Решение № 7083 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Силикал България“ ООД, с ЕИК 131366517, представлявано от управителя Е. М. Н., чрез адв.Н.Калистратов, със съдебен адрес гр.София, [жк], [адрес], срещу Решение № 4923 от 06.02.2026, постановено по адм. дело №9839/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221124000106-091-001/07.08.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, в частта, потвърдена с Решение № 808 от 09.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) - София досежно установените допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) общо в размер на 37 993,02 лв. и съответните лихви за забава за данъчни периоди м. 03.2019 г., м. 06., м. 11.2020г., от м.02.2021г. до м.12.2021 г., произтичащи от отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „АКСАЛС КОРП“ ЕООД, „АЛЕКС БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, „АС ИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД, „ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ЕРУП“ ЕООД, „ЕВРО ФУУДС 75“ ЕООД, „ЕИ ЕНД ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ЕРУП 1“ ЕООД, „СОФИЯ ТЕН“ ЕООД, „ТАУРУС ВИВА СПОРТ“ ЕООД и „ТРАНС ТЕХНОЛОДЖИ КО“ ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изцяло необоснован и в противоречие с материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд, че предметът на фактурите, по които е отказано процесното право на приспадане, не отразява действителни доставки на услуги от посочените във фактурите доставчици с получател ревизираното лице. Представени били достатъчно доказателства, придружаващи фактурите – договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане, чрез които е установено реалното извършване на процесните доставки на услуги, всяка от които с конкретен предмет. Всички доставчици били регистрирани по ДДС към момента на издаване на фактурите и нарушения от тяхна страна не могат да бъдат основание за отказ на данъчен кредит на добросъвестния получател, който е представил всички изискани от него документи. Двама от доставчиците – „Ен Енд Джи България“ЕООД и „София Тен“ЕООД в ревизионното производство изобщо не били проверени чрез насрещни проверки поради смърт на управителите им и за тях фактическите констатации на РА са изцяло необосновани. Без правно значение за правото на приспадане на жалбоподателя е изтъкваният от приходните органи „рисков профил“ на предходни доставчици назад по веригите доставки. В мотивите на първоинстанционното решение безкритично били пренесени мотивите на приходните органи на РА и потвърждаващото го решение. Без основание съдът игнорирал наличието на назначени по трудов договор лица при доставчика „АКСАЛС КОРП“ ЕООД като нямало значение, че става дума за строителни работници. Аналогично, без основание съдът не взел предвид, че „Смарт Билд Груп 1“ЕООД и „Транс Технолоджи Ко“ЕООД имали работници, наети по граждански договори. При липса на графологична експертиза не можело да се заключи, че има разлика в подписите на представляващите дружествата –доставчици в Търговския регистър и на представените документи, придружаващи фактурите. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски, съгласно представения списък. Ответникът по касационната жалба- ДД“ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Бакърджиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото e неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил цитираният по-горе РА, в частта му, с която на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на ДДС общо в посочения размер за посочените данъчни периоди по фактури за рекламни и строителни услуги. За рекламните услуги, фактурирани на ревизираното лице от „АКСАЛС КОРП“ ЕООД в данъчни периоди м.04 и м.09.2021г., приходните органи приели, че доставките не са реално извършени, защото дружеството разполагало с персонал на длъжности за работници в строителството; не подавало годишни данъчни декларации по ЗКПО; издаден му бил ревизионен акт, в който е констатирано, че няма данни за каквато и да е осъществявана стопанска дейност. Относно строителните услуги, предмет на фактурите на останалите доставчици, приходните органи също приели, че не е доказано извършването на доставките, а даже и да се приеме, че подобен на фактурирания резултат, все пак, е получен от ревизираното лице, той не може да е престиран от издателите на фактурите, защото последните нямали необходимия персонал; за някои от доставчиците били издадени ревизионни актове за данъчни периоди, съвпадащи с процесните, в които била констатирана пълната липса на стопанска дейност, както и неподаване на годишни декларации по ЗКПО; някои от процесните фактури не били заплатени или не били отразени в дневници за продажби на издателите им. За да отхвърли оспорването против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че относно рекламните услуги обосновано приходните органи са приели, че не е доказана реалността на доставките: няма данни къде, как и от кого е рекламирана дейността на ревизираното дружество; доставчикът разполага с персонал за работа в строителството; не е изяснен изобщо механизмът на доставките; даже между придружаващите фактурите договори са налични такива, които сочат на предмет, различен от предмета на фактурите и приемо-предавателните протоколи. За да отхвърли оспорването и в останалата част, съдът е приел, въз основа на задължителното тълкуване на Директивата за ДДС в практиката на Съда на Европейския съюз, че когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган (т. 53 от Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело С-341/11). Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в случая са налице такива улики: за всички спорни доставчици е констатирано, че липсват оферти, заявки, търговска кореспонденция и яснота как е формирана цената; за всички доставчици е установено, че не разполагат с какъвто и да е персонал, съответен на предмета на доставките; при ревизии за процесните данъчни периоди на „АКСАЛС КОРП“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ГРУП 1“ ЕООД, „ТРАНС ТЕХНОЛОДЖИ КО“ ЕООД, „ЕЙ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД е приложен чл. 85 от ЗДДС (дължимост на данъка само заради издаването на фактурата, без доказана доставка); „АКСАЛС КОРП“ ЕООД, „АС ИНВЕСТ СТРОЙ“ ЕООД, „ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, „ЕВРО ФУУДС 75“ ЕООД, „ЕЙ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ГРУП 1“ ЕООД, „СОФИЯ ТЕН“ ЕООД и „ТАУРУС ВИВА СПОРТ“ ЕООД не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО (не са декларирали приходи и разходи); за „ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, „ЕВРО ФУУДС 75“ ЕООД, „СОФИЯ ТЕН“ ЕООД и „ТАУРУС ВИВА СПОРТ“ ЕООД липсват доказателства за реално извършени плащания по фактурите. Съдът е приел, че в хода на ревизията, а и в съдебното производство по оспорване на РА жалбоподателят е могъл да установи механизма на доставките и да докаже как са възлагани дейностите, как са транспортирани необходимите за извършването им материали до обектите на клиентите, каква техника е използвана. Тези доказателства е логично да са налични при ревизираното лице, те не зависят единствено и само от волята и поведението на доставчиците му. Липсата им дискредитира верността на приемо-предавателните протоколи, които като частни документи нямат обвързваща материална доказателствена сила, а позоваването ми единствено на тях сочи, че са съставени само за нуждите на ревизията. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да се признае на получателя по облагаема доставка на услуги право на приспадане на платения ДДС по фактурата, документираща услугата, той трябва да е доказал наличието на материално-правните и процесуално-правните условия за признаване и упражняване на претендираното право. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки. Това разбиране е последователно потвърдено и в съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. Така например в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т.24 Съдът напомня, че „правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика). Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане. Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, както правилно е приел и административният съд и е указал тази доказателствена тежест. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“. Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37). Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС по дело С-154/20, Директивата за ДДС „трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) трябва да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество.“ От значение за случая е и Решение на СЕС от 13 февруари 2014г., Макс Пен, с което СЕС постанови, че Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Неоправдано е касационното оплакване за липса на собствени мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в съвкупност и е направил конкретни фактически установявания за всеки доставчик. От мотивите на първоинстанционния съд ясно се вижда, че отказът на претендираното право на приспадане не е потвърден само поради нарушения на доставчиците; подчертано е, че ревизираното дружество, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е ангажирало никакви доказателства за механизма на доставките и как са възлагани дейностите, как са транспортирани необходимите за извършването им материали до обектите на клиентите, каква техника е използвана. Това прави неоснователно касационното оплакване за санкциониране на добросъвестен получател само поради независещи от него нарушения от страна на доставчиците. Изключено е при неяснота относно това кой всъщност е извършил процесните строителни услуги, ревизираното лице да не знае нищо за това обстоятелство и по-специално, че фактурите, по които е получател не са издадени от действителните изпълнители на услугите. Правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама (т.т.48 и 49 от Решение на СЕС от 7 декември 2010, R.) Нито ненамирането на представители за „Ен Енд Джи България“ЕООД и „София Тен“ЕООД (с починали управители), нито „рисковия профил“ на предходни доставчици, нито съмненията кой точно е подписал представените придружаващи фактурите документи, са били самостоятелни основания за направените от приходните органи и от съда фактически и правни изводи. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, разноските са в размер на 230.08 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение