Решение № 12674 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2010 г.

Решение № 12674 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кирил Тодоров Кирилов и Ружана Стоянова Тодорова, представлявани от адвокат Станислав Славов против решение № 1938 от 18.11.2009 г. на Административен съд Варна, III отделение, ХХVI състав по адм. дело № 2371/2009 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № 625/31.07.2009 г. на Кмета на район Приморски при Община Варна за одобряване на оценката на част от имот № 868 от ПНИ на местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" - селищно образувание, землище гр. Варна за площ от 341 кв. м. в размер на 9149.30 лева, която следва да заплатят Димитър Цветанов и Славка Цветанова на наследниците на Тодор Николов Тонев. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и решаване на спора по същество като жалбата бъде уважена изцяло. Свеждат се до това, че неправилно съдът е приложил материалния закон като е приел, че освен за ползвателите трансформирали правото на ползване в право на собственост, от правата по § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ могат да се възползват и приобретателите на такива имоти от бивши ползватели. На следващо място се поддържа, че процедурата по издаване на обжалваната заповед е нарушена тъй като преклузивният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ е бил изтекъл вече и този факт не бил коментиран от съда в мотивите му. Поддържат се и доводите, поддържани пред административния съд като основания за отмяна на заповедта, издадена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на Община Варна, район Приморски взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни, Димитър Цветанов и Славка Стоянова вземат становище в писмен вид чрез адвокат Иванова за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни Катя Байчева, Йорданка Петрова и Лена Тодорова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като сочените в нея касационни основания по чл. 209 АПК не се подкрепят от доказателствата по делото. Няма спор между страните по делото, че за настоящия случай е приложима нормата на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/16.12.1999 г. В жалбата си обаче касатора твърди, че молбата за оценка е подадена след изтичане на преклузивния срок по ал. 1. Срокът по ал. 1 не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не води до загуба на възможността да се изкупи имота. С влизане в сила на ПНИ, когато имотите са определени и са възникнали субективни права, те не могат да се погасят в последващото оценително производство. Пропускането не променя материалните права на собственост върху придадената част от имота. Посоченият характер на срока следва от разпоредбите на § 31, ал. 1 и ал. 5, тъй като правото е възникнало с влизането в сила на ПНИ. Изтичането на 30- дневният срок не погасява правото да се иска оценка от правоимащите, в случая Димитър и Славка Цветанови които са придобили собствеността върху процесния имот от ползвателя - собственик въз основа на разпоредителна сделка. По делото са представени конкретни доказателства опровергаващи твърденията за не спазена процедура по 26, ал. 1 АПК, а именно известия за доставяне както и протокол от 23.03.2009 г. за поставено уведомление на основание чл. 26 и чл. 61, ал. 3 АПК . Писменото доказателство на л. 12 от административната преписка опровергава твърденията на касатора за не спазени изисквания на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/16.12.1999 г. Що се касае до оценката същата е изготвена законосъобразно по приложимата за казуса методика по § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234/16.12.1999 г. вр. чл. 90 ППЗДС т. е. чрез увеличение с 20 % на данъчната и оценка. Водим от гореизложеното решението на съда като правилно следва да се остави в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касаторите срещу заповед на кмета на общината издадена по реда на § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ за одобряване на оценка. Възраженията са били за незаконосъобразност на така издадената заповед поради нарушение на административно производствените правила и нарушение на материални разпоредби с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че е поискана оценка по реда на § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ от приобретатели на бивши ползватели, трансформирали правото на ползване в право на собственост по надлежния ред. Също така, че ПНИ за процесния имот е влязъл в законна сила и с него се отрежда имота за Димитър Цветанов и Славка Цветанова, включително и за разликата над 600 кв. м, която е предмет на оценка с обжалвания административен акт. При тези данни е установено още, че оценката е извършена по приложимия ред на § 31, ал. 2 от ПЗР ППЗСПЗЗ, която е в същия размер, определен органът и по заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните. При тези фактически констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава тя е отхвърлена. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се поддържат същите доводи, поддържани и пред административния съд, вече като пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на решението му. Такива основания при проверката на решението не се констатират. Процедурата по реда на § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ е бърз административен ред за уреждане на финансовите взаимоотношения между бившите ползватели и бившите собственици за земята /придаваемите части към имотите от ПНИ/ и подобренията в тях, което налага ПНИ да е влязъл в сила, тъй като в резултат на отрежданията с него се получават придаваеми части с подобрения в тях. Срокът в който правоимащите могат да поискат оценка е 30-дневен от влизане в сила на ПНИ който срок е инструктивен с цел бързина, а не преклузивен. Този извод се налага от обстоятелството, че в практически хипотези може да се случи така, че бившият ползвател, към имота на който се придават части от имот на бивши собственици с подобрения в него няма интерес да иска заплащане на придаваемата земя, тъй като тя му се следва по силата на отреждането с ПНИ, и още по малко той има интерес да иска заплащане на подобренията в тези части, които той не е извършил и които се оценяват към момента на постановяване на съдебното решение. Или, може да възникне ситуация, ако се приеме, че срокът е преклузивен, в която поради бездействие на правоимащите да се получи неоснователно обогатяване за някои от тях, което не е целта на разпоредбата, а тъкмо обратното, отношенията им да бъдат уредени. От друга страна, разплащанията на придаваемите части и подобренията в тях са условие за продължаване на процедурата по § 4к от ПЗРЗСПЗЗ за издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ за трасиране на границите и въвеждане във владение, поради което няма законово основание да се изведе извод, че поради пропускане на срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ след влизане в сила на ПНИ той следва да бъде изменен, тъй като някои от правоимащите са загубили правата си, придобити с отрежданията му, тъй като не са ги упражнили. Доводите в обратен смисъл на касационната жалба са неоснователни и макар и съдът да не се е произнесъл по това възражение в мотивите си не е налице порок с последици отмяна на решението. Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба. Придобивните способи за бившия ползвател трансформирал правото си на ползване в право на собственост и основанието на приобретателят на такъв имот са равнозначни в хипотезата на § 31, ал. 1 от ПЗР ППЗСПЗЗ, поради което е без значение в полза на какъв собственик се придават части към имотите от ПНИ. Определящо в случая е, че имотът към който се придават части от които не могат да се образуват парцели за бившите собственици е вече с установена с влязъл в сила ПНИ квадратура и местоположение. Неоснователни са и възраженията за нарушение на материалния закон при установяване на реда за определяне на оценката. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви за приложимата процедура в настоящия случай, както и че тази процедура не е била нарушена поради което обжалваната заповед е издадена при отсъствие на пороците сочени като основания за отмяната й. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Димитър Стоянов Цветанов и Славка Петрова Цветанова по 75 лева за всеки от тях, представляващи разноски - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,