Решение № 2281 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 436/2016 г.

Решение № 2281 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 436/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е подала касационна жалба срещу решението от 11.11.2015 г. по адм. дело № 2969/2014 г. по описа на Административния съд-С. град, с което по жалбата на Е. Л. Г. е било отменено издаденото от този орган решение № 2-318/24.02.2014 г. в частта за обявяване на принадлежността на Е. Л. Г. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. О. Е. Л. Георгиев е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административния съд е установил, че с писмо № 0045/20.01.2014 г. председателят на Висшия адвокатски съвет изпратил на председателя на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия списък на лицата, заемали длъжностите "председател", "заместник-председател" и "член" на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Е. Л. Г. е вписан в списъка като резервен чл. на Висшия дисциплинарен съд в периода 2008-2013 г. и като негов председател през 2013 г. След извършена проверка на лица, избрани за председатели, заместник-председатели и членове на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата, на заседание, проведено на 24.02.2014 г., Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия издала решение № 2-318 от 24.02.2014 г., с което установила и обявила принадлежност към Държавна сигурност на няколко лица, между които и Е. Л. Г.. Видно от съставения за заседанието протокол № 80 от 24.02.2014 г., решението било прието единодушно, в присъствието на всичките девет членове на комисията. В решението за разкриването на Е. Г., било посочено, че той е бил секретен сътрудник-съдържател на явочна квартира, с псевдоним "И." и е осъществявал сътрудничество в структурите на ДС, управление VI-VI-IV. Бил е вербуван от оперативния работник Й. Й. на 26.10.1989 г. и е регистриран на 08.11.1989 г. Данните се съдържат в регистрационен картон, обр. 6, и регистрационен дневник От правна страна съдът приел, че решението в оспорената част е прието с единодушие, на редовно заседание на комисията, която е компетентният административен орган да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на лица, заемащи публични длъжности и извършващи публични дейности. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително за лица, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Според чл. 3, ал. 2, т. 7 ЗДРДОПБГДСРСБНА лица, извършващи публични дейности, са: председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Видно от мотивите на административният съд, решението на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в оспорената му част е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията за съдържание, предвидени в специалния закон. Административният орган не изложил фактически и правни основания за издаването на решението. Съгласно чл. 9, т. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА комисията имала задължение да издири и събере документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, да ги проучи, анализира и оцени и въз основа на извършената оценка да разкрие и обяви имената на лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Обявяването на принадлежност към органите следвало да се основава на намерените за лицето документи, на нормативните актове и установените факти. По преписката обаче не се намирали документи, подписани от Е. Г., както и такива, удостоверяващи съгласието му за сътрудничество. В регистрационния картон липсвали реквизити по чл. 29, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА - вместо трите имена на вербувалия и ръководилия лицето щатен или нещатен служител, са посочени двете имена на оперативния работник, който го е вербувал. Върху документите били направени множество поправки без да се посочват лицата, които са ги направили, и съответните дати. Административният съд възприел възражението на жалбоподателя, че документите не били истински поради това, че бил нарушен реда за тяхното изготвяне и съхранение, констатирайки освен недостатъци на регистрационния картон, така и на регистрационният дневник, който не бил прошнурован от първа страница и в него не е отбелязано лицето, което се е подписало, както и длъжността му. Съдът посочил, че независимо от липсата на задължение за комисията да събира допълнителни доказателства, тя трябвало да извърши оценка на намерените документи. С решението си комисията не обявявала и установявала наличието на документи за определено лице, а установявала принадлежност към органите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. За жалбоподателя бил направен извод, че той е бил секретен сътрудник-съдържател на явочна квартира, но липсвала съответната обосновка. Решението се състояло само от диспозитивна част, в него не било обективирано проучване и обсъждане на наличните материали. В представения по делото протокол от проведено заседание, на което е гласувано решението за установяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, липсвали конкретни съображения въз основа на които е прието, че жалбоподателят е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С тези мотиви съдът отменил административния акт в оспорената част. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно. Административният съд не е съобразил, че в оспорената му част решението на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановено при условията на чл. 29, ал. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, което определя и неговото съдържание. Според цитираният нормативен текст, лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3. В този случай законът задължава комисията да разкрие лицето, независимо че за него не съществуват други сведения от вида на изброените в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. При тази нормативно постановка не може да се заключи, че решението е опорочено от отсъствието на изложени от органа мотиви, въз основа на които да се провери как е бил приложен материалния закон. Посоченият в решението на комисията картон, обр. 6, какъвто се съставя за действащи секретни сътрудници, вписан впоследствие в регистрационен дневник, не предполага излагането на други съображения от страна на комисията, след като е единственият документ, намерен за провереното лице. С решението, което има съдържанието, предвидено в чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, само се констатира наличието на документа и се огласява записаната в този документ информация, въпреки отсъствието на други документи, установяващи при условията на пълно доказване принадлежността на лицето към Държавна сигурност. Отделно от това не може да се приеме, че оспореният от първоинстанционния жалбоподател картон, обр. 6, е неистински документ, поради което принадлежността на лицето към Държавна сигурност не е установена. За разлика от първоинстанционния съд, касационната инстанция не счита, че вписването на двете вместо на трите имена на оперативния работник, извършил регистрацията, лишава документа от доказателствена сила. В документа не се наблюдават и външни недостатъци като зачерквания и изтривания, както е приел административният съд. Възражението на жалбоподателя, че някои от данните са неточни-той работел в Четвърти адвокатски колектив, а в картона било записано "Четвърта юридическа консултация", както и че бил чл. на БЗНС, а в картона било записано "безпартиен", не води до преценка за неистинност на регистрационния картон. Документът, който невярно удостоверява определени факти, е документ с невярно съдържание. При положение обаче, че фактите, оспорени от първоинстанционният жалбоподател като неверни, не са от основно значение за установяване на самоличността на лицето, регистрирано като секретен сътрудник, не може да се направи извод, че това лице не е жалбоподателят, след като има пълно съответствие на трите имена, датата и мястото на раждане. По отношение на извода на съда, че регистрационният дневник не е прошнурован от първа страница, поради което не може да послужи като доказателствен източник, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е имал възможност да поиска от комисията представянето му в цялост. След като това не е направено, дневникът не следва да се изключи от доказателствата по преписката. Освен това трябва да се вземе предвид обстоятелството, че вписаните в дневника данни за жалбоподателя са пренесени от изготвения картон, обр. 6, така че дори и всички графи на регистрационния дневник да не са попълнени, няма основание, препятстващо разкриването на лицето като секретен сътрудник. С оглед допуснатото от административния съд нарушение на материалния закон решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. Г. срещу решението на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд