4037/24.01.2007 г. на Велика Павлова Каварджикова срещу Решение № 548 от 12.01.2007 г., образувано по жалба вх. № 63677/06.12.2006 г. против разпореждане № 2805044637/01.03.2006 г. и разпореждане № 2805044637/15.08.2007 г. като неоснователна. Осъдил е Велика Павлова Каварджикова от гр. Пловдив да заплати на РУСО гр. Пловдив разноски по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Велика Павлова Каварджикова с оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения: отказал издаване на съдебно удостоверение, чрез което жалбоподателката да се запознае при органа с оригиналната пенсионната преписка, не е допуснал доказателствени искания, поставил е задача за работа на вещото лице, която не е формулирана от жалбоподателката, като я е натоварил с хонорара за това, не е уважил искането за преработка за изготвеното заключение и не е допуснал до разпит важен свидетел. След като не уважил искането й за отлагане на делото я е лишил от възможност да постави въпроси по обсъждане на заключението. Решението било постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като положения от нея труд е категоризиран в нарушение на ПКТП, в сила до 1999 г, като е приравнен на трета категория. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъдат отменени и обжалваните разпореждания на РУСО-Пловдив и органа бъде задължен да преизчисли размера на полагащото й се пенсионно възнаграждение от момента на отпускането до постановяване на разпореждането. Подадена е също частна жалба срещу протоколни определения, постановено в съдебно заседание на 27.03.2009 г., с които съдът е дал ход за разглеждане, приел е представеното заключение и обявил делото за решаване по същество, въпреки отсъствието на жалбоподателката по уважителни причини, надлежно удостоверено с писмен документ и изрична молба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, от касационната жалбоподателка е постъпила писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а частната жалба за недопустима. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваните съдебни актове и намира следното: ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: Частната жалба на Велика Павлова Каварджикова е срещу протоколни определения, постановено в съдебно заседание на 27.03.2009 г., с които съдът е дал ход за разглеждане, приел е представеното заключение и обявил делото за решаване по същество, въпреки отсъствието на жалбоподателката по уважителни причини, надлежно удостоверено с писмен документ и изрична молба. Тъй като съгласно чл. 144 от АПК, ГПК се прилага субсидиарно само за неуредените изрично текстове в АПК, то приложимата норма е чл. 229 от АПК, според която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на производството и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваните определения, постановени от съда в съдебно заседание от 27.03.2009 г. са по хода на делото и не преграждат развитието на процеса, а също не са от категорията, изрично посочени от закона като подлежащи на обжалване. Следователно, частна жалба с този вид оплаквания е процесуално недопустима, тъй като е насочени срещу съдебни актове, неподлежащи на обжалване пред по-горна инстанция. В по-голямата си част тези възражения са релевирани и като касационни основания за отмяна на обжалваното решение по делото, поради което настоящият състав възприема "частната жалба" като допълнение към касационната жалба (доколкото съдържа нови оплаквания). ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, но по същество е неоснователна. От проверката по делото се установяване, че съдът не е извършил процесуални действия, с които да е нарушил процесуалните права на жалбоподателката. Тя не е оспорила верността на намиращите се по делото официално заверени фотокопия на съдържащите се в пенсионната преписка документи и съдът й е дал възможност да се запознае с доказателствата, въз основа на които се развива спора между страните с изрично определение от 23. 11.2007 г., поради което за страната не е било необходимо съдебно удостоверение. Заверените по законоустановения начин документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Още повече, че няма пречка и извънсъдебно Каварджикова да поиска от административния орган справка по намиращата се при него оригинална преписка. По делото няма данни за нарушения по чл. 8, ал. 3 от ГПК, според който съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. Неоснователен е доводът за допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила, поради неуважаване на молба на Каварджикова за отлагане на делото, за което е представен болничен лист. По молбата съдът се е произнесъл мотивирано в проведено съдебно заседание на 27.03.2009 г. Изложените от него съображения за отказ съответстват на изискванията по чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (ДВ, бр. 23/16.03.2007 г.), съгласно който в графа "бележки" на болничния лист следва да е записано, че заболяването не позволява явяване пред орган на съдебната власт. От приложеното към молбата за отлагане медицинско направление е видно, че тези изисквания не са спазени. Жалбоподателката е могла и писмено да изрази становище по представеното заключение на вещото лице, както и да го оспори, ако е имала основателни възражения по констатациите. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е обосновал правните си доводи с доказателствата по делото, обсъдени и въз основа заключението на експерта Кичуков. Техническата част от извършване на изчисленията по съответната методика за установяване размера на дължимата пенсия е в компетентността на вещото лице. Експертът подробно и безпристрастно е проследил данните по пенсионната преписка на Каварджикова и установил, че преизчисляването размера на пенсията при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО за от 01.10.1988 г. до 01.01.1990 г., през който жалбоподателката е упражнявала труд като "тракторен бригадир", не влияе на размера на пенсията, тъй като няма промяна в размера на осигурителния доход. Не оказва влияние при преизчислението размера на пенията и категорията на труда за процесния период. Административният орган правилно е приложил изискванията на ПМС № 21/2006 г., в сила от 1.01.2006 г. и ПМС № 180/2006 г., в сила от 1.07.2006 г. и размерът на дължимата пенсия на Велика Каварджикова е правилно изчислен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,