Решение № 217 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 166/2009 г.

Решение № 217 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 166/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Румен Ненков На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият С. Е. С. е направил искане за възобновяване на влязлата в сила присъда № 60а от 20.05.2008 г. по н.о.х.д. № 419/2008 г. на Казанлъшкия районен съд, потвърдена с решение № 180 от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 601/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. Единственото оплакване, развито в искането, е за явна несправедливост на наложеното наказание. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, установи следното: Искането за възобновяване е неоснователно. С подлежащите на проверка съдебни актове подсъдимият С. Е. С. е признат за виновен в това, че на 27.01.2008 г. в гр. К. е отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат на стойност 225 лева от владението на Х. Д. Н., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Вярно е, че равностойността на предмета на посегателството не е особено висока, но това обстоятелство е съобразено при индивидуализацията на наказанието - значително под средния законоустановен размер. Съобразени са още направеното от подсъдимия самопризнание, както и отежненото му социално и семейно положение. От друга страна по делото е било установено е, че деецът многократно (дванадесет пъти) е бил осъждан за различни посегателства против собствеността (предимно кражби и грабежи), а самото инкриминирано деяние е извършил непосредствено след изтърпяването на наказание лишаване от свобода, при това по дързък и безцеремонен начин, включващ в съдържанието си и побой на непълнолетно лице. При очевидно завишената обществена опасност на личността на осъдения С. С. намаляването на наказанието би било несъответно на правилото по чл. 54 НК, а в случая проявяването на по-голямо снизхождение би било и несъвместимо с постигането на възпитателните и възпиращите цели на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,