Решение № 2572 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2017 г.

Решение № 2572 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - гр. П., ул. "С." ..№... против решение № 929/02.06.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1216/2016 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615005994-091-001/05.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - П. - Г. И. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията, и от Г. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 260/26.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 120 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Съществените процесуални нарушения според касатора се изразяват в неправилната преценка от страна на съда на събраните доказателства и липсата на констатации по фактите в мотивната част на решението. Твърди се неправилност на извода на съда, че са осъществени доставки по спорните фактури, издадени от двамата доставчици, и следва да се признае правото на данъчен кредит на ревизираното лице в противоречие с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и в противоречие с решението на СЕС по дело С-342/87 "G. H.", т. 13 и т. 17. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 200 лв. Ответникът по касационната жалба - "Б. Р." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Т., Промишлена зона изток, ул. "В. Л." .№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Т. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство съгласно представения списък в размер на 2 120 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред П. административен съд е бил РА Р-16002615005994-091-001/05.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 260/26.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с което на ревизираното дружество "Б. Р." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер 18 542.32 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по четири фактури, издадени от "Т. ССБ" ЕООД, и по една фактура, издадена от "П. ССО" ЕООД, с предмет на доставките "моторно дизелово гориво В6 с включен акциз и транспорт", в резултат на което са коригирани декларираните резултати за данъчните периоди м. април и м. юни 2015 г. като е намален данъкът за възстановяване. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно административният съд е приел, че РА издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и че при провеждането на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящата касационна инстанция преценява като правилни изводите на съда за материалната незаконосъобразност на РА, направени след обстоен анализ на събраните доказателства, приложимите правни норми и решенията на СЕС, които следва да бъдат съобразени при разрешаването на конкретния правен спор, както и за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е точно установена въз основа на събраните в хода на ревизионното производство документи, представени от ревизираното дружество и от двамата доставчици, както и писмените доказателства и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената ССЕ, приети в съдебното производство. Основният спорен въпрос по делото видно от фактическите и правни основания, посочени в оспорения акт, е за това осъществени ли са действително доставките на стоки /горива/, във връзка с които са издадени процесните фактури. Според фактическите констатации в ревизионния доклад /РД/ двамата доставчици в отговор на исканията за представяне на документи са представили на ревизиращия екип фактури за придобиване на гориво от, "CORAL" A. E., Гърция, което според международните товарителници е получено от "П. Т. Г." ЕООД в качеството му на складодържател на данъчен склад, находящ се в гр. П. на ул. "В. в." № 1 по силата на сключени с него договори за складиране на акцизни стоки. Във връзка с получаването на горивата по конкретните фактури и международни товарителници от "П. Т. Г." ЕООД са представени заявки за складиране, доклади за разтоварване и приемо-предавателни протоколи, подписани от Н. С. от името на дружеството - складодържател, както и от шофьора на автоцистерната, с която е осъществен транспортът от Гърция, като в протоколите е вписано изрично, че горивото е превозено за "Т. ССБ" ЕООД и "П. ССО" ЕООД. Горивото е придружено със сертификат за качество от, "CORAL" A. E., Гърция. Във връзка с конкретните доставки към ревизираното дружество са представени заявки за освобождаване на акцизни стоки от "Т. ССБ" ЕООД и "П. ССО" ЕООД, в които е посочен получателят - "Б. Р." ЕООД и адрес на разтоварване: гр. Т., Промишлена зона изток, ул. "В. Л." .№...; заявка за товарене с данни за лицето, оторизирано да изведе стоките и да ги превози /В. П./, както и рег. номер на превозното средство, фирма - превозвач - "К." ЕООД /седалище и адрес на управление и номер на лиценз/, доклади за товарене, акцизни данъчни документи, представени по делото и от А. М., съдържащи същата информация, в които като вложители на горивата са посочени дружествата доставчици, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на горивата в склада на "П. Т. Г." ЕООД от шофьора В. П., товарителници, в които е вписан изпращач "П. Т. Г." ЕООД и място на товарене гр. П., място на разтоварване - Т., данни за автомобила и шофьора. Според представените складови разписки горивото е получено от името на ревизираното дружество от Г. Т.. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, прието без оспорване от страните по делото, дизеловото гориво е заприходено по сметка 302 "Материали", партида "Дизелово гориво" в счетоводството на жалбоподателя. Счетоводно са заведени регистри на сметка 302 /картони за изразходваното гориво по машини/, представени по делото. Въз основа на тях експертът е установил, че същото е изразходвано от седем трактора "Д. Д.", "Ч. МТ 765, пръскачка и челен товарач "Л." във връзка с дейността на - "Б. Р." ЕООД за обработка на площи /собствени и наети/, засети с пшеница, рапица, ечемик. Дружеството е декларирало и регистрирало в НАП съгласно чл. 59 от Наредба Н-18/2006 г. стационарна цистерна за съхранение и зареждане с течни горива с вместимост 12 800 л., намираща се в гр. Т., ул. "В. Л." .№.... В. П. е разпитан като свидетел по делото и е потвърдил, че през 2015 г. е работил като шофьор в "К." ЕООД и е осъществявал транспорт на гориво от склада в П. до Т. за "Б. Р." ЕООД. Наличието на сключен между него и дружеството превозвач трудов договор е установено от органите по приходите в хода на ревизионното производство. От данните в описаните документи и експертното заключение се установяват по безспорен начин релевантните факти, а именно фактическото придобиване на горивото от ревизираното дружество и използването на същото във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност. Неоснователен е доводът на касатора, че тези документи не доказват по категоричен начин осъществяването на доставките именно от издателите на фактурите, тъй като те не са посочени като получатели на горивото в международните товарителници, а получател е складодържателя "П. Т. Г." ЕООД, а и изпращач по товарителниците е същото дружество. Доставчиците са отразили фактурите в дневниците си за продажбите, при насрещните проверки са потвърдили издаването им на ревизираното дружество, установено е от ССЕ плащане по техните банкови сметки, от тях са подавани заявките до складодържателя за извеждане на горивото от склада с цел доставянето му именно на "Б. Р." ЕООД. Тези дружества разполагат с фактури за придобиването на горивото от гръцкото дружество и са вписани в акцизните документи като вложители на горивата. Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на осъществяването на доставките и на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на получателя по процесните фактури са правилни и съобразени както с приложимите материалноправни норми на ЗДДС, така и с решенията на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112 ЕС относно упражняването на посоченото право, вкл. цитираното в касационната жалба решение, според което упражняването му се ограничава до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка. Както правилно е приел административният съд, в противоречие с цитираните от него решения на СЕС е отказът на приходната администрация да признае правото на приспадане на ревизираното дружество с мотиви за това, че транспортната фирма не е открита на адреса за кореспонденция и не е представила договор за наем на цистерната, както и че не е подавала декларации обр. 1 за задълженията си като осигурител, както и поради констатирано разминаване в часа на разтоварване на горивото при жалбоподателя, посочен в подадените до НАП декларации от доставчиците и "Б. Р." ЕООД, от една страна и информацията от превозвача. Поради така изложените съображения, оспореното първоинстанционно решение на Административен съд - П. следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора, на ответника по касация да се присъдят направените за настоящото съдебно производство съдебни разноски. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение