Решение № 1474 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция Инспекция по труда Хасково против Решение 480 от 11.07.2022 г., постановено по административно дело 349/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на ЕТ М. Чанкова е отменена принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) задължително предписание, обективирано в протокол за извършена проверка ПР2211904 от 15.04.2022 г., издадено от главни инспектори в Дирекция Инспекция по труда - Хасково (само Дирекцията ) и Дирекцията е осъдена да заплати разноски в размер на 350 лева. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът ЕТ М. Чанкова не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - Хасково, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. От данните по делото се установява, че в резултат от извършена проверка по спазване на Кодекса на труда в учебен център Домино , гр. Хасково, стопанисван от ЕТ М. Чанкова , е констатирано, че търговецът е нарушил чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, във връзка с чл. 335, ал. 1 от КТ и чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Нарушението се изразява в това, че Едноличен търговец с фирма М. Чанкова в качеството си на работодател, не е издал писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Динкова, заемаща длъжност Педагог , от момента на получаване на писмено изявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника поради неплащане/забавяне на изплащането на трудово възнаграждение. За отстраняване на констатираното нарушение, както и за предотвратяване, и отстраняване на вредните последици от него, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е издадено задължително предписание на ЕТ М. Чанкова , в качеството й на работодател. Според съдържанието му търговецът следва да издаде на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, във вр. с чл. 335, ал. 1 КТ и чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ писмена заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с Я. Динкова, поради отправено заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника. С постановеното решение Административен съд - Хасково е отменил процесното задължително предписание, след като обосновано е приел, че е незаконосъобразно. Решаващият извод на съда е мотивиран с това, че при издаване на задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т.1 КТ не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор, относно наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, който следва да бъде разрешен от гражданския съд, а не от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата нормативна уредба, е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното предписание. Съществуващият спор дали трудовото правоотношение между работодателя ЕТ М. Чанкова и служителя Я. Динкова следва да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение на работника или на някое друго основание посочено в КТ, представлява трудов спор. Съгласно разпоредбата на чл. 360, ал. 1, т. 1 КТ трудовите спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. Дирекция Инспекция по труда не е компетентна да разрешава възникналия правен спор чрез издаване на процесния административен акт. Служителят има право да защити конституционно установеното си право на труд и дължимостта на следващото се възнаграждение от полагането му, както и да установи дали е настъпило конститутивното действие от прекратяването на трудовия договор, но защитата се осъществява от гражданския съд. Ето защо, по изложените в тези мотиви съображения, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание §1, т. 6 от ДР на АПК разноските за касационната инстанция следва да бъдат поети от административния орган, като бъдат възложени в тежест на юридическото лице Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда". Същите възлизат на 500 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото и на основание представения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2022 г. ( л. 17 от касационното дело ). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,