Решение № 1273 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5631/2007 г.

Решение № 1273 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5631/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 22.06.2007 г. по гр. д. № 4061/2006 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 14.07.2006 г. по гр. д. № 2424/2005 г., с което е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, съставляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Горна баня, ул. "Д" № 5, ведно с източно избено помещение и 1/2 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ ХV - 191 от кв. 56, по плана на гр. С., м. "К" при квоти за съделителите както следва: 2/4 ид. части за П. И. Ш. и по 1/4 ид. част за Т. Ц. М. и В. Н. М.. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Т. Ц. М. и В. Н. М. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответницата по касационната жалба П. И. Щ. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че с нот. акт № 32/1958 г., Р. Л. С. е бил признат за собственик на дворно място от един декар, находящо се в землището на гр. С., кв. "Г", м. "В". Дворното място, както и построената върху него двуетажна масивна сграда са били придобити по време на брака между Р, сключен на 13.11.1955 г. През 1979 г., бракът е бил прекратен с решение по гр. д. № 5043/1979 г. на Софийски градски съд, а през 1982 г., бившите съпрузи са сключили съдебна спогодба по гр. д. № 1088/1982 г. на Софийски районен съд, по силата на която П. Н. е получила в дял втория етаж на сградата, а Р. С. - първия етаж, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата. През 1983 г., Р. С. е заменил притежаваните э ид. част от дворното място и първия етаж от сградата срещу лек автомобил - нот. акт № 22/1983 г. Същата година - 1983 г., Р. Л. С. е осиновил П. И. К. при условията на чл. 55 СК. Осиновяването е било допуснато с решение от 30.11.1983 г. по гр. д. № 20820/1983 г. на Софийски районен съд, 50 състав на гражданска колегия. На 26.05.1984 г., Р. Л. С. и П. К. Н. отново са сключили граждански брак - акт № 3* от 1984 г. на К. РНС, гр. С., а през 1990 г. са извършили замяна със съсобствениците на двуетажната сграда в кв. Горна баня (приобретатели по н. а. № 22/1983 г.) на собствените си 182 ид. части от три избени помещения срещу източното избено помещение на сградата - нот. акт № 174 от 1990 г.. П. К. С. е починала на 10.10.1992 г. и е оставила наследници съпруг Р; син В. Н. М. (ответник по делото) и дъщеря Е. И. М. С нот. акт № 131 от 1996 г., Р. Л. С. е бил признат за собственик на основание наследство и завещание на втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в кв. Горна баня ведно с э ид. част от общите части на сградата - имотът, придобит от П. К. по делбата през 1982 г.; на 18.12.1993 г. е изготвил саморъчно завещание, с което е завещал на Е. Н. И. цялото си имущество; на 10.11. 1997 г. е сключил предварителен договор, с който се е задължил да продаде на Т. Ц. М. (ответник по делото) процесният имот в кв. Горна баня, предавайки и владението при подписване на договора, а със саморъчно завещание от 4.11.1999 г. е завещал цялото си имущество на ответниците Т. Ц. М. и В. Н. М., обявявайки ги за свои единствени наследници. Р. Л. С. е починал на 19.01.2001 г., оставяйки единствен наследник по закон осиновената си дъщеря П. И. Щ. - ищец по делото. На 17.04.2002 г., ответниците Т. Ц. М. и В. Н. М. са се снабдили с нотариален акт за собственост, придобита по завещание върху процесния имот, съставляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Горна баня, ул. "Д" № 5, ведно с източно избено помещение и 1/2 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ ХV - 191 от кв. 56, по плана на гр. С., м. "К". С влязло в сила решение от 9.03.2004 г. по гр. д. № 7479/2003 г. на Софийски районен съд, 59 състав, извършените от Р. С. завещателни разпореждания със саморъчно завещание от 4.11.1999 г. са били намалени на основание чл. 30 вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН до размер на э ид. част в полза на наследницата му по закон П. Щ. При така установените факти, съдът е приел, че след смъртта на П. К., преживелият и съпруг Р се е легитимирал като собственик на процесния имот - собственик на втория етаж, ведно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и от източното избено помещение - по наследство и завещание в негова полза от 31.03.1986 г. от съпругата му П. К.; на 1/2 ид. част от източното избено помещение - дял от прекратената със смъртта на П. К. съпружеска имуществена общност и на 1/2 ид. част от дворното място, придобито през 1958 г. и притежавано в съсобственост с наследодателката му П. К. до смъртта и през 1992 г. Приел е, че след смъртта на Р. К., процесният имот е преминал по силата на извършеното на 4.11.1999 г. завещателно разпореждане в собственост на ответниците Т. Ц. М. и В. Н. М., а след намаляване на завещателните разпореждания поради нарушената запазената част на наследника по закон П. Щ., процесният имот е съсобствен между страните по делото при квоти 1/2 ид. част за осиновената му дъщеря П. И. Щ. и по 1/4 ид. част за наследниците по завещание - ответниците Т. Ц. М. и В. Н. М.. Съдът е приел за неоснователно въведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Приел е, че най- ранната дата, от която е доказано установяването на фактическа власт върху имота е сключването на предварителния договор от 1997 г., с оглед на което, до завеждане на иска през 2005 г. не е изтекъл установения в чл. 79 ЗС десетгодишен давностен срок. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, в първоинстанционното производство ищцата е била представлявана без надлежно учредена представителна власт - без да е установено, че процесуалния и представител адвокат С е лично упълномощена от ищцата П; че е формиран неправилен извод, че след смъртта на П. К. единствен наследник е останал преживелият и съпруг Р извод напълно необоснован, без доказателства за валиден завещателен акт и при извършено оспорване на констативен нот. акт № 22/1996 г., легитимиращ наследодателя на ищцата като собственик. Изложени са и оплаквания срещу формираните изводи по отношение на наследствените права на ищцата П: не са обсъдени доводите за недействителност на извършеното осиновяване поради нарушение на чл. 52, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 СК; допуснатите в производството по допускане на осиновяването съществени нарушения на съдопроизводствените правила при призоваване на страните, както и че осиновяването е допуснато без да са представени всички изискващи се от закона документи относно здравословното и семейно състояние на осиновителя и при противоречие в свидетелски показания. Поддържа се и че не е обсъден доводът за нередовно призоваване на ответниците Т. Ц. М. и В. Н. М. в производството по гр. д. № 7479/2003 г., с решението по което е извършено намаляване на завещателните разпореждания от 4.11.1999 г., както и че в нарушение на закона, предпоставките за намаляване на завещателните разпореждания не са обсъдени отново в делбеното производство. Въведени са и оплаквания срещу извода на съда за липса на изтекла в полза на касаторите придобивна давност. Поддържа се, че установената от Т. и В. М. фактическа власт върху имота в продължение на повече от десет години, както и обстоятелството, че прехвърлителя по предварителния договор и завещател на имота Р е признавал правата им, са доказани от показанията на свидетелите М. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с надлежното представителство на ищцата в първоинстанционното производство са неоснователни. Позоваването на пороци, касаещи права на насрещната страна по делото е изначално неоснователно - в случай, че страната по делото е ненадлежно представлявана, то евентуалните неблагоприятни последици не касаят правната сфера на насрещната страна. Оплакването е неоснователно и с оглед позоваването на процесуални нарушения, допуснати в производството пред първата инстанция - предвид характера на въззивното производство, уредено в Глава ХVIII ГПК (отм.), страните разполагат с неограничена възможност да повторят пред въззивната инстанция нередовните процесуални действия, както и да представят всички доказателства, ненавременно представени по делото в резултат на собственото им небрежно поведение. Неоснователни са и касационните оплаквания, касаещи изводите на въззивния съд относно наследствените права на Р. Л. С., преживял съпруг на П. К. Н. Съгласно нот. акт № 131 от 1996 г., съставен при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.), Р. Л. С. е бил признат за собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с э ид. част от общите части на сградата на основание наследство и завещание от 31.03.1986 