Решение № 9246 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10712/2013 г.

Решение № 9246 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10712/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна против решение № 1000 от 19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2215/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на Пламен Георгиев, областната дирекция на МВР-Варна е осъдена да заплати 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразен административен акт и е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната 5000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението се обжалва изцяло. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение от 20.01.2014 г., постановено по настоящото дело, касационният съдебен състав остави без разглеждане касационната жалба в частта й срещу решението, в частта, в която исковата претенция е отхвърлена. Ответникът в касационното производство Пламен Георгиев не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приме следното: Пред административния съд, ищецът Пламен Георгиев е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразната заповед № 18/10.03.2011 г. на началника на Пето РУП "Златни пясъци" към ОД на МВР-Варна. Искано е обезщетяване на накърнена чест, достойнство, неравнопоставеност и различно третиране. Обезщетението е претендирано ведно със законната лихва върху него. Съдът е установил, че със заповед № 18/10.03.2011 г. на началника на Пето РУП "Златни пясъци" на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчването й. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение. По делото пред административния съд са разпитани свидетели, които са свидетелствали за променено отношени на колегите на ищеца след налагането на наказанието. Въз основа на свидетелските показания и философско разбиране за чест и човешко достойноство, Съдът е приел, че всеки акт, всяко действие, които биха или засягат човешкото достойноство и чест, ще са причина за страдание на човека. Приемайки, че претърпените вреди не са необратими или дълготрайни съдът е преценил като справедливо обезщетението в размер на 1 500 лева. Решението е частично неправилно. Безспорно е, че честта и достойноството са човешки ценности, за накърняването на които има абсолютна забрана в чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и в чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Също така обаче, хората се различават по своята емоционална нагласа за възприемането на обкръжаващата ги среда, част от която е и поведението, и отношението на другите. С оглед на това различие, различно при всеки един човек е субективното усещане за накърнена чест и достойноство, респективно различен е прагът, преминаването на който води до това усещане. Честта и достойнството на един човек намират проявление в отношенията му с другите и обективният показател за накърняването им е именно промененото отношение и поведение на другите към лицето. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че по конкретния казус за преценката на съда относно наличието на твърдяните неимуществени вреди и размера им, изразяващи се в засегната чест и достойноство, субективното преживяване на засегнатото от акта лице, не следва да бъде единственият, а само един от критериите. Необходима е и преценка на обективния показател - наличието или не на променено отношение на колегите към засегнатото лице. В конкретния случай, критерии за наличието на променено отношение на колегите на ищеца спрямо него биха могли да бъдат - отбягване или пълна изолация на наказаното лице от колеги или от целия колектив, проявено подигравателно или снизходително отношение към наказаното лице. Административният съд е изследвал този обективен показател, приемайки въз основа на събраните по делото свидетелски показания, че в резултат на въпросното наказание е настъпил обрат в отношението на част от колегите към ищеца. За да обоснове извода си, съдът е кредитирал показанията на св. Иванов и Панайотов и не е кредитирал показанията на св. Николов, приемайки, че те свидетелстват по-скоро за личното отношение на този свидетел към ищеца. Тази преценка на административния съд е неправилна според настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Видно от показанията на св. Николов е, че той е заявил, че отношението на колегите към ищеца не се е променило, а така също на въпрос на съда е отговорил, че не се е променило и неговото отношение към жалбоподателя (това е използвания термин от съда при формулирането на въпроса). Свидетелят Иванов е заявил "Като резултат от това наказание започнаха да странят от него. Така смятам аз." Тоест, налице са две противоречиви становища на двама колеги на ищеца. От показанията на посочените свидетели може да се обоснове извода, че този от тях, който е имал по-чести контакти с ищеца, е св. Николов, поради което именно неговото мнение за отношението на колегите към ищеца след наказването му следва да се прецени, като по-обективното. Свидетелските показания на св. Панайотов са за проявено негативно отношение от едно лице към ищеца, както и за това, че ищецът е бил изолиран от всички, без свидетелят да може да каже защо. Следователно, от съвкупната преценка на свидетелските показания на тримата разпитани по делото свидетели се установява, че част от колегите на ищеца са страняли от него, но от тези показания не се установява причинната връзка между незаконосъобразната заповед за налагане на наказание № 18/10.03.2011 г. и проявеното отношение. Не без значение за делото е и обстоятелството, останало необсъдено от административния съд, а именно, че преди процесната заповед и след нея, на ишеца са налагани дисциплинарни наказания от същия вид - порицание, което се установява от справка относно наложени дисциплинарни наказания на полицай Пламен Димитров Георгиев с рег. № 30270/13.07.2011 г., изготвена от началник на сектор "Човешки ресурси"-ОД на МВР-Варна, съдържаща се на лист 201 от приложеното дело № 961/11 г по описа на Административен съд Варна. Видно от справката е, че в период приблизително от 6 месеца на ищеца са наложени четири дисциплинарни наказания "Порицание". Следователно, не е доказано от ищеца, че негативното отношение на част от колегите му към него през процесния период е именно резултат от процесната заповед. Безспорно е значението на професионалната репутация за честта и достойноството на лицето. Според настоящия съдебен състав обаче, не всеки неблагоприятен за служителя акт и/или действие от страна на неговите началници или колеги, следва да се възприема като накърняващ професионалната му репутация, а само тези които надхвърлят очаквано допустимите неудобства. Рискът от отправяне на неоснователни забележки от колеги или началници съществува в ежедневието на всеки един служител, поради което негативните емоции от подобно поведение, изразяващи се в притеснения и емоционално напрежение, не би следвало да са неочаквани. В конкретния случай, от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се установява ищецът да е изпитал неудобство или притеснение, което да е предизвикало чувство на малоценност в него, съмнение в собствените му професионални качества, да го е лишило от самочувствие и увереност. Напротив, от данните по делото се установява, че ищецът е търсил обяснения, защо е наказан, искал е и разяснения, къде е сбъркал. По тези съображения, настоящият съдебен състав на съда преценява, че в конкретния случай не се обосновава наличието на продължително емоционално страдание. От друга страна обаче, установено е по делото, че по време на сутрешен инструктаж, пред всички служители е прочетено наказанието на ищеца, както и причините за него. Обосновано е да се приеме, че подобна ситуация влияе в този момен на професионалната репутация на наказаният служител, като последният е изпитал неудобство и напрежение, водещи и до емоционално страдание. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема за необоснована и неправилна преценката на административния съд относно размера на претърпените неимуществените вреди, които са завишени от съда. Настоящият съдебен състав преценява като справедливо и адекватно на претърпяното страдание, обезщетение в размер на 300 лева, до който размер следва да се остави в сила обжалваното решение, а за разликата до присъдените 1500 лева искът се отхвърли. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав