Решение № 11177 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2019 г.

Решение № 11177 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 984 от 14.05.2019 г. по адм. дело № 971/2018 г. на Административен съд - Б.. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил уведомително писмо изх. № 02-010-6500/6225 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" на Д. Парасков. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно и необосновано е достигнал до извод за липса на мотиви в оспореното уведомително писмо, адресирано до земеделския стопанин, с което се отказва плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., с направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)" за кампания 2015 година. Твърди, че в административния акт се съдържат правни и фактически основания, поради което не страда от порока по чл. 59, ал. 2 АПК, както неправилно е приел решаващият съд. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - Д. Парасков, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна следното: Д. Парасков е подал на 12.06.2015 г. до ДФ "Земеделие" заявление рег. № 01.09.0715/49360 за подпомагане за кампания 2015 г. по схеми и мерки за подпомагане, посочени в същото, в т. ч. по мярка Агроекологични плащания (мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013). С оспореното уведомително писмо изх. № 02-010-6500/6225 от 23.08.2018 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е уведомил земеделския стопанин за оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 в размер на 0 лв. поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за кампания 2015 г., касаещи декларираните площи. В хода на съдебното производство е изискана от дирекция "Национален парк П." при Министерство на околната среда и водите преписка по доклад № 2008/09.09.2015 г., от която е установено, че Д. Парасков е санкциониран с наказателно постановление № 12 от 06.10.2015 г. на директора на дирекция "Национален парк П." с глоба в размер на 100 лв. за допуснато нарушение по чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии - допуснал част от отглежданите крави - 16 бр, да пашуват без пастир, извън определеното за това място. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при пълна липса на мотиви. Съдът е посочил, че в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, в акта липсват фактически и правни основания за издаването му. Позовал се е на константната съдебна практика, според която административният акт трябва да съдържа конкретни фактически обстоятелства и правни съображения за издаването, в които ясно е обективирана волята на административния орган, като липса на мотиви е налице не само при пълното отсъствие на такива, но и в случаите когато изложените са с много общ характер. В обсъждания случай съдът е приел, че не е ясно на какво фактическо и правно основание е направен отказът за финансово подпомагане по заявената мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е счел, че посочените в писмото таблици с дадените към тях обяснения не представляват изпълнение на законовото изискване за излагане на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, т. к. данните към таблиците по съществото си представляват законовите хипотези за отказ или частично намаляване на плащания, но не става ясно точно коя от тях е имал предвид административния орган. Съдът е достигнал до извод, че няма никаква яснота дали отказът за оторизация е в резултат на констатирано двойно деклариране (колона 4) или е в следствие на разлика в декларираната площ (колона 6) или пък се касае за неспазени базови и други изисквания (колона 7) и ако е така, кои конкретно са те. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Неправилни са изводите на съда, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания, поради което е налице основанието по чл. 146, т. 2 АПК за отмяната му. С уведомително писмо изх. № 02-010-6500/5201 от 16.09.2015 г. Д. Парасков е уведомен, че при извършване на административни проверки по подаденото от него заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ с УИН 01.09.0715/49360 е установено наличие на площи, заявени повече от един земеделски стопанин. Земеделските имоти, за които е установено застъпване са описани в приложение към уведомителното писмо – БЗС № 43699-231-, кадастрален имот № 43699-000-200 – застъпена площ 0,06 ха и БЗС № 65334-239-3, кадастрален имот № 65334-128-012, със застъпена площ 0,52 ха. В уведомителното писмо е посочено изрично, че на земеделския стопанин е предоставена възможност да представи документи, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като при непредставяне на съответните документи, Разплащателната агенция ще приеме за недоказано, че е ползвател на установените двойно застъпени площи в заявлението му и тези площи ще участват в процедурата съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 година. По преписката няма данни, че земеделският стопанин е представил документи, удостоверяващи правното основание за ползване на имотите, посочени в уведомителното писмо на административния орган. В обжалваното уведомителното писмо за парцел 43699-231-1-1 е отразено в табличен вид в колона 3 – декларирана площ 39,95 ха, в колона 4 – площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи 39,89 ха, в колона 8 – установена площ 39,89 ха и в колона 9 – недопустима площ 0,06 ха. В колона 7 – неспазени базови и други изисквания е посочено 0 ха. В поясненията към таблицата, за колона 4 е отразено, че посочените данни показват размера на определената площ на парцела при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., за която кандидатът е доказал правно основание за ползването й след разглеждане на всички документи от участниците в застъпването на площи. Цитираното е уведомителното писмо за площи, декларирани повече от един кандидат. В табличен вид е изчислен размерът на финансово подпомагане, като санкционираната площ е определена съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 година. Като основание за отказ на поисканото подпомагане е посочен чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП /в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. /в редакцията по ДВ, бр. 23/2012 г. /, според която финансова помощ по мярка "АЕП" не се предоставя, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. Трябва да се отбележи, че в колона 7 – площ на парцела за неспазени базови и други изисквания не е попълнена, няма отразени фактически обстоятелства и в пояснителната част на акта. Ето защо, противно на приетото от съда, от съдържанието му е ясно какви са фактическите и правни основания за отказ за финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за описаните площи. Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че е налице основанието за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК. Поради това, че в обжалваното решение не са изложени мотиви по спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на оспорения акт, спорът не е изяснен от фактическа и правна страна. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,