Решение № 2012 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2010 г.

Решение № 2012 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Алфа Кънстракшънс и Холдингс БВ" - Амстердам, Холандия чрез процесуалния си представител адв. Диана Илиева срещу решение № 490/30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1452/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против становище № ИТ-00-5631-14/17.07.2009 г., издадено от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърдено с решение № РД-10-226/18.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Холандия. Касационната жалба представлява повторение на първоинстанционната и в нея не са посочени конкретните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като след обсъждане на всички доказателства по делото съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице изискванията на чл. 11, ал. 1 СИДДО между България и Холандия, тъй като жалбоподателят не е действителният ползвател на лихвите. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че не са налице предпоставките по чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Холандия. Прието е в обжалваното решение, че се касае за изплащане на лихви, които произхождат от една от договарящите се държави - България и са изплатени на жалбоподателя в Холандия, а спорният въпрос е дали местното лице е действителния ползвател на дохода от лихвите. Според съда чуждестранното дружество - жалбоподателя не е действителния ползвател на лихвите. Относно понятието "действителен ползвател на лихвите" съдът е приел, че за него легална дефиниция няма нито в спогодбата, нито в националното ни законодателство и възприел похода на приходната администрация, които са използвали Коментара на модела на СИДДО на ОИСР във връзка с тълкуване на това понятие. По повод използването на коментара като средство за тълкуване на СИДДО съдът се е позовал на константната съдебна практика на ВАС, I отделение. Относно декларирането от чуждестранното лице, че е действителен ползвател на доходите от лихва, съдът е разграничил изискванията на чл. 136, т. 2 и 3 ДОПК с тези по чл. 136, т. 1 и 4 във връзка с чл. 137, ал. 2 ДОПК. Направен е извод, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО с Холандия и за ползване на претендираното данъчно облекчение, регламентирано в чл. 11, ал. 1 от СИДДО, а именно доходите от лихви, начислени и изплатени от "Съни хил" ЕАД в полза на местно лице в Холандия, да се облагат само в Холандия. Според съда в процесния случай са налице предпоставките за прилагане на чл. 195, ал. 1 ЗКПО, като доходът от лихви подлежи на облагане с данък, който се удържа от местното юридическо лице, платец на дохода. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. Спорът между страните не е бил за фактите, а само за правото. и се свежда до това кой е действителният ползвател на дохода от лихви. Установено е по безспорен начин, че касаторът като заемодател е дал в заем на "Съни Хел" ЕАД заем от 400 000 евро. Установено е, че касаторът е регистриран в Холандия с капитал 36 000 евро и няма собствен офис и ползва офиса на едни от собствениците на капитала, както и икономическата му дейност е свързана само с отношенията, които има с българското дружество, в процесния случай негов заемател - "Съни Хил" ЕАД. Установено е също така, че вземанията на касатора са цедирани на David Gat и Yeshayahu Lanfau - собственици на капитала на "Албис Холдингс", който притежава 50% от капитала на касатора. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 136 ДОПК и чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Холандия, както и е законосъобразно позоваването му на коментара към чл. 1 от модела на СИДДО на ОИСР, според който когато едно лице, действа посредством юридическо лице, регистрирано в едната от договарящите държави единствено с цел да получи данъчни облекчения, които иначе пряко не му се полагат, е налице заобикаляне на данъчни спогодби и данъчни преференции не следва да се предоставят. Съгласно цитираната разпоредба от спогодбата лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителният ползвател на лихвите. Относно понятието "действителен ползвател на дохода" правилно съда се е позовал отново на коментара, тъй като нито в СИДДО с Холандия, нито в българското законодателство има легално определение за това понятие. Затова правилно съдът е счел, че трябва да се приложат общите правила за тълкуване на международните договори съгласно Виенската конвенция за правото на договорите, която е ратифицирана от България. Физическите лица, на които са цедирани вземанията в посочената схема са поставени между реалните заемодател и заемополучател, като по този начин използват юридическото лице, на което са собственици. Законосъобразен е извода на съда, че не е доказано, че касаторът е действителният получател на дохода от лихви и в тази връзка за неприложимост на чл. 11, ал. 1 от спогодбата. Правилно е обсъдено от съда, че изискванията на спогодбата и цитирания коментар са, че освен изискването доходът да е получен от местно лице на държавата, с която има сключена спогодба, необходимо е това лице да е и бенефициент на дохода по смисъла, използван в § 9 и § 10 към чл. 11 от коментара. .... е и извода на съда, че представената декларация от касатора, че е действителен притежател на дохода е недостатъчно, за да се приеме, че това твърдение е вярно. В този смисъл правилно съдът е извършил разграничение в чл. 137, ал. 2 ДОПК относно обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3, които се декларират от чуждестранното лице и тези по т. 1 и 4, за които трябва да се представят съответните документи. Затова като е приел съдът, че не е приложим чл. 11, ал. 1 от спогодбата и че доходът подлежи на облагане като доход от източник в страната съгласно чл. 195, ал. 1 ЗКПО не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят да неговата отмяна. С оглед гореизложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,