Решение № 3089 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2010 г.

Решение № 3089 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на Глава десета, раздел първи, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ). Образувано е по жалба на Стамянка Ангелова Пангалова от гр. София, против заповед № РД-46-28 от 5.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която й е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) като наследник на Ивана Димитрова Пангалова, б. ж. на с. Бутим, Драмско, Гърция, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че молбата за ликвидиране е подадена от нейната леля Ивана Димитрова Пангалова, по мъж Ойнакова, по пълномощие на нейната наследодателка Ивана Димитрова Пангалова. Счита, че са налице предпоставките за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваната заповед и бъдат обезщетени по предвидения в закона ред. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Галя Василева, оспорва жалбата и излага, че молба за ликвидация към преписката на жалбоподателката, не е подадена от нейната наследодателка, след като е починала през хххх г., а от друго лице, поради което не са налице предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано по заявление № АО-986 от 19.07.2007 г. на жалбоподателката, подадено чрез пълномощник Миладин Петров Петров за признаване на право на обезщетение на наследниците на Ивана Димитрова Пангалова, б. ж. на с. Бутим, Драмско, Гърция, поч. на хх.хх.хххх г. Със заявлението пред административния орган са представени документи от държавен архив по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ по ликвидационна преписка № 3785, АЕ № 77, опис 12 на архивен фонд 719к на ЦДА: свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец на Ивана Димитрова Пангалова от 24.12.1934 г. издадено от кмета на Община - Гулянци, молба за ликвидиране с опис-декларация на Ивана Димитрова Пангалова от с. Гулянци, Никополска околия, от 24.12.1934 г. подписана чрез полагане на отпечатък от пръст пред свидетели, преписка за пристигнали бежански семейства от Тракия и Македония. Със заповед № РД-46-28 от 5.02.2010 г. министърът на земеделието и храните, по заявление № АО-986 от 19.07.2007 г., отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Ивана Димитрова Пангалова. Административният орган е приел, че представените със заявлението архивни документи не са на наследодателката на заявителката Стамянка Ангелова Пангалова, която е нейна майка и е починала на хх.хх.хххх г., установено с удостоверение за наследници № 16 от 17.01.2007 г. и същата не е могла да подпише молба за ликвидиране в с. Гулянци на 24.12.1934 г. Административният орган е съобразил и обстоятелствата, че по заявление вх. № 94-СС-277 от 25.04.2003 г. Стамянка Ангелова Пангалова е поискала обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, с приложени архивни документи от архивен фонд 719к, АЕ № 632, лист № 21 758 на името на нейния баща Димитър Радев Пангелов. Към заявлението са били приложени същите архивни документи на Ивана Димитрова Пангалова от досие 3785, АЕ № 77, опис 12, архивен фонд 719к. По заявлението е постановена заповед РД 46-88 от 27.02.2004 г. на министъра на земеделието и храните, която е влязла в сила, след като с решение № 11226 от 14.11.2007 г. по адм. д. № 8194/2004 г. на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на Стамянка Ангелова Пангалова срещу заповедта, което решение е оставено в сила с решение № 3357 от 24.03.2008 г. по адм. д. № 1561/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо- гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив и попадат в някои от хипотезите на т. 1 - 3 на посочената разпоредба, при които им се признава правото на обезщетение, именно: 1. не са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов - Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.); 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В случая от доказателствата по делото се установява, че за Ивана Димитрова Пангалова е било образувано досие № 3785, в опис № 12, папка 77 на фонд № 719к на ЦДА с приложени свидетелството за етническо малцинство и молба за ликвидиране, без приложена декларацията за изселване, необходима за да се установи дали са налице условията на § 66, т. 2, 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно земите да не са били прехвърлени от собствениците им и да са били изоставени на гръцка територия. Представените с жалбата писмени доказателства от Централен архив за лицето Ивана Димитрова Пангалова, са били обсъдени от административния орган. Установено е, че Иванка Димитрова Пангалова е майка на заявителката и същата е починала на хх.хх.хххх г., видно от представеното удостоверение за наследници № 16 от 17.01.2007 г. Кметство Шияково, Община Гулянци, поради което представените доказателства от Държавен архив - молба за ликвидиране, подписана в Гулянци на 24.12.1934 г. с отпечатък от палец не са от майката на заявителката, след като същата е починала на хх.хх.хххх г. По делото се установява и се твърди от жалбоподателката, че друго лице със същите имена - Ивана Димитрова Пангалова (Иванка Димитрова Ойнакова), която е дъщеря на Димитър Радев Ангелов - Пангалов и е починала на хх.хх.хххх г. в гр. Гулянци, е поставила отпечатъка от пръст върху молбата за ликвидация. Видно от удостоверението й за наследници № 93/24.04.2003 г. от Община - Гулянци същата има наследници - три дъщери и трима сина. Бащата на заявителката - Ангел Пангалов, който е син на Димитър Пангалов, е починал на хх.хх.хххх г. и не е наследник на сестра си Ивана Пангалова, поради което представените доказателства от Държавен архив на нейно име са неотносими за настоящия спор и жалбоподателката не е легитимирана да предявява права за обезщетение на лице, на което не е наследник. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК при цялостната преценка на законосъобразността на оспорения административен акт настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с материално правните разпоредби и целта на закона. Предвид на изложените съображения следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради и което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,