Решение № 2368 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2017 г.

Решение № 2368 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Е. Б. Т. и К. Б. М. от гр. С., подадена от пълномощникът адв. Митева срещу решение № 2785 от 25.04.2017 г. по адм. дело № 7473/2016 г. на Административен съд - С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК - С. не ангажира становище по касационната жалба. О. Д. И. Бъчваров и М. С. Б., чрез процесуалният си представител адв. Дучева, заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски. Ответникът кмет на район "Витоша", СО не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Д. И. Б. и М. С. Б. заповед № 18-1880/09.03.2016 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 2 и 4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър /КК и КР/ на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в промяна на границите на имот с идентификатор 68134.1891.1222 /нов/ и имоти с нови идентификатори 68134.1891.1223 и 68134.1891.1224 в съответствие с регулационните граници на УПИ VII-8,кв. 86 по стар РП и действащия РП от 2001 г. Прието е, че одобреното изменение не е съобразено с изискването на новата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице навлизане с 39 кв. м. в имота на оспорващите с нов идентификатор 68134.1891.1223, т.е. не е констатиран спора за собственост и не е изготвена изискуемата комбинирана скица. С подробни мотиви е описана процедурата по изменение на КККР поради "непълнота и грешка" по приложимата редакция на чл. 54 ЗКИР, като е прието, че фигуриращите в КР съсобственици на засегнатия от изменението имот с идентификатор 68134.1891.1223 са оспорили заповедта, което сочи на абсолютна пречка за допускане на процесното изменение на КККР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е постановено при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49 /13.06.2014 г./, от което следва, че при констатирано застъпване /навлизане/ в съседен имот по комбинираната скица, се следва постановяване на отказ за допускане на изменението, а заявената непълнота/грешка се отстранява "след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че от административният орган не е изготвена комбинирана скица, както и че вписаните с КР собственици на засегнатия от изменението съседен имот с идентификатор 68134.1891.1223 Д. И. Б. и М. С. Б. се противопоставят на исканото изменение - оспорват надлежно заповедта. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба за източниците на вещни права за страните, тъй като същите са ирелевантни. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява "застъпването" на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към евентуално подадена в бъдеще искова молба. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на Д. И. Б. и М. С. Б. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 750 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 30.01.2018 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение