Решение № 15759 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2020 г.

Решение № 15759 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2014/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД против решение № 6521/04.11.2019 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. д. № 12687/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу решение № Ж - 751 от 24.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в цялост, както и приетата съдебнотехническа експертиза, респективно – допълнително възложената такава. Счита, че съдът неправилно тълкува понятието "урбанизирана територия". Изтъква, че поземлени имоти, чието предназначение е променено с влязъл в сила ПУП, не е достатъчно основание да се счете, че имотът попада в границите на населеното място. Излага съображения, че съдът не е анализирал предвидения различен режим за заплащане на цена за присъединяване на обекти, които се намират в територии с регулация, съответно без регулация. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени съдебното решение, като уважи жабата против решението на КЕВР, което също да бъде отменено. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Юг" ЕАД не се представлява. От същия, чрез процесуален представител юриск. Ц. Панайотова, е депозирана молба, с която поддържа подадената от тях касационна жалба. Ответникът - КЕВР, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Бельова и Башлиева, оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна. По изложени подробни съображения в представените писмени бележки моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Цолова, не се явява и не се представлява В представен по делото писмен отговор моли обжалваното решение да бъде потвърдено и оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу решение № Ж- 751 от 24.10.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е задължила "Електроразпределение Юг" ЕАД в седемдневен срок да извърши необходимите действия и предложи проект на договор за присъединяване на обект: "Жилищна сграда", находящ се в УПИ IV, кв. 251, ПИ: 67653.78.46 и 67653.78.47, гр. Смолян с мощност 12 кW, като цената за присъединяване да бъде определена на база определената от КЕВР регулирана цена за II група - от 7 до 15 кW, съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и в едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1, "Електроразпределение Юг" ЕАД да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им. За да постанови посоченото решение съдът е установил, че КЕВР е сезирана с жалба с вх. № 18842/18.07.2018 г. на В. Цолова срещу определената от електроразпределителното дружество цена за присъединяване на обект: "Жилищна сграда", находящ се в УПИ IV, кв. 251, ПИ: 67653.78.46 и 67653.78.47, гр. Смолян, с мотив, че присъединяваният обект не е в територия извън регулация на населените места и цената следва да се определи не на база индивидуален проект и действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения, а на база на определената от КЕВР регулирана цена за II група - от 7 до 15 кW. Установено е, че дружество е извършило повторна проверка по случая и е изразило становище, че присъединяваният обект не попада в строителните граници на гр. Смолян и съгласно чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1, цената за присъединяване се определя по индивидуален проект, в размер на всички преки разходи за присъединяване на обекти, които се намират "извън регулацията на населеното място". В хода на административното производство, на запитване на КЕВР до Община Смолян е получена информация, че поземлени имоти с идентификатори 67653.78.46 и 67653.78.47, в местност "Яра", по кадастралната карта на гр. Смолян, одобрена със Заповед РД-18-14 от 10.05.2005 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър са с трайно предназначение на територията - урбанизирана. Поземлените имоти са включени в строителните граници на гр. Смолян със Заповед № 169 от 29.10.2008 г., с която е одобрен подробен устройствен план, план за регулация и застрояване в местността Яра, землище на гр. Смолян. Урегулирани са ПИ с идентификатори 67653.78.46 и 67653.78.47 и е образуван нов урегулиран поземлен имот (УПИ) IV - за база за отдих с ограничителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата застройка. Предвидена е и улична регулация за обслужване на новообразувания УПИ в кв. 251 в м. Яра, землище на гр. Смолян. С Решение № 04 от 23.07.2009 г. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, Областна дирекция "Земеделие" - гр. Смолян, е сменено предназначението на земеделска земя за изграждане на обекти "База за отдих", съответно на С. Чавдаров и В. Чавдарова за имотите им. Поземлени имоти с идентификатори 67653.78.46 и 67653.78.47 са урегулирани, включени са в територията строителните граници на гр. Смолян и са с трайно предназначение на територията "урбанизирана", отразени в одобрената кадастрална карта на гр. Смолян ( одобрена от изпълнителния директор на АГКК - София. Издадено е разрешение за строеж № 68/20.06.2012 г. на главния архитект на Община Смолян за строеж: "жилищна сграда" с външен водопровод и площадкова кабелна мрежа в УПИ IV – база за отдих в кв. 251, местността Яра, влязло в сила. С решение № 04/23.07.2009 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 гр. Смолян, предназначението на имотите е сменено за неземеделски нужди. От заключението на назначената съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от страните е установено, че обектът за присъединяване "Жилищна сграда", находящ се в УПИ IV, кв. 251, ПИ: 67653.78.46 и 67653.78.47, гр. Смолян с мощност 12 кW попада в територията на строителните граници на гр. Смолян, за който обект според вещото лице по силата на разпоредбите на ЗУТ, наличието на прациларен плат, както е в конкретния случая, е абсолютно задължително от техническа гледна точка за външно ел. захранване, тъй като преди територията е била земеделска. Пак според вещото лице изготвянето и одобряването на ПУП е част от процедурата по промяна на предназначение на поземлените имоти. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че имотите попадат в "урбанизирана територия" по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, тъй като попадат в строителните граници на населеното място по см. на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, отразени в одобрената кадастрална карта на гр. Смолян, одобрена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София. Съдът е отчел, че процесните имоти са включени в строителните граници на населено място и са с трайно предназначение на територията "урбанизирана", както и че предназначението на имотите е сменено за неземеделски нужди. Въз основа на това е прието, че не намира приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, която предвижда цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места, да се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. Крайният извод на съда е, че с одобрения ПУП е одобрен и план за регулация и застрояване, като по този начин са определени и структурата и устройствения режим на територията и конкретното приложение на всеки поземлен имот в него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените нарушения от касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. С определение от 13.12.2019 г. по молба на КЕВР е допусната поправка на очевидна техническа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 6521/04.11.2019 г., постановено по адм. д. № 12687/2018 г. по описа на АССГ, като е постановено навсякъде вместо решение № Ж – 627 от 30.08.2018 г. да се чете решение № Ж- 751 от 24.10.2018 г. на КЕВР. Видно от документите по делото препис от това определение е изпратен на "Електроразпределение Юг" ЕАД, като съобщението е връчено на 06.01.2020 г. и не е обжалвано. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите за немотивираност и необоснованост на оспореното решение № Ж-751 от 24.10.2018 г. на КЕВР. Правилно е прието, че решението на КЕВР съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, както и фактически и правни основания за издаването му, и доводите му следва да бъдат изцяло споделени. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Противно на релевирания в касационната жалба довод, настоящият състав намира, че административният съд аргументирано и при съобразяване на цялостния доказателствен материал е кредитирал заключението на съдебнотехническа експертиза, т. е., при оценката на заключението е изпълнил задължението си по чл. 202 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК да възприеме заключението на вещите лица, след като го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че присъединяването на обекта по регулирани тарифни цени е несправедливо и нелогично и то би довело до неоснователно обедняване на дружеството. За приложението на чл. 33, aл. 4 от Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е необходимо изпълнението на предвидената предпоставка в него, а именно присъединените имоти да са в територии извън регулация на населените места. Между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството, урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. По делото е прието заключение по допусната съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че въпросният имот е включен в строителните границите на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това изрично следва и от скицата- извадка от КККР, в която е посочено, че имотът попада в урбанизирана територия. Прегледът на оригиналните и публично достъпни в интернет КККР на гр. Смолян приложени към експертизата също показват, че имотът е отразен графично и цветово като такъв в урбанизирана територия. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са, между другото, урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно ЗУТ, съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в територии без устройствени планове. На следващо място в изготвената съдебнотехническа експертиза е посочено, че по делото е представено и приложено удостоверение издадено от община Смолян, от което е видно, че имотите са включени в строителните граници на гр. Смолян, одобрен е подробен устройствен план, план за регулация и застрояване и е урегулран нов поземлен имот с предвидена улична регулация за обслужване на новообразувания УПИ в кв. 251, м. "Яра", землище на гр. Смолян. Съгласно чл. 17 а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, именно чрез промяната на предназначението на земеделски земи се създават нови строителни граници на населеното място, какъвто е и настоящият случай. Както констатациите в заключението на вещото лице, така и представените писмени доказателства сочат, че имотът попада в урбанизирана територия. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че "Електроразпределение Юг " ЕАД е следвало да се съобрази с характеристиката на имота и неговото предназначение, като определи цена за присъединяването на оБекта на база опр еделената от КЕВР регулирана цена за втора група -т. 7 до 15 kvv, съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 1. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от ответника за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. "Електроразпределение Юг" ЕАД следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение