Решение № 5683 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2018 г.

Решение № 5683 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано по молба на "Е." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Б. Г." .№..., вх. ..., ет. ..., чрез управителя Л. Г., за отмяна на влязло в сила Решение № 1990 от 16.02.2017 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. д. № 2431/2016 г., в частта му, с която е оставено в сила Решение № 2651 от 11.12.2015 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1188 по описа за 2014 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на молителя против Ревизионен акт № 03251300090/16.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., в потвърдената при оспорването по административен ред част относно допълнително определените задължения за ДДС в общ размер 115 603,27 лв. и съответни закъснителни лихви в данъчни периоди м. 10 и 11. 2007 г.; м. 02, 04,05 и 06.2008 г. поради отказано право на данъчен кредит по доставки, получени от "П." ЕООД и "Б. К." ЕООД

В молбата се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото в тази част, които не са могли да бъдат известни на страната - отменително основание по т. 1 на чл. 239 АПК. Молителят изпратил писма до предходни доставчици на преките "П." ЕООД и "Б. К." ЕООД на 23, 24 и 25.01.2018 г. и те му представили фактури и приемо-предавателни протоколи, които доказвали произхода на фактурираната стока - рапани, по фактурите, по които е отказан данъчен кредит с РА в посочената му част.

В молбата се твърди, че е налице и второ основание за отмяна на съдебното решение в посочената част - по т. 5 на чл. 239 АПК. Поддържа се, че молителят бил лишен от възможност да участва в делото, защото в първоинстанционния процес пред В. административен съд, съдът не му указал за кои обстоятелства следва да представи доказателства, а касационната инстанция потвърдила първоинстанционното решение, въпреки допускането на това съществено процесуално нарушение. Основанието за отмяна по т. 5 не се изчерпвало само с физическото присъствие на страната и/или неин представител, а обхваща възможността за страната да упражни ефективно всички свои процесуални права и да използва всички допустими доказателства. Излагат се доводи и по съществото на данъчния спор.

Иска се отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд.

Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Н., оспорва молбата по съображения в писмено възражение. Поддържа, че молбата по т. 1 на чл. 239 е неоснователна, а тази по т. 5 е недопустима, евентуално-неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима като подадена в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на отмяна съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, основание за отмяна е ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, което не е могло да бъде известно на страната до постановяване на решението.

Приложените към молбата писмени доказателства не са такива, които не са могли да бъдат известни на молителя в редовния съдебен процес. К. в самата молба се твърди, писма до предходните доставчици на посочените преки доставчици са изпратени до фирмите след постановяване на окончателното решение на касационната инстанция и много след приключване на първоинстанционния процес, където се събират доказателства по фактите. По същество, получаването на въпросните писмени доказателства представлява събиране на доказателства след постановяване на окончателното съдебно решение в редовния процес. А. такива доказателства бяха допустими като основание за отмяна, това би обезсмислило производството за отмяна на влязло в сила решение като извънреден способ за контрол на неправилни решения, допустим в кратки преклузивни срокове на лимитативно-посочени основания.

1. Не е налице и основание за отмяна по т. 5 на чл. 239 АПК.

Разпоредбата, тълкувана многократно в съдебната практика на Върховния административен съд, има предвид отмяна на това основание, когато поради нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тълкуването на разпоредбата обосновава извод, че трите й хипотези се отнасят до нарушения на процесуалните правила, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Предлаганото от молителя тълкуване не намира опора в съдебна практика, защото е разширително, а основанията за отмяна като лимитативно изброени следва да се тълкуват стриктно. Нарушаването на служебното начало в първоинстанционния административен процес, което молителят твърди, би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ако е повлияло на резултата по делото, но то съставлява касационно основание за отмяна само ако е било посочено в касационната жалба изрично /какъвто не е случаят/. По реда на извънредния способ е недопустимо да се проверява правилността на касационното решение, защото това би направило съдебния административен процес триинстанционен, в нарушение на чл. 131 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 244, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия