Решение № 7266 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Еко Тръст България” ООД, ЕИК 205471691, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 12, ап. офис № 8, представлявано от управителя С. А. Й., подадена чрез адв. М. Истатков, срещу решение № 215 от 19.02.2026 г. по адм. дело № 752/2025 г., по описа на Административен съд София област (ACCO), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22002324001663-091-001 от 18.10.2024 г., издаден от М. Н., на длъжност началник сектор, и Е. Г., на длъжност главен инспектор по приходите към Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с решение № 6 от 06.01.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 554 от 06.06.2025 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта му, с която на дружеството са определени задължения по реда на ЗДДС за данъчни периоди м.11.2022 г., м.12.2022 г.,м.02.2023 г., м.03.2023 г., и м.04.2023 г. в общ размер на 191 482,84 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 40 512,39 лв. и „Еко Тръст България” ООД, е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 7 122,20 евро. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни аргументи за реалност на процесните доставки, противно на възприетото от съда. Касаторът твърди, че по делото са представени в оригинал всички договорите и приемо-предавателните протоколи (ППП), които са двустранно подписани. Счита, че съдът неправилно е игнорирал всички представените писмени доказателства. Предтавените документи кореспондират с свидетелските показания на Р. Д. и обясненията на управителя на дружеството С. Й.. Във връзка с издадените фактури от на „Митекс Стор“ ЕООД, касаторът намира, че са представени доказателства, който доказват реалността на доставките на стоки. Твърди, че предмет на доставка е индивидуално определена вещ - „газов когенератор“ поради което приложение следва да намери чл. 24, ал. 1 ЗЗД, според който при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. По време на ревизията са представени доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки от страна на „Митекс Стор“ ЕООД и „Еко Тръст България“ ООД, като продавачи към „Геатерм“ АД. Излага съображения, че доставка от ревизираното лице към купувача „Геатерм” АД не е била нужна на страните, защото купувачът „Геатерм” АД очаква да стане новия оператор на ТЕЦ ИХТИМАН, на чиято площадка се намират процесните когенератори. Затова продадените вещи са били оставени на площадката на ТЕЦ ИХТИМАН на т. нар. „отговорно пазене“ на продавача. За неправилен счита и извода на първоинстанционния съд за нереалност на доставката по издадената фактура от „Гордо Еу” ЕООД. Напълно формален е извода на съда, че доставчикът не притежава техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката на услуга. Твърди, че за ревизираното лице не съществува нито задължение, нито законова възможност да проверява броя на трудовите договори, сключени от доставчиците на услуги, нито дали лицата извършващи услугата са в трудовоправни или гражданско правни отношения с дружеството изпълнител. Счита, че непризнаването на правото на данъчен кредит и извършване корекция на ползвания данъчен кредит за данъчен период м.11.2022 г. в размер на 2 720 лв. се основава на поредица от предположения, което противоречи на принципа на обективност закрепен в чл. 3, ал. 2 ДОПК. Касаторът обосновава извод за реалност и по издадената фактура от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД. Твърди, че съдът без никакви мотиви и обсъждане на събраните доказателства е приел, че доставката на машина не е извършена реално. От представените по делото доказателства се установява, че „KERASTEA EISAGOGIKI EXAGOGIKI ZACH ARIS“ е продала на „Пауър „Ауто Трейд“ ЕООД машина „Сontinuous Сentrifugal Р650“, която доставчикът е продал на ревизираното лице. Във връзка с извършения транспорт на машината, твърди, че ревизираното лице не е влизало в правоотношения с дружеството „Ваго Транспорт“ ЕООД, посочено в товарителницата като превозвач на машината и не е било длъжно да проверява собствеността на транспортното средство, с което е извършена доставката, нито как са уредени правоотношенията между продавача и превозвача. Касаторът твърди, че при извършената проверка на място, ревизиращият екип е направил опис само на част от цялата машина - обект на доставка. В доклада е посочено, че в обекта ТЕЦ ИХТИМАН се установява машина „Аlternators Partner със сериен номер 182288/1“, която е само и единствено генератора на системата, а цялата машина „Сontinuous Сentrifugal Р650“ включва освен генератор и два други основни компонента (агрегати) - двигател с вътрешно горене на гориво природна газ, както и система за електронно управление. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Йорданов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22002324001663-091-001 от 18.10.2024 г., издаден от М. Н., на длъжност началник сектор, и Е. Г., на длъжност главен инспектор по приходите към ТД на НАП – София, потвърден с решение № 6 от 06.01.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 554 от 06.06.2025 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта му, с която на дружеството са определени задължения по реда на ЗДДС за данъчни периоди: м.10.2022 г., м.11.2022 г., м.12.2022 г., м.02.2023 г., м.03.2023 г. и м.04.2023 г. в общ размер на 191 482,84 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 40 512,39 лв. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на дружеството е покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; преработка и търговия с еко продукти, дървен материал и негови производни продукти и свързаните с тях услуги; търговско представителство и посредничество; маркетингови, консултантски, логистични и други услуги, както и всяка друга дейност, незабранена със закон. През ревизирания период „Еко Тръст България” ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит: в размер на 2 720 лв. по фактура № 0000000069 от 30.11.2022 г., издадена от „Гордо ЕУ“ ЕООД с предмет на доставка „ремонтни дейности месец ноември“; в размер на 4 830 лв. по три фактури, издадени от „Секпро“ ЕООД, с предмет на доставка „извършена услуга“, „услуга с багер“, „ремонтни дейности“; в размер на 30 000 лв. по фактура № 0000000050 от 31.03.2023г., издадена от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД, с предмет на доставка „машина“; в размер на 153 333,34 лв. по 11 фактури, издадени от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „продажба на кристализатор“, „авансово плащане“, „авансово плащане за доставка на агрегат“ „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат 28.02.2023 г.“, „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат“, „авансово плащане за генераторен комплект“. С РА на основание чл. 124, ал. 5 ЗДДС е извършена корекция на декларирания резултат за м.02.2023 г. със сумата от 599,50 лв. - невключено в отчетните регистри „дневник за покупки“ кредитно известие (КИ) от „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД. За да откажат право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Гордо ЕУ“ ЕООД, „Секпро“ ЕООД, „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД и „Митекс Стор“ ЕООД, приходните органи са приели, че въпреки представените договор, фактури, приемо-предавателни протоколи (ППП), реалността на доставките не е доказана и процесните фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което за ревизираното лице не възниква право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Прието е че ревизираното лице е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, поради което приходните органи са извършили корекция на декларирания резултат за м.02.2023 г. със сумата от 599,50 лв., къв връзка с издадено КИ от „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД. В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Р. Д., който е дал показания, че доставките на ко-генератори и кристализатор, както и извършените ремонтни дейности по машините и съоръженията на територията на ТЕЦ- ИХТИМАН са реални. Дадени са и обяснения по отношение на последващата реализация на машините и съоръжения. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след като е извършил съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168, във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. За да формира този извод, съдът е приел, че не е доказано фактическото предаване на стоките и извършване на услугите, като са споделени мотивите на приходната администрация, съгласно които доставчиците не са разполагали с материална и кадрова обезпеченост. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел Р. Д., който е обяснил механизма на доставките на ко-генератори и кристализатор, както и извършените ремонтни дейности по машините и съоръженията на територията на ТЕЦ- ИХТИМАН. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Макар съдът правилно да е възприел фактическата обстановка по спора и да е съобразил относимата правна уредба, е формирал частично неправилен решаващ извод за законосъобразността на оспорвания ревизионен акт, който е постановен в противоречие със съвкупната преценка на доказателствения материал. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. От значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Реалността на доставките е основен критерий за признаване правото на данъчен кредит и според трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т. 1 от диспозитива, СЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“ Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано - в този смисъл практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25. Доколкото по отношение на доставките от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД и „Митекс Стор“ЕООД, се касае за родово определени вещи – машини, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, съгласно която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По отношение на доставките на услуги, във връзка с издадените фактури от „Гордо ЕУ“ ЕООД и „Секпро“ ЕООД, следва да се докаже реалното извършване на доставките. Във връзка с доставката от „Гордо Еу“ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура № 69 от 30.11.2022 г., издадена от „Гордо Еу“ ЕООД, с предмет „ремонтни дейности месец ноември” (л.44 адм. дело, л.179 папка 1), договор за извършване на ремонтни дейности от 03.11.2022 г., сключен между „Еко Тръст България „ООД и „Гордо ЕУ“ ЕООД, с предмет почистване на пещта на ТЕЦ ИХТИМАН (л.45 адм. дело), ППП от 30.11.2022 г., съобразно който „Гордо ЕУ“ ЕООД предава извършеното почистване на отлагания на пещ на ТЕЦ ИХТИМАН на „Еко Тръст България“ ООД (л.46 адм. дело). Във връзка с доставката от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура № 50 от 31.03.2023 г., издадена от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД, с предмет „машина“ (л.54 адм. дело, л.544 адм. преписка, л.108 папка 1), ППП „машина Сontinuous Сentrifugal P650“ (л 544 гръб адм. преписка, л.108 гръб папка 1, л.238 папка 2), товарителница „Ваго Транспорт“ (л.109 папка 1, л. 240 папка 2). Във връзка с доставката от „Секпро“ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура № 0000000059 от 18.10.2022 г., издадена от „Секпро“ ЕООД, с предмет „извършена услуга“ (л.47 адм. дело, л.114 гръб папка 1), фактура № 0000000057 от 13.10.2022 г., издадена от „Секпро“ ЕООД, с предмет – „услуга с багер“ (л.48 адм. дело, л.116 папка 1), фактура № 0000000071 от 29.12.2022 г., издадена от „Секпро“ ЕООД, с предмет „ремонтни дейности“ (л.49 адм. дело, л.112 папка 1), договор за извършване на ремонтни дейности от 03.10.2022 г., сключен между „Еко Тръст България“ ООД и „Секпро“ ЕООД, с предмет „очистване на пещта на ТЕЦ Ихтиман“ (л.50 адм. дело, л.115 папка 1), ППП, в който се удостоверява, че „Секпро“ ЕООД предава извършеното почистване на отлагания от пещта на ТЕЦ ИХТИМАН на „Еко Тръст България“ ООД (л.51 адм. дело, л.116 папка 1), договор за извършване на ремонтни дейности от 01.12.2022 г., сключен между „Еко Тръст България“ ООД и „Секпро“ ЕООД с предмет „почистване на пещта на ТЕЦ ИХТИМАН“ (л.52 адм. дело, л.112 гръб папка 1), ППП от 29.12.2022 г. - за предаване на извършеното почистване на отлаганията на пещта на ТЕЦ ИХТИМАН от „Секпро“ ЕООД на „Еко Тръст България“ ООД (л.53 адм. дело, л.113 гръб папка 1). Във връзка с доставката от „Митекс Стор“ ЕООД по време на ревизията са представени: фактура № 1000007615 от 10.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „продажба на кристализатор“ (л.55 адм.дело и в адм. преписка), ППП към фактура № 1000007615 от 10.02.2023 г. за предаване от „Митекс Стор“ ЕООД на „Еко Тръст България“ ООД на кристализатор (л.56, л.94 папка 1, л.282 папка 2), фактура № 0000001610 от 27.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „аванс за доставка на агрегат по Договор за доставка от 23.02.2023 г.“ (л.57 адм. дело в адм. преписка), фактура № 0000001609 от 23.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „аванс за доставка на агрегат по Договор за доставка от 23.02.2023 г.“ (л. 58 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 0000001612 от 28.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане за доставка на агрегат“ (л. 59 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 0000001611 от 28.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане за доставка на агрегат“ (л. 60 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 1000007687 от 09.03.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане по Договор за доставка от 28.02.2023 г.“ (л. 61 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 1000007688 от 09.03.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат 28.02.2023 г.“, (л. 62 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 0000001616 от 31.03.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат“ (л. 63 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 0000001615 от 30.03.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат“ (л. 61 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 1000007637 от 21.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ЕООД, с предмет „авансово плащане за генераторен комплект“ (л. 65 адм. дело и в адм. преписка), фактура № 1000007636 от 20.02.2023 г., издадена от „Митекс Стор“ ООД, с предмет „авансово плащане за генератор комплект“ (л. 66 адм. дело и в адм. преписка), ППП „газов когенератор Jenbacher (л.528 адм. преписка), доказателства за последваща реализация – фактура № 0000000573 от 06.02.2023 г., издадена от „Еко Тръст България“ ООД на „Геатерм“ ЕАД, с предмет „Генсет 1МВ и Генсет1МВ“ (л. 67 адм. дело, ППП от 13.04.2023 г. за предаване на 3 газови когенератори, с посочени номера и изходна ел. мощност, (л.68 адм. дело), фактура № 0000000592 от 30.03.2023 г., издадена от „Еко Тръст България „ООД на „Геатерм“ ЕАД, с предмет „продажба на 3 броя Генсет“ (л.69 адм. дело), Договор за покупко-продажба от 02.03.2023 г., на три броя газови ко-генератори (л.70 адм. дело), Договор за покупко-продажба от 01.02.2023 г., с предмет „продажба на 2 броя Генсет“ (л.78 адм. дело), Анекс от 16.2.2023 г. към договор за покупко-продажба от 01.02.2023 г., съобразно който се променя мястото на доставка на машината, описана в т. 1 от договора, както и цената за закупените машини (л. 82 адм. дело), ППП от 31.03.2023 г. за предаване от „Еко Тръст България“ ООД на „Геатерм“ АД на три газови ко-генератори (л. 84 адм.дело), протокол за отговорно пазене от 31.02.2023 г., съобразно който ревизираното лице се задължава да пази, съхранява, не разкомплектова, продава 3 газови ко-генератори, собственост на „Геатерм“ АД (л.85 адм. дело). Видно от преписката по делото за всяка от доставките, получени от съответния доставчик, са налице достатъчно относими и годни доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност формират извод за реалност. По-конкретно, за доставките на услуги от „Гордо ЕУ“ ЕООД и „Секпро“ ЕООД са представена процесните фактури, ППП и договори, от който се извлича конкретния предмет на извършените услуги. Част от извършените услуги от двамата доставчика са еднакви, но са относими за различни данъчни периоди, поради което няма препокриване в предмета на фактурираните доставки. По отношение на издадената фактура от „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД е представена процесната фактура, ППП и доказателства за предходен доставчик „KERASTEA EISAGOGIKI EXAGOGIKI ZACH ARIS“, от който прекия доставчик е закупил машина „Сontinuous Сentrifugal Р650“. Основателно е оплакването на касатора, че същия не следва да носи отговорност за евентуални пропуски на превозвача на стоката „Ваго Транспорт“ ЕООД. По делото са налични доказателства за плащане по всички процесни фактури. Настоящият състав намира, че в случая е доказано, че доставчиците „Гордо ЕУ“ ЕООД и „Секпро“ ЕООД са извършили услугите, а „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД е разполагал с процесната машина. По отношение прехвърляне собствеността на стоката и извършване на услугите настоящият състав намира за доказан факта на предаване на стоката и извършване на услугите, въз основа на представените още по време на ревизията и надлежно подписани ППП. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Р. Д., които настоящият състав кредитира, като кореспондиращи на горепосочените доказателства. В тази връзка, при безспорна реалност на процесните доставки, дружеството не следва да бъде санкционирано с отказ правото на данъчен кредит с мотив, че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост. Трайната и последователна практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно тълкуването на СЕС липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но само тогава, когато е доказана реалността на преките доставки. В случая именно тя е спорна, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване (решение на СЕС по дело С-285/11). В случая крайният извод за наличие на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е формиран с оглед съвкупната преценка и анализ на доказателствата, като същевременно липсват твърдения, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама, поради което не следва да бъде санкционирано с отказ правото на данъчен кредит заради неизрядности на своите доставчици и на предходните по веригата, за които не би могло да му бъде вменявана отговорност. Като е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт и като е приел, че определените задължения в общ размер на 37 550 лв., във връзка с издадените фактури от „Гордо ЕУ“ ЕООД, „Секпро“ ЕООД, „Пауър Ауто Трейд“ ЕООД са законосъобразни, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в тази част, ведно с прилежащите лихви. Решението следва да бъде отменено и по отношение на присъдените разноски на НАП над 5 525,69 евро. Решението е правилно по отношение на установените с ревизионния акт задължения, във връзка с издадените фактури от „Митекс Стор“ЕООД. С ревизионния акт правилно е отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от този доставчик в размер на 153 333,34 лв. и са установени задължения за лихва. По време на ревизията са представени единствено процесните 11 фактури и два ППП. В предмета на процесните фактури е посочено, че предмет на доставките са: „продажба на кристализатор“, „авансово плащане по Договор за доставка на агрегат“ и „авансово плащане за генератор комплект“, както и доказателства за последваща реализация. Пръвоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че доставките не са реални. В тази насока съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел, като е приел, че само въз основа на тях и обясненията на управителя на ревизираното лице, не се установява реалност на доставките. Ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, което именно е и сторено от състава на съда. Почти всички фактури са с предмет „аванс за доставка на агрегат по Договор за доставка от 23.02.2023 г. или авансово плащане по Договор от 28.02.2023 г.“. Както по време на ревизията, така и пред съда посочените във фактурите договори не са представени, поради което не може да се разбере какъв е конкретния предмет на спорните доставки. Част от издадените фактури са с предмет „продажба на кристализатор“ и „авансово плащане за генератор комплект“. Към фактурата с предмет „продажба на кристализатор“ е представен ППП с предмет „кристализатор“, но никъде не е посочен конкретния вид, марка и модел на продадената машина. За изясняване на този въпрос не са представени никакви други относими документи. По отношение на фактурите с предмет „авансово плащане за генераторен комплект“ има представен ППП с предмет „газов когенератор Jenbacher“, но по делото не е представен договор или други доказателства въз основа на които да може да се направи извод за съответствие на машините. Действително по делото са представени множество доказателства за последваща реализация от ревизираното лице към „Геатерм“ ЕАД, но тези доказателства касаят машини посочени като: „Генсет 1МВ и Генсет1МВ“, „3 газови когенератори, с посочени номера и изходна ел. мощност“, „продажба на 3броя Генсет“, „три броя газови ко-генератори“ и др., които не може да се приеме, че съответстват на предмета на процесните доставки. Поради изложеното не може да се направи извод, че доставките са реални и първоинстанционният съд правилно не е кредитирал свидетелските показания на Р. Д. и обясненията на управителя на дружеството С. Й., по отношение на тези доставки. В случая не е изяснен предмета на доставките, механизма на доставките, както и последващата им реализация. Решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА, с който на основание чл. 124, ал. 5 ЗДДС е извършена корекция на декларирания резултат за м.02.2023 г. със сумата от 599,50 лв. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания по отношение на извършената корекция. От събраните по делото доказателства се установява, че с кредитно известие (КИ) № 0002379199 от 03.02.2023 г., „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД е анулирало издадена фактура, в която са били сгрешени данните на ревизираното дружество, като впоследствие доставката е развалена. Посоченото КИ не е било отразено в отчетните регистри и СД по ЗДДС, поради което приходните органи правилно са приели, че от ревизираното лице е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС. Въз основа на изложеното, решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА, по отношение на отказаното право на данъчен кредит в общ размер на главница 153 932,84 лв., ведно със съответните лихви, както и в частта, с която на НАП са присъдени разноски в размер на 5 525,69 евро. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 757.97 лв. Превалутирани съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 1 410,13 евро както следва: В първоинстанционното производство дружеството е доказало извършени разноски в общ размер на 9 450 лв., представляващи платена държавна такса и платен адвокатски хонорар, съобразно представен списък л. 95. С оглед отменената част от РА му се дължат разноски в размер на 2 305,21 лв. за първоинстанционното производство. За касационна инстанция са доказани единствено разноски за платена държавна такса в размер на 949 евро (1 856,08 лв.). Съобразно уважената част от касационната жалба, му се дължат разноски в размер на 231,50 евро (452,76 лв.). В полза на НАП за касационното производство се следват разноски при действието на чл. 161, ал. 1 ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), като дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 230,08 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение