Решение № 4606 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12766/2010 г.

Решение № 4606 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12766/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" Варна, в качеството му на председател на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" Варна, срещу решение № 1322 от 28.06.2010 г., постановено от Административен съд Варна, трето отделение, тридесети състав по адм. д. № 1780/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Мариана Здравкова Пешева е представила писмено становище по делото, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Валентин Добрев Петров не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на решение № 4-1 от 13.08.2008 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ е изменено решение № 7 от 04.08.2005 г. за промяна на предназначението на 15 500 кв. м земеделска земя от IV категория - неполивна, собственост на Мариана Здравкова Пешева и Валентин Добрев Петров за изграждане на обект "Жилищни сгради" в землището на с. Осеново, община Аксаково, м. "Сухата чешма" в частта за определената на основание чл. 30 от ЗОЗЗ такса по чл. 6, т. 7 на тарифата, като таксата е увеличена от 13 601,25 лв на 30 225,00 лв. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че решението е издадено при неспазване на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението не съдържа правното и фактическо основание за издаването му. В хипотезата на правната норма, на основание на която е издадено оспореното решение, са предвидени две самостоятелни алтернативни основания за издаване на решение за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт - ако при постановяване на първоначалния акт е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден акта. Оспорената заповед не съдържа указание, в коя от приложимите хипотези е издадено оспореното решение, поради което акта не отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На второ място съдът е приел, че при издаване на решението е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на предложение по чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. На тези две основания съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното съдебно решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място следва да се посочи, че доводите относно редовното уведомяване за започналото административно производство на един от собствениците на земеделските земи не са относими, тъй като съдът не е преценявал такова нарушение като основание за отмяна на оспореното решение. Предмета на касационната проверка е правилността на съдебното решение, поради което касационната инстанция се произнася само по правните изводи на решаващият съд, мотивирали го да постанови обжалваното решение. Настоящият състав преценява като обоснован и законосъобразен извода на решаващият съд относно неспазване на формата на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административния акт следва да съдържа правните и фактически основания за издаването му. В хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗОЗЗ са предвидени две алтернативни фактически основания за отмяна или изменение на влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ - ако при постановяване на първоначалния акт е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден акта. В случая в оспореното решение не е посочена хипотезата, послужила като фактическо и правно основание за издаване на решение за изменение на предходен влязъл в сила административен акт. Факта, че в писмото, с което собствениците на земеделските земи са уведомени за започване на административното, е посочено че изменението е във връзка с констатирана очевидна фактическа грешка, не може да санира порока на оспореното решение. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е относно формата на административния акт и е императивно. В издаденото решение административния орган е следвало точно да посочи правното и фактическо основание за издаване на оспореното решение, още повече, че в случая правното основание предвижда две алтернативни хипотези. Липсата на конкретното посочване в коя от алтернативните хипотези се издава решението е особено съществен порок на административния акт и е основание за отмяната му, както правилно е преценил решаващият съд. Обоснован е извода на решаващият съд, че при постановяване на оспореното решение е допуснато и особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на оспореното решение, предвидено в чл. 146, т. 3 от АПК. С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ е предвидено, че административното производство за отмяна или изменение на влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от АПК може да започне само по предложение на лицата и органите, изброени в този текст. В административната преписка не се съдържа предложение за започване на административно производство, направено от министъра на земеделието и храните, така както твърди касационният жалбоподател. Цитираното писмо № 66-4005 от 17.06.2008 г. не може да се счете, че е предложение за издаване на решение по чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ, тъй като то не е конкретизирано и не посочва именно земеделските земи, за които е издадено измененото решение № 7 от 04.08.2005 г. Административното производство може да започне само по предложение на предвиден в чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ орган или лице, в което точно се посочва акта, чиято отмяна или изменение се иска, в какво се състоят констатациите, както и в коя от приложимите материално-правни хипотези попада искането. В случая липсва такова предложение, поради което не е налице изрично предвидено основание за започване на административно производство по издаване на заповед по чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ. С касационната жалба е направено искане за събиране на нови доказателства, относими към установеното нарушение на административнопроизводствените правила. Касационната инстанция не събира доказателства, а само може да приеме представени от страните нови писмени доказателства. Освен това с разпоредбата н чл. 220 от АПК изрично е предвидена забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Касационния жалбоподател като орган, издател на оспорения административен акт, има процесуалното задължение да представи в производството пред съда цялата административна преписка по издаване на акта - чл. 152, ал. 2 от АПК. Безспорно е, че предложението, което е послужило като основание за издаване на оспореното решение, е част от административната преписка и е следвало да се представи пред първоинстанционния съд. Недопустимо е едва пред касационната инстанция, органа издател на акта, да се домогва да докаже наличие на основание за започване на производството. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение