Решение № 577 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2016 г.

Решение № 577 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2840 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1390/2014 г. Административен съд - С. - град, П. отделение, 6 -ти състав, е отменил по жалба на "Т." ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 357 - Горублянско ханче, ревизионен акт № 2141107616/30.04.2013 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., частично потвърден с решение № 30/09.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в частта, с която е определен резултат по ЗКПО данък за внасяне в размер на 39 175,76 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Т." - ЕООД в останалата й част, като е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. С определение № 4504 от 03.08.2016 г. Административен съд - С. град е изменил решението си в частта му за разноските, като е осъдил "Т." - ЕООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. С. разноски по делото в размер на 6 708,45 лв., вместо първоначално присъдените 19 401 лв. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от "Т." ЕООД, представлявано от А. Ч., чрез пълномощника му адв. А. С.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. чрез своя процесуален представител юрк. Калоферова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата излага доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Т." - ЕООД и в тази й част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Т." - ЕООД-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Срещу постановено определение за изменение на решението в частта му за разноските е подадена касационна жалба от А. Г. в качеството му на директор на Д "ОДОП" - гр. С. В същата се излагат доводи за неправилност на определението. М. В. административен съд да отмени същото и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди разноски в размер на 13 019 лв. Ответното по частната жалба дружество "Т." - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становища за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователна. С решението си административният съд е отменил по жалба на "Т." ЕООД, ЕИК: *********, гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 357 - Горублянско ханче, ревизионен акт № 2141107616/30.04.2013 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., частично потвърден с решение № 30/09.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в частта, с която е определен резултат за 2008 г. по ЗКПО данък за внасяне в размер на 39 175,76 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения на дружеството /по отделни пунктове/ по ЗДДС и по ЗКПО. В мотивите на решението е възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. По отношение на наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на ревизионния акт съдът е приел, че допуснатото нарушение на чл. 115, ал. 2 ДОПК относно неизвършена проверка в счетоводството на дружеството не е съществено, тъй като жалбоподателят е запознат с обстоятелствата на извършваната ревизия и е могъл да ангажира съответните доказателства относими към ревизираните периоди. Направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК е прието за неоснователно, като са изложени съответните мотиви. На отделен ред съдът е изложил позицията си по направените оплаквания в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. По т. А от частта за ДДС относно определени задължения върху парични суми, за които данъчният орган е приел, че съставляват авансови плащания по договори за покупко-продажба на недвижими имоти, а не заемни средства, каквато е тезата на задълженото лице, решаващият съд е посочил, че спорният въпрос между страните се свежда до това какво съставляват тези суми. Предвид правилата за разпределяне на доказателствената тежест е посочено, че ревизираното лице носи тежестта да докаже твърденията си, че те съставляват заемни средства, като от негова страна такива доказателства не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито при административното или съдебното оспорване. Като несъстоятелна е квалифицирана тезата на жалбоподателя, че с последващото прехвърляне на собственост на заемодателите е погасявано задължението по заемното правоотношение, тъй като подобно обстоятелство /даване вместо плащане/ не е отбелязано в нотариалните актове за изповядване на сделките. На база на това съдът е генерирал извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че въпросните суми съставляват авансови плащания, които са данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС и по тях е следвало да бъде начислен дължимия ДДС от "Т." - ЕООД, което не е сторено от негова страна и е направено с ревизионния акт. По т. Б от задълженията за ДДС относно извършени продажби от "Т." - ЕООД на апартаменти от хотелски комплекс "Таляна бийч", за които продажби не са издадени фактури и не е начислен ДДС, съдът на първо място е възпроизвел разпоредбите на чл. 2, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДДС относно понятието облагаема доставка и дължимостта на данъка, както и е посочил, че между страните няма спор, че през посочените данъчни периоди 06,07,08 и 09 на 2009 г. "Т." - ЕООД е извършило продажба на апартаменти от комплекс "Таляна бийч". На основание разпоредбите на чл. 25, ал. 2, чл. 86 и чл. 125 ЗДДС е изграден извод относно това кога настъпва данъчното събитие, задължението на лицето да начисли данъка, като издаде данъчен документ и го включи в справката-декларация, които законови задължения не са били изпълнени от ревизираното лице. Възражението на последното за извършено последващо фактуриране е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства в тази насока, а и тези му доводи са намерили подробно обсъждане в решението на директора на Д"ОДОП"-гр. С.. Като несъстоятелна е квалифицирана тезата на жалбоподателя, че към датата на възникване на данъчното събитие, свързано с прехвърляне на собствеността върху сградите, не е бил издаден акт образец 14. Административният съд е посочил, че в такава хипотези в нотариалните актове е следвало да бъде посочено, че се прехвърля право на строеж, а не право на собственост върху недвижими имоти, като факта на извършване на продажбата във формата на нотариален акт предполага наличието на годен обект на сделката, което обстоятелство е включено в обхвата на нотариалната проверка и удостоверяване. На база на това е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт. По отношение на определените задължения по ЗКПО е посочено, че спорът между страните се свежда до това дали органът по приходите правилно е преобразувал финансовия резултат на дружеството по чл. 78 ЗКПО, в резултат на което е определил задължения за корпоративен данък общо в размер на 39 175,76 лв. и съответни лихви за забава. И в тази част съдът е разгледал по отделно отделните пера на преобразуванията. По т. А относно извършено преобразуване на финансовия резултат на "Т." - ЕООД за 2008 г. със сумата от 98 320 лв., съставлява разлика между: 1. справедливата пазарна цена, определена с експертна оценка от 15.01.2010 г. и 2. отразените от задълженото лице суми за отдадени по наем имоти по фактура № 21/15.12.2008 г. съдът е счел ревизионният акт за законосъобразен. След възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 15 и 16 ЗКПО, и отбелязване на безспорния факт, че страните по наемния договор от 01.06.2008 г. за отдаване под наем на недвижими имоти са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" ДР на ДОПК, тъй като едноличния собственик на капитали и управителя на двете дружества е едно и също лице, е прието, че са налице хипотези по чл. 15 и 16 ЗКПО. Изготвената в хода на ревизията оценителна експертиза е възприета от съда като правилна и обоснована, при посочване на използваните методи за оценка и конкретна и точна обосновка. Като неоснователни са квалифицирани възраженията на жалбоподателя, че не са взети предвид локализацията на обектите и сезонния характер на търговска експлоатация, тъй като в заключението се съдържа информация, че при изготвянето му са взети предвид наемите на подобни апартаменти за месеците от май до октомври на 2008 г. По п. Б от частта ЗКПО относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 78 ЗКПО със сумата от 874 457,28 лв., представляваща разлика между: 1. определената справедлива пазарна цена на 15бр. недвижими имоти в хотелски комплекс "Таляна бийч", находящ се в к. к. "Свити влас, общ. Несебър, м. "Козлука", установена към датата на продажбите и 2. пазарната цена, посочена в нотариалните актове за продажба на недвижимите имоти, съдът е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен. Отново е възпроизведена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО относно т. н. "отклонение от данъчно облагане", както и основанието на органа по приходите да приеме, че е налице отклонение от облагане - изготвена в хода на ревизията оценъчна експертиза от независим оценител. Решаващият съд е извършил съпоставка между тази експертна оценка и експертната оценка на вещото лице, по назначената в съдебното производство оценъчна експертиза, чрез посочване на методите на оценка, определените цени и прочие. Изложени са подробни мотиви защо следва да бъде кредитирана последната експертиза, съответно защо не следва да се кредитира тази от ревизионното производство, като е акцентирано на факта, че посочените от задълженото лице продажни цени на практика се явяват по-високи от пазарните такива. По п. В от задълженията по ЗКПО - за преобразуване на финансовия резултат по чл. 78 във вр. с чл. 28, ал. 4 ЗКПО със сумата от 360 956,04 лв. за извършената през 2008 г. продажба от "Т." - ЕООД на 4бр. недвижими имоти в комплекс "Планета" - е прието от първоинстанционния съд, че ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част. По подобна на изложената по-горе схема на мотивите - възпроизвеждане на законовите разпоредби на ЗКПО и ЗСч и конкретно установените факти по делото - осъществените продажби не отразени като приход през ревизирания период 01.01.2008 - 31.12.2008 г., а в същото време имотите не са налични /осчетоводени/ в сметка "сгради" или "стоки", и не са налични по сметката, по която са отчитани разходите за строителство на комплекс"Планета", е прието, че на основание чл. 78 ЗКПО финансовия резултат на дружеството законосъобразно е бил преобразуван със сумата от 360 956,04 лв. На база на изложеното по т. А, Б и В е прието, че финансовият резултат на "Т." - ЕООД следва да се преобразува със сумите по т. А и В - съответно 98 320 лв. и 360 956,04 лв. или общо 459 276,05 лв., което води до общ размер на приходите за годината от 1 099 317,87 лв., при което се формира отрицателен финансов резултат от 731 110,42 лв., при което определеният корпоративен данък от 39 175,76 лв. се явява недължим и в тази част ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а в останалата му част относно определените задължения по ЗДДС следва да бъде потвърден. С оглед на уважената и отхвърлената част от жалбата на стр. 11 от решението /л. 579 от делото/ са изложени мотивите на съда за начина на определяне на разноските. Отбелязано е, че жалбоподателят претендира общо разноски от 21 500 лв., в това число внесена държавна такса от 50 лв., 500 лв. депозит за вещо лице и 21 000 лв. адвокатско възнаграждение, като с оглед на уважената част от жалбата /главница и лихви" му се дължат 1 791 лв. По отношение на претенцията на приходната администрация е отбелязано, че искането за присъждане на 19 401 лв. юрисконсулско възнаграждение е основателно и следва да бъде присъдено, определено на база на база отхвърлената част от жалбата за установените задължения за ДДС и лихвите за забава върху тях. С въпросното определение № 4504 от 03.08.2016 г. за изменение на решението в частта му за разноските е прието, че искането на "Т." - ЕООД за изменение е основателно. Изложени са мотиви, че молителят не конкретизира конкретния размер юрисконсулско възнаграждение, което претендира, не посочва точния размер на задължения по ЗДДС, за които жалбата му е отхвърлена. Посочено е, че юрисконсулското възнаграждение върху сумата от 417 844,65 лв., определено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 6 705,45 лв., а не на 19 401 лв., колкото са присъдени решението, в който смисъл следва да се измени решението. По касационната жалба на "Т." - ЕООД. В касационната жалба на "Т." - ЕООД против отхвърлителната част от решението, както и в осъдителната част за разноските, се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя необходимост от отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На отделен ред се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по отделните пера на ревизионния акт, както и по отношение на изводите на съда за направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за 2008 г. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Направените оплаквания за допуснати нарушения на основните принципи на данъчното производство - обективност, служебно начало и добросъвестност - чл. 3, 5 и 6 ДОПК, не следва да бъдат разглеждани. Същите се отнасят по отношение на ревизионния акт, а съгласно чл. 208 АПК предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд. Оплакванията досежно това, че делото е било решено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, не могат да бъдат споделени. Още при административното оспорване ревизионният акт е бил изменен от решаващият орган, като за определени периоди на задълженията по ЗДДС е бил определен данък за възстановяване, а задълженията за корпоративен данък са били изменение от 640 635,94 лв. на 39 175,76 лв. С определение от 21.02.2014 г. /л. 311 от делото/ първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания или възражения, както и му е била дадена възможност да посочи всички доказателства, които искат да бъдат събрани, както и да посочи писмените такива. Поисканите в последствие доказателства са били допуснати, в това число и съдебно-счетоводната експертиза, поради което първоинстанционният съд не може да бъде винен, че е решил спора при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на данните по делото правилно е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. В тази част решението на съда е в съответствие с тълкуването на закона, дадено в тълкувателно дело № 10/2016 г. на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. Правилно също така е прието, че допуснатото нарушение на административно-производствените правила - чл. 115, ал. 2 ДОПК, е несъществено и не е довело до накърняване на правото на защита на ревизираното лице, доколкото то е запознато с предмета на ревизията и има възможност да ангажира доказателства в подкрепа на становището и възраженията си. Направените оплаквания относно това, че в нарушение на закона и фактите по делото първоинстанционният съд е определил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК, не могат да бъдат споделени. Мотивите на административния съд в тази насока са изложени на стр. 6 от решението, л. 576/гръб/ от делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция. При правилно тълкуване на нормите на чл. 171 ДОПК относно института на погасителната давност на публичните задължения и чл. 172 от същия кодекс относно хипотезите на спиране и прекъсване на давността, и предвид фактите по делото, решаващият съд правилно е приел, че давността и за задълженията по ЗДДС и за тези по ЗКПО не е изтекла към момента на издаването на ревизионния акт на 30.04.2013 г. Всъщност в касационната жалба не се излагат и конкретни аргументи с кои точно изводи на съда в тази насока не е съгласен касатора. Направените оплаквания в касационната жалба относно това, че административният съд в нарушение на закона и необосновано е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в частта относно начислен ДДС върху суми, за които задълженото лице твърди, че са получен заем от физически и юридически лица, а органът по приходите приема, че са авансови плащания във връзка със закупуване на недвижими имоти, върху които следва да бъде начислен ДДС /чл. 25, ал. 6 ЗДДС/, са неоснователни. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че от една страна задълженото лице не е представило никакви доказателства, че въпросните суми са му били дадени в заем от тези лица, а от друга, в никъде в нотариалните актове по прехвърляне на собственост върху недвижимите имоти не е отразено, че собствеността върху тях се прехвърля на приобретателите /заемодателите/ вместо плащане по договорите за заем. С решението на директора на Д "ОДОП" ревизионният акт е изменен, като ДДС е начислен само върху сумите, които са постъпили по банковата сметка на дружеството за времето от 31.05.2008 г. и от 30.06.2008 г., т. е. в рамките на ревизирания период. Направените оплаквания на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост по отношение на частта от решението, с която РА е потвърден относно начислен ДДС по продажба на недвижими имоти, са неоснователни. След като ревизираното дружество по занятие се занимава със строителство и продажба на недвижими имоти, е несериозно да се твърди, че към момента на изповядването на сделките за продажба на завършени обекти, не е имало акт образец 14 за завършеност на сградата в груб строеж, поради което е налице необлагаема доставка по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗДДС/в съответната редакция за ревизираните периоди/ и данъкът е начислен без основание. След като предмет на продажба по нотариалните актове са завършени обекти, а не право на строеж, то са налице облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и прехвърлителят е следвало да начисли ДДС. Ж. не е ангажирал в хода на процеса надлежни доказателства относно твърдението си, че данъкът е бил начислен и внесен в последствие, поради което дължи само лихви за забава. Оплакването на касатора, че ревизиращият орган при начисляването на ДДС върху продажната цена на обектите, прехвърляни по нотариален ред, не е била приспадната от основата сумата, която е била предмет на авансово плащане /или даден заем, каквато е тезата на дружеството/ и е налице двойно облагане, се прави за пръв път в касационната инстанция. По силата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя. Това оплакване касае само част от продажбите, като в нотариалните актове по изповядване на същите няма отразено каква част от цената е заплатена авансово, а каква част се изплаща към момента на изповядване на сделката. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че в обжалваната му отхвърлителна част решението на Административен съд - С. град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Т." - ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. С. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. С. против отменителната част от решението /п. Б от задълженията по ЗКПО/ се правят оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи, че решаващият съд неправилно е преценил за незаконосъобразен извода на приходния орган за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата от 874 457,28 лв., като това се дължи на неправилна преценка на доказателствата и неправилно установяване на величините, послужили за основа на аритметическите изчисления. Направените оплаквания са неоснователни. Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. В тази част на ревизионния акт е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумата от 874 457,28 лв., представляваща разлика между: 1. определената справедлива пазарна цена на 15 бр. недвижими имоти в хотелски комплекс "Таляна бийч", находящ се в к. к. "Свети Влас, общ. Несебър, м. "Козлука", установена към датата на продажбите и 2. пазарната цена, посочена в нотариалните актове за продажба на недвижимите имоти. При правилно тълкуване на материалния закон /оплаквания от касатора в тази насока не се сочат конкретно/ и установена фактическа обстановка по време на ревизията като основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, спорът между страните по този пункт се е свел до това правилно ли е определил приходния орган пазарната цена на въпросните имоти. За да се произнесе по спора, съдът коректно е възпроизвел съдържанието и на двете оценъчни експертизи - тази назначена от приходния орган по време на ревизията и тази, назначена по искане на жалбоподателя в хода на съдебното производството. При условията на чл. 202 ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК решаващият съд е изложил мотиви защо кредитира едното заключение /това от съдебното производство/, респективно защо не кредитира другото заключение /от ревизионното производство/. Аргументите му в тази насока са логически обосновани на фактите по делото и се споделят от настоящата инстанция. След като чрез законово установени методи на оценка е прието, че ревизираното лице е извършило продажбите на недвижими имоти на цени, по-високи от пазарните такива, правилно е прието, че не е налице отклонение от данъчно облагане и ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението на Административен съд - С. град следва да бъде оставено в сила в обжалваната му отменителна част. По частната жалба на директора на Д "ОДОП". Частната жалба е подадена в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Определението на първоинстанционния съд за изменение на решението в частта му за разноските е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК /в съответната редакция/, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. От данните по делото е видно, че с решението на директора на Д "ОДОП" ревизионният акт е изменен, като са определени задължения за данъчни периоди 12/08, 02, 04, 06,07,08 и 09 на 2009г общо в размер на 417 844,64 лв. плюс съответните лихви /непосочени в решението/ и задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 39 175,76 лв. С решението на административния съд жалбата на "Т." - ЕООД е уважена само по отношение на определените задължения за корпоративен данък и отхвърлена в частта за определените задължения за данък добавена стойност. Върху тях при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения правилно е бил определен размер на юрисконсулското възнаграждения в размер на 6 708,45 лв. Сочените в частната жалба размери на задълженията изобщо не са съобразени с решението на директора на Д "ОДОП" - гр. С., което определя размера на обжалваната част от ревизионния акт /чл. 156, ал. 1 ДОПК/, а по отношение на лихвите следва да бъде посочено, че след като при наличието на съответната администрация /счетоводители, методисти, ревизори и прочие/ данъчният орган не си е направил труда да определи точния размер на лихвите, то съдът не е длъжен да прави сам такива изчисления, поради което размерът на лихвите не следва да се включват при определяне на юрисконсулското възнаграждение. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на процеса "Т." - ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. С. юристконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 6 708,45 лв. "Т." - ЕООД е направило искане за присъждане на разноски, но не е представило доказателства относно извършени такива за настоящата инстанция, изключая за заплатената държавна такса, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,