Решение № 2892 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2011 г.

Решение № 2892 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър, срещу решение № 1929/26.04.2011 г., поправено с решение № 4159/07.09.2011 г., двете постановени по адм. д. № 6692/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Весела Христова Матова и Димитър Любомиров Стефанов, двамата от гр. София, срещу Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в обжалваната й част. Ответниците Весела Христова Матова и Димитър Любомиров Стефанов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за недопустимост на касационната жалба, като подадена извън срока, респективно за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Видно от съобщението, че решението е изготвено, същото е получено от касационния жалбоподател на 11.05.2011 г., от което следва, че срокът за обжалване на решението е изтекъл на 25.05.2011 г. Пощенското клеймо за изпращане на жалбата на лицевата страна на плика, което е меродавното пощенско клеймо, е със същата дата /л. 14/, поради което е подадена в предвидения от АПК 14-дневен срок. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Весела Христова Матова и Димитър Любомиров Стефанов, Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на район "Средец", Столична община, в частта й за имоти с идентификатори 68134.100.111.1.25 и 68134.100.111.1.23 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение на същите имоти. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са спазени материалноправни разпоредби, поради което законосъобразна. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован. Изложените правни изводи почиват на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност, както и във връзка със заключението но вещото лице. Въз основа на същия правилно е прието, че при издаването на процесната заповед са нарушени материалноправните норми на чл. 35, ал. 1, чл. 38, ал. 1, т. 3 и чл. 44 ЗКИР, както и на чл. 27, ал. 2 и чл. 33, т. 3, 7 и 8 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка дминистративният орган не се е съобразил с представените от жалбоподателите документи за собственост, индивидуализиращи процесните имоти, като отразяването им не е извършено съобразно същите, отнасящо се както до местоположението и границите им, така и до неправилно разделяне на имот, разположен на две нива. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. Неоснователно е касационното оплакване, че жалбоподателите не са спазили изискването на чл. 17, ал. 8 във връзка с чл. 45, ал. 5 от посочената наредба, тъй като задължение на административния орган е да скицира на място самостоятелните обекти, ако лицата не представят строителните книжа, както и съответно да ги номерират. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото като валидно, допустимо, обосновано и съответствуващо на материалния закон, следва да се остави в сила. На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски изцяло в размер на 800 лв., които са поискани своевременно преди приключване на устните състезания по делото, представен е списък за тях и не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изп. първо и чл. 143, ал. 3 АПК