Решение № 14961 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2014 г.

Решение № 14961 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кинка Недкова Тотевска, чрез пълномощника й адв. Даниела Минева, срещу решение № 270 от 04 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 129/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СЦР-9/11 януари 2012 г. на началника на РДНСК Северен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Северен централен район, чрез юрк. Иванка Христова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Кинка Недкова Тотевска срещу заповед № ДК-02-СЦР-9/11 януари 2012 г. на началника на РДНСК Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахната незаконната част от строеж "Двуетажна жилищна сграда", представляваща "Южна и източна оградна стена, ведно с алуминиеви прозорци и врата, около площадката пред стълбището на втори етаж на жилищна сграда", изпълнена при съществени отклонения от одобрения проект, в УПИ IV-1306, кв. 294 по плана на гр. Велико Търново. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената в закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материално правни норми. Поради това съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От данните по делото и заключенията на назначените и изслушани съдебно-технически експертизи е установено, че в полза на Кинка Тотевска е издадено разрешение за строеж № 26/28 януари 1999 г. от главния архитект на община Велико Търново, с което е разрешено строителство на втори етаж на узаконената едноетажна сграда съобразно одобрените проекти. Последните предвиждат изграждане на стълбище за осигуряване на достъп между етажите. В проекта е предвидено над стълбището да бъде изграден навес с едноскатен покрив, отворен на юг и частично отворен на изток, както и предпазен парапет около стълбището. Съгласно действащия частичен кварталнозастроителен и силуетен план, одобрен със заповед на кмета на община Велико Търново, новата застройка на УПИ IV-1306, кв. 294 следва да отстои на 5,00 м от имотната граница с поземлен имот № 1308 в кв. 294 по плана на града. Установено е също така, че в отклонение от одобрения инвестиционен проект, изграденото външно стълбище е затворено от юг и от изток, чрез изграждане на тухлени оградни стени и монтаж на алуминиеви прозорци и врата около площадката пред стълбището на втория етаж, при което отстоянието до съседния имот е 3,85 м. От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че строителството на стълбището е станало едновременно с изграждането на втория етаж на сградата, а вещото лице сочи, че изпълненото ограждане на външното стълбище не представлява самостоятелен строеж, а е част от втория жилищен етаж, с който е свързано функционално, както е свързано и с първия етаж а сградата. При тези данни незаконосъобразно съдът е приел, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Първата норма предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (т. 1) или при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 (т. 3), като в случая е посочено, че допуснатото отклонение от одобрения проект нарушава предвижданията на действащия подробен устройствен план. Очевидно се касае за едно нарушение - несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план, което е описано в оспорения административен акт като две такива - по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и по чл. 225, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В случая от съществено значение е обстоятелството, че се касае за част от строеж, която е незаконно изградена. Както беше посочено по-горе, от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че тази част само по себе си не представлява отделен строеж, а е общ строеж със законно изградения втори етаж на жилищната сграда. По отношение изграждането на втория етаж липсват данни да е в несъответствие с действащия подробен устройствен план. Нещо повече - за неговото изграждане има издадено и влязло в сила разрешение за строеж. Поради това не може да се приеме, че част от този строеж е незаконен, тъй като в такъв случай би следвало целия строеж да е такъв. С оглед горното подадената жалба е била основателна и като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Последното ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на РДНСК Северен централен район като незаконосъобразно ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на жалбоподателката Кинка Тотевска направеното по делото разноски общо в размер на 820 лева, от които 20 лева държавни такси, 350 лева възнаграждения за двете съдебно-технически експертизи и 450 лева възнаграждение за ползваните адвокатски услуги. Направеното от представителя на административния орган възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът нами за неоснователно. Посоченото възнаграждение е за ползван адвокат пред двете съдебни инстанции, включително и при първоначалното разглеждане на делото. Освен това заплатеният хонорар е дори по-нисък от посочения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство на територията. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,