Решение № 222 от 27.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 93/2009 г.

Решение № 222 от 27.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 93/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Подадена е саморъчна касационна жалба от подсъдимия Р. Б. Т. от с. О., област Плевен срещу решение № 235/18.12.2008 г. по ВНОХД № 286/2008 г. на Апелативен съд-Велико Търново, с доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се иска изменяването му и намаляване размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Т. лично и чрез служебния си защитник адв. И. Чолпанов от САК моли да бъде уважена касационната му жалба. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 605/21.10.2008 г., постановена по НОХД № 337/2008 г. на Окръжен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Р. Б. Т. от с. О., област Плевен е ангажирана за извършено на 13 срещу 14.07.2007 г. в Плевен в съучастие с другия подсъдим по делото, непълнолетния В. Н. П. от град Б., при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Т. с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й за намаляване на същото, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В касационната си жалба подс. Т. наново поддържа оплакването си за явната несправедливост на наложеното му наказание с молба за намаляването му със същите доводи, развити и пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира касационната жалба на подсъдимия Т за неоснователна по следните съображения: Наложеното наказание се оспорва по касационен ред с доводи за подценяване на обстоятелствата, които намаляват отговорността на жалбоподателя, съзряни от служебния защитник в младата му възраст и тежкото му материално положение. Тези оплаквания са неоснователни, като те са били единствен предмет и на въззивната проверка и правилно са отхвърлени. Като се е съгласил, че окръжният съд с основание е възприел направеното от жалбоподателя Т. признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, в рамките на които е приложил законосъобразно нормата на чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. чл. 20, ал. 2 от НК, Великотърновският апелативен съд е дал подробен и обоснован отговор на възражението за несправедливото му осъждане. Без да игнорира младата възраст на жалбоподателя, въззивният съд е обосновал убедително решението си за недопустимост от правна и житейска гледна точка на по-нататъшна снизходителност към него. Съдът е взел предвид обремененото съдебно минало на жалбоподателя, осъждан преимуществено за кражби (като непълнолетен), преминавайки за кратко време към извършване на грабежи - общо 14 осъждания, формиращи три съвкупности от престъпни деяния, които го очертават като деец с вече утвърждаващи се престъпни навици. Само три месеца преди деянието по настоящето дело той е бил освободен от затвора условно предсрочно от изтърпяване на немалък остатък от наказание лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършил това престъпление. Съдът е взел предвид и конкретния принос на Т. за осъществяването му, към което е привлекъл непълнолетния подс. В. П. - обстоятелства, доминирали при преценката за размера на наказанието му, респ. възможностите за превенция върху дееца по смисъла на чл. 36 от НК. Правилно е преценено, че самопризнанието му при условията на съкратено съдебно следствие законово е довело до смекчаване на наказателната му отговорност, но за същото той не може и не следва повторно да бъде кредитиран, както заради голословното му твърдение да е съдействал за разкриване на авторството му в осъществяване на деянието, така и заради недоказани материални и семейнизатруднения. Поради това ВКС намира, че в аспектите на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК наказанието от три години лишаване от свобода е съответно на извършеното от подс. Т. и не може да бъде удовлетворено касационното му искане за намаляването му по размер. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК