Решение № 9152 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 287/2014 г.

Решение № 9152 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 287/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Янков Огнянов, чрез пълномощника му адв. Славов срещу Решение № 7288/25.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10732/2012 г. по описа на Административен съд София град. От изложеното в жалбата се извеждат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи предявеният иск или делото да се върне за ново разглеждане. Ответната страна Национална следствена служба чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответната страна Софийска военно-окръжна прокуратура не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска на Александър Огнянов, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, срещу Национална следствена служба /НСлС/ и Софийска военно-окръжна прокуратура, /СВОП/ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода 1976 до 1990 г. в размер на 150 000 лв., произтичащи от действия на органи на ответниците. За да постанови този резултат съдът е приел, че ответниците не са органи на изпълнителната власт а на съдебната такава, не осъществяват административна дейност, както и че не е доказано по делото наличие на действие или бездействие в резултат на които да са настъпили претендираните вреди. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения: Видно от съдържанието на първоначалната молба /сигнал, жалба, искане/, по която е образувано производството пред съда, ищецът е насочил претенцията си към бившето ГСУ на МВР и Прокуратурата в РБ. С разпореждане на съдията - докладчик от 9.11.2012 г. исковата молба е била оставена без движение с дадени конкретни указания - от кое фактическо действие или бездействие се претендират вреди, началният и крайният им момент, кога са настъпили вредите. С искова молба от 29.11.2012 г. Огнянов потвърждава, че искът му е насочен срещу бившето ГСУ на МВР и Прокуратурата на РБ, като излага и различни обстоятелства от които произтича исковата му претенция. С допълнение на искова молба от 21.01.2913 г. подадено от пълномощник на ищеца, определен по реда на Закона за правната помощ е посочено, че иска е насочен срещу бившето ГСУ - МВР с правоприемник НСлС и СВОП. При така посочените молби с определение от 25.01.2013 г. съдът е приел, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е конституирал като ответници по иска НСлС и СВОП. Така конституираните ответници не разполагат с надлежна пасивна процесуална легитимация. НСлС и СВОП, спрямо които ответници се е произнесъл административния съд са в състава на Прокуратурата в Република България съгласно разпоредбата на чл. 136 от Закона за съдебната власт, като прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 от с. з. Поради това и в съответствие с чл. 205 от АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия или бездействие на органи на НСлС и СВОП е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а именно Прокуратурата на РБ. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на текста се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203 - 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В конкретния случай, след като съдът е приел, че не е налице неяснота относно ответника по спора, тъй като с разпореждането си не е указал на ищеца да извърши уточнение, и не е налице оттегляне на иска или отказ от такъв спрямо първоначално посочения ответник - Прокуратурата на РБ, искът е бил разгледан с участието на ненадлежни страни и при неучастието на надлежна такава, което има за последица недопустимост на съдебния акт. Освен това следва да се отбележи, че не са изпълнени и указанията, дадени със същото разпореждане, с което исковата молба е оставена без движение, тъй като последвалите го искова молба, представена от ищеца и допълнителна такава на пълномощника му не са отстранили констатираните от съда нередовности, при което първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Че това е така е видно и от мотивите на обжалваното решение, където е прието най-общо, че в исковата молба се развиват подробни доводи относно характера и вида на вредите, претърпени от ищеца, произтичащи от действия на органи на ответниците, които действия обаче са останали неконкретизирани в хода на производството. Това налага след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав изпълнение на разпоредбата на чл. 129 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с оглед произнасяне по надлежно определени предмет и страни в производството. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,