г. по нот. дело 1356/1995 г. на Втори Нотариус при Софийски районен съд, т. е. с обвързващата доказателствена сила е удостоверено обстоятелството, че изводите за право на собственост са въз основа на представеното завещание от 31.03.1986 г. Доказателствената сила на нотариалния акт не е опровергана; не е доказано, че соченото в нот. акт завещание не е автентично или страда от други пороци, поради което е неправилно зачетено, предвид което и в съответствие с чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е съобразил констатираните в нотариалния акт права на собственост. Правилни са и формираните във въззивното решение изводи по отношение на наследствените права на ищцата П. Въведеното от ответниците в делбеното производство по реда на чл. 281 ГПК (отм.) оспорване на осиновяване може да се основава само на пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, т. е. пороци, засягащи структурни елементи на правния акт, т. е. когато осиновяването е допуснато при засягане на норми от публичен ред - компетентността на органа, извършващ осиновяването, липсата на форма, заобикаляне на закона или други пороци, водещи до нищожност на акта съобразно действащата към допускане на осиновяването правна уредба. Както правилно е прието във въззивното решение, твърдяните от ответниците нарушения на чл. 51, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 СК от 1968 г. (отм.), при условията на който е допуснато осиновяването на П. И. през 1983 г., не са установени - видно от приложеното гр. д. № 20820/1983 г. на Софийски районен съд, осиновяването е допуснато при съгласие на бащата И. К. Г. (декларация от 05.10.1983 г.), на майката и на осиновеното дете, дадени в съдебно заседание на 30.11.1983 г., на което в изпълнение на чл. 51, ал. 3 СК (отм.) осиновяваната е изслушана от съда. Доводите, извън обсъдения за допуснато нарушение на чл. 51 СК (отм.), а именно: допуснати нарушения при призоваване на страните по делото и непредставяне на всички изискващи се от закона документи относно здравословното и семейно състояние на осиновителя са неотносими към валидността на допуснатото осиновяване, поради което не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са и оплакванията относно определения от въззивния съд размер на дяловете на страните в съсобствеността. В съответствие с чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е зачел последиците на влязлото в решение от 9.03.2004 г. по гр. д. № 7479/2003 г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което извършените от Р. С. завещателни разпореждания със саморъчно завещание от 4.11.1999 г. са били намалени на основание чл. 30 вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН до размер на э ид. част в полза на наследницата му по закон П. Щ. Изложените оплаквания за допуснати процесуални нарушения в производството по гр. д. № 7479/2003 г. не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, а нормата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.) изключва повторното разглеждане на спора за накърняване на запазените части на наследниците по закон. Правилен, в съответствие с чл. 79 ЗС е и изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за придобивна давност. Правилни са изводите, че до 1997 г., когато наследодателят на страните Р е сключил предварителен договор за отчуждаване на процесния имот, приобретателите - ответниците по делото, са обитавали имота със съзнание, че е собственост на прехвърлителя Р. С., именно поради което е извършена и сделката за прехвърляне правото на собственост. Правилен е и изводът, че в периода от 10.11.1997 г. до завеждане на иска на 28.03.2005 г. не е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС десетгодишен давностен срок, поради което възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност е неоснователно. Въведеното с касационната жалба оплакване, че изводите във връзка с възражението за придобивна давност са формирани без да се съобразят показанията на свидетелите Т са неоснователни. Свидетелите установяват, че ответниците са обитавали имота и преди сключване на предварителния договор, а след смъртта на Р. Л. са извършили в имота подобрения, които факти нямат отношение към предпоставките за придобивна давност въз основа на фактическо господство върху имота с намерение за своенето му. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение