Решение № 6363 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2009 г.

Решение № 6363 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството по делото е образувано по касационна жалба от Раиса Степановна Балтаджиева от гр. Варна, против решение № 745/30.04.2009 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. д. № 1026/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е изменил Заповед № ПР-41/09.04.2008 г. на Кмета на р-н "Владислав Варненчик"при община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършени подобрения в ПИ № 842 по КП с бивш ползувател Атанас Димитров Балтаджиев, попадащ в новообразуван имот № 1411 с площ от 1152 кв. м, к. р. 501 по ПНИ на м. "Ментеше", землище кв. Владиславово, гр. Варна, собствеността върху който е възстановена в полза на наследниците на Костадин Атанасов Костадинов, като е увеличил оценката от 630 лв. на 2 073 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Раиса Степановна Балтаджиева, Тодорка Атанасова Андонова и Виктор Атанасов Балтаджиев, всички от гр. Варна, в качеството им на законни наследници на Атанас Димитров Балтаджиев, против Заповед № ПР-41/9.08.2008 г. на Кмета, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в описания по-горе имот в размер на 630 лв. От доказателствата по делото е установено, че на жалбоподателката Раиса Балтаджиева, в качеството й на наследник на бившия ползувател, е отказано правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост за имот № 842 по КП на м. "Ментеше", тъй като не са били налице основания по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - липсва построена от тях сграда в имота до 1.03.1991 г., а ползваната такава не е единствено жилище и не е единствен имот на наследниците на Атанас Балтаджиев. Със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003 г. на Областния управител на Варненска област, е одобрен ПНИ на местността "Ментеше" и тя е влязла в сила относно имота. Със заповед № № ПР-233/27.11.2006 г. на кмета на общината, на основание влезлия в сила ПНИ и решение № 809/31.07.2001 г. на ПК - Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост върху новообразувания имот на наследниците на Костадин Атанасов Костадинов, които са вписани и в регистъра към ПНИ като собственици на НИ № 1141. Началото на адм. производство е поставено със заявление № УТ-35-18/15.02.2008 г. от заинтересованата страна Миглена Иванова, за изготвяне и одобряване на оценка на подобренията в частта от възстановения им имот с бивш ползувател Атанас Балтаджиев. Експертната оценка е изготвена от лицензиран оценител на зем. земя и подобренията върху нея, като неин предмет са единствено трайните насаждения, описани в 15 позиции, като оценката е определена по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, към която са включени и 27 бетонови колове. С оспорената в настоящото производство заповед административният орган с делегирани правомощия по силата на Заповед № 2165/2003 г. и Заповед № 3901/2007 г. на кмета на община Варна, е одобрил така изготвената оценка. По отношение на спорните между страните обстоятелства и конкретно досежно трайните насаждения съдът е възприел заключението на изготвената първоначална СТЕ, в нейната т. II. 1, тъй като тя е изготвена по предвидения в § 31 от ПЗР ред - Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и включва всички установени като обективно съществуващи на терена трайни насаждения, което се установява и от показанията на експертите от тройната СТЕ. Прилагайки специалния нормативен акт, в. л. Пейчева е оценила трайните насаждения и декоративната растителност в стария имот на обща стойност 2073 лв. По отношение на строителните подобрения съдът е приел, че те не следва да бъдат обезщетявани в полза на жалбоподателката, тъй като част от тях са незаконно изградени, а друга част не са трайно прикрепени към имота и могат да се отделят от него без съществени изменения, като реституираните собственици не желаят да ги запазят. Към първата категория строителни подобрения спадат двете едноетажни постройки лек тип с пристройките към тях, остъклено входно антре и веранда - двете с метална конструкция и две складови помещения с дървена конструкция. Жалбоподателите не са ангажирали доказателства, че за тези постройки съществуват надлежни строителни книжа. Данни за узаконяване на постройките също не са представени, което е обяснимо и с оглед декларираната година на изграждането им - 1993 г., от жалбоподателката Раиса Балтаджиева. Въпросът за търпимостта на постройките е правен, а и сред приобщените към делото доказателства липсват данни /както и изобщо твърдения на жалбоподателите/ за проведена процедура по реда на § 16 или на § 184 от ПЗР на ЗУТ. При тези данни съдът е приел, че всички постройки в имота са незаконни, поради което и съгласно т. II. 7 и 8 от ППВС № 6/1974 г., никое от тях не представлява подобрение - не може да увеличи стойността на имота, тъй като подлежи на премахване и съответно за тях не се дължи обезщетение. Поради това липсва правно основание постройките да бъдат оценявани като подобрение и заплащани от реституираните собственици на наследниците на бившия ползувател. Към втората група постройки спадат парапети от метална конструкция, настилки от тротоарни плочи, дворна метална врата, бетонови оградни и лозарски колове и телена ограда от мрежа, метална конструкция за астма. Съществуващият в имота изкоп за водопровод 3/4 също не следва да бъде оценяван, тъй като не е довършен, никога не е функционирал като водопровод и не се ползва като такъв нито към момента на издаване на заповедта, нито към релевантния момент по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради което не представлява подобрение и за него също не се дължи обезщетение. Съдът е намерил оспорената заповед за незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение, понеже не е изчерпателна, не са включени всички реално съществуващи в бившия имот № 842 трайни насаждения, поради което е изменил оценката, като я е увеличил на 2 073 лв. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Оценката не съответства на действителността, тъй като в нея не са описани нито постройките, нито насажденията, с цел намаляване на цената. Към момента на изготвяне на оценката всички сгради са били на място в имота. Единствено една от преместваемите постройки е преместена от едно на друго място, за което има представен констативен акт от служители на кметството. Неправилно оценката не е изготвена по пазарни цени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 72 от ЗС. Неправилно съдът не е оценил постройките, тъй като същите са търпими, съгласно заключението на вещите лица. Никъде и от никого не е оспорен характера и предназначението на сградата в процесния имот като вилен имот за сезонно ползване, който се обитава от жалбоподателката. При това положение, тъй като сградата отговаря на законовите изисквания и вещите лица са дали компетентно заключение, неоспорено от страните, че строежът е търпим съгласно действащите разпоредби на ЗУТ, то неотносими към предмета на спора са твърденията на заинтересованите страни, че строежът е незаконен и тъй като те не желаят да го ползват, същият не влиза в подобренията, които следва да се оценяват. Имота е възстановен неправилно на стари собственици, тъй като Костадин Атанасов Костадинов изобщо не е притежавал там собственост. Ответната страна - кметът на район "Владислав Варненчик" община Варна, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище. Заинтересованите страни: Недялка Кирякова Димова, Радка Парашкевова Вълчева, Павлина Янева Коларова, Райко Иванов Панчелиев, Златка Иванова Андонова, Марийка Костадинова Вичева, Тодора Димитрова Костадинова, Златка Ралева Димитрова, Снежина Василева Ставрева, Красимира Илиева Ставрева, Милка Илиева Димитрова, Славка Кръстева Борисова, Стоян Иванов Вълчанов, Миглена Иванова Иванова, Венета Стефанова Кешкерян и Нели Стефанова Стефанова - редовно призовани, не са се явили. От пълномощника им-адв. Аспарухова, е постъпил писмен отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Решението на съда е правилно, мотивирано и законосъобразно. В производството се установи, че жалбоподателката няма право да закупи предоставеното за ползване място, което е било потвърдено с определение № 10619/1.11.2007 г. на ВАС, влязло в законна сила, а адм. д. № 1587/2007 г. на ВАС е било прекратено поради влязъл в сила отказ на адм. орган за същия имот. Това доказва, че нито една от постройките не е била изградена към 1.03.1991 г., тъй като в противен случай на жалбоподателката би и било разрешено да закупи имота. По делото е представена декларация от жалбоподателката, че семейството е изградило постройката през 1993 г., както и писмо № КЗ-94-Р/29/26.04.1994 г. до жалбоподателката, с което общината я уведомява, че е направена проверка, при която е установено, че не отговаря на изискванията по ЗСПЗЗ за закупуване на процесния имот. Това уведомително писмо още веднъж доказва, че към 1991 г. в имота не е имало изградени постройки. Във връзка с това изградените незаконни постройки не могат да се приемат като подобрения и подлежат на събаряне. Правилно съдът е приел и че част от тях не са трайно закрепени за земята и могат да се демонтират и приберат от ползувателите, като реституираните собственици не желаят да се ползват от тях. Доводът, че имотът е възстановен неправилно е неотносим към настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно. При обективно и пълно установяване на фактите, съдът е направил обосновани и съобразени с материалния закон правни изводи. Не са допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила. Оценката на заключенията на СТЕ, приети по делото е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК. Оценката на подобренията, определена със съдебното решение е съобразена с разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, като включва пазарна оценка на всички трайни насаждения в имота и изключва, поради липса на основание /сградите са построени след 1.03.1991 г. и не при спазване на нормативните изисквания/, оценка на извършените строежи, за които с влязла в сила заповед е установено, че са незаконни и подлежат на премахване. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи са съобразени със закона и тълкувателната практика на ВКС относно извършените подобрения в имота. По отношение приетата от съда стойност на насажденията съдът е възприел заключението на единичната СТЕ, която е в интерес на жалбоподателката, тъй като е определила стойността им в размер на 2073 лв., като е включила и съществуващите, но неописани от адм. орган насаждения, докато тройната СТЕ е оценила същите на стойност 1023.90 лв., а положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. Освен това единичната експертиза е дала стойността на насажденията съобразно нормативната уредба, приложима в случая - § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът правилно не е взел пред вид стойността на изградените в имота постройки и строителни подобрения, тъй като от данните по делото е установено, че за изграждането на същите няма строителни книжа, като не е установено и че същите са извършени преди 1.03.1991 г., а напротив - от данните по делото може да се направи извод, че същите са построени след тази дата. В заключението на единичната СТЕ е посочено, че пред вид етажността и общата застроена площ, постройките са търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Правилно обаче съдът е приел, че по делото няма данни за проведена процедура по реда на § 16 или на § 184 от ПЗ на ЗУТ, за да се приеме, че същите са търпими. Цитираните производства се образуват по искане на собствениците, каквато жалбоподателката не е, тъй като на същата не са били признати правата за закупуване на имота. От друга страна, за да се признае един строеж за търпим е необходимо освен изграждането му да не противоречи на строителните норми, но и да е извършен в определен период от време, който в случая не е установен. Строителство в зем. земи, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ е законно, само ако е било извършено до 1.03.1991 г., а изграждането им след тази дата от ползвателите е незаконно, респективно - недобросъвестно. Правилно съдът е приел, че като незаконни процесните постройки не могат да се приемат за подобрение и следва да бъдат съборени, щом като собствениците на земята не желаят да ги ползват. Правилни са и изводите на съда относно строителните подобрения, които не са трайно закрепени за земята. Същите могат да бъдат демонтирани и прибрани от ползувателите, поради което не следва да се заплащат от собствениците, на които е реституиран имота. В настоящото производство не могат да се разглеждат доводи във връзка с възстановяването на собствеността на бившите собственици. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,