Решение № 12690 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2015 г.

Решение № 12690 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Юнимет" ЕООД, гр. К., срещу решение № 1167 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 256/2015 г. по описа на Административeн съд - П. (АСП), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване № П-16002414027728-004-01 от 14.10.2014 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. П., потвърден с решение № 1256 от 23.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 393 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и немотивираност на решението, които настоящата инстанция квалифицира като такива за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че административният съд неправилно е приел, че разноските, направени от дружеството в хода на оспорване на РА пред горестоящия орган на НАП в размер на 600 лв не представляват недължимо платени суми и не попадат в дължимите разноски, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за неоснователно искането за възстановяване на недължимо събрани лихви в размер на 1 729.01 лв. Касаторът счита, че в този случай е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК и същата дерогира нормата на чл. 519, ал. 2 ГПК. Посочва, че е налице влязъл в сила административен акт - решение № 830 от 21.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 241400885 от 10.06.2014 г. и разноските в размер на 600 лв, направени по това производство, следва да бъдат възстановени. Иска отмяна на решението и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Калева оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. По същество е неоснователна. С оспорения АПВ на "Юнимет" ЕООД е отказано възстановяване на сумата от 1729.01 лв лихви, представляващи разлика между начислените лихви по РА № 241400885/10.06.2014 г. в размер на 2316.19 лв и дължимите в размер на 587.17 лв и е отказано възстановяване на разноски по производството в размер на 600 лв, във връзка с издадената фактура от адвокатско дружество с предмет "изготвяне на жалба срещу РА". По делото не е било спорно, че на "Юнимет" ЕООД е издаден РД № 1400885 от 09.05.2014 г. Срещу този РД дружеството е подало възражение, като за изготвяне на възражението се твърди да са направени разноски (хонорар на адвокатско дружество), удостоверени с данъчна фактура. РА № 241400885 от 10.06.2014 г., е отменен с решение № 830 от 21.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в тази обжалвана част, с която е отказан данъчен кредит в размер на 9731.91 лв., ведно с начислените прилежащи лихви. Решение № 830 от 21.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е влязло в сила. Процесният АПВ е издаден след извършена проверка по прихващане и възстановяване във връзка с постъпило искане за прихващане или възстановяване № 41536 от 26.05.2014 г. от "Юнимет" ЕООД, като е поискано възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно представени две фактури и на недължимо събрани лихви в размер на 1 729.01 лв. В съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че удържаните лихви с АПВ № П-16002414010130-0004-01 от 24.09.2014 г. от "Юнимет" ЕООД в резултат на РА № 241400885 от 10.06.2014 г. са в размер на 587.18 лв. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че разноските, направени от дружеството в хода на оспорване на ревизионния акт пред горестоящия орган на НАП не представляват недължимо платени суми, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК. Посочено е и, че този процесуален ред не е приложим за прихващане и възстановяване на направени разноски в производството по обжалване по административен ред. Съдът е кредитирал заключението по ССЕ и е приел, че искането за възстановяване на недължимо събрани лихви в размер на 1729.01 лв е неоснователно, защото е установено, че лихвите не са внесени от задълженото лице и същите не са удържани по АПВ. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка и е изложил мотиви. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК, съгласно която органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на присъдени суми, обезщетения и направените разноски, е отменена, /ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ След отмяната специалният процесуален ред за прихващане или възстановяване на разноски по ДОПК не се прилага, включително по отношение на заварените правоотношения, предвид незабавното действие на новия процесуален закон / ЗИД ДОПК/ и доколкото липсва преходна норма. Неизвършените процесуални действия за изпълнение на евентуално задължение за разноски ще следва да се осъществят по общия процесуален ред, при липса на специален такъв. Крайният извод е, че органите по приходите не дължат произнасяне с АПВ по искането на касатора. Решението е правилно и в частта, с която е отказано прихващане или възстановяване на лихви в размер на 1729,01 лв. В касационната жалба не са развити конкретни оплаквания във връзка с този спор. Както правилно е установено, лихва в посочения размер не е внасяна или удържана от дружеството. Искането, въз основа на което е издаден АПВ е за недължимо събрани лихви, а такива не са събирани. В хода на съдебния процес пред първоинстанционния съд ревизираното лице поддържа, че всъщност следва да му бъдат възстановени лихви върху недължимо удържаната главница по РА. Това различно основание обаче предполага ново и конкретно искане за прихващане или възстановяване, в което касаторът следва изрично да посочи каква главница счита, че му е удържана недължимо, за какъв период и съответно каква лихва счита, че е натрупана върху тази главница за този период. Искане в подобен смисъл не е било отправено до администрацията. Дори да се приеме, че за периода от 28.07.2014 г. до 24.09.2014 г. сумата от 9623, 90 лв главница е била недължимо удържана, което подлежи на проверка в отделно административно производство, за посочения период натрупаната законна лихва е в пъти по-малка от претендираната. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 393 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,