Решение № 67 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2013 г.

Решение № 67 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12776/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 4842 от 15.07.2013 г. по административно дело № 2473/2013 г. Административен съд - София-град е: 1) отменил Медицинско удостоверение № 22/1 от 06.02.2013 г. на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР), с което е прието, че претърпяната травма от Николай Бориславов Николчов от гр. София е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК) и с което е приета диагнозата фрактурата на дисталната фаланга на първи пръст на ляво стъпало без разместване на сегментите; 2) разпоредено изпращане на административната преписка на ЦЕЛК към МИ на МВР за произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона в срок от един месец от влизане в сила на решението; 3) осъден Николай Бориславов Николчов от гр. София да заплати на Административен съд София - град сума в размер на 150 лева, представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице, възложени, но незаплатени от Николчов. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, гр. София, действаща чрез пълномощника юрк. Стойчева. Касаторът развива съображения, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и неспазване на процесуалните изисквания в чл. 168 от АПК. Исканията са за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и решаване на делото по същество. Аргументи в тяхна подкрепа са изложени и в допълнително депозирана по делото писмена молба, в която е възведена и претенция за присъждане на съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация Николай Бориславов Николчов от гр. София в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на Софийския градски административен съд да се потвърди като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е Медицинско удостоверение № 22/1 от 06.02.2013 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, с което е прието, че увреждането (счупване на крайната костица) на първи пръст (палеца) на лявото ходило (стъпало), което Николай Бориславов Николчов е получил на 08.10.2012 г. при изпълнение на служебните му задължения като полицай, е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК), тъй като не е нарушена основната функция на долния крайник. Софийският градски административен съд в развилото се пред него производство по чл. 145 и следв. от АПК коректно е установил фактическата обстановка. За да уважи сезиралата го жалба на Николчов срещу процесното медицинско удостоверение, от правна страна съдът е приел, че то е издадено при неправилно приложение на материалния закон (основание за отмяна поради незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК), защото в случая се касае за наличие на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК (Наказателния кодекс). Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото, а наведените доводи от касатора не могат да бъдат споделени. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, назначил е при наличие на предпоставките по чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК съдебно-медицинска експертиза, компетентно изготвеното заключение по която с основание е кредитирал (това, че касаторът не споделя изводите в него, не обвързва съда), надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на медицинското удостоверение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, при която е констатирал отклонение от критерия в чл. 146, т. 4 от АПК, налагащо отмяна на постановения в производство по чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) акт на ЦЕЛК към МИ на МВР. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу медицинското удостоверение. Решаващият съдебен състав точно е дефинирал основният въпрос, очертаващ предмета на спора в конкретния казус - дали увреждането на Николчов следва да се квалифицира като лека или като средна телесна повреда. Същината на констатациите в медицинското удостоверение касае именно преценката за характера на телесната повреда, претърпяна от пострадалия в резултат на процесната травма. На основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи видът на причинената телесна повреда на държавните служители в МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения се определя от Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, която по силата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от Закона за МВР при определяне вида на причинената телесна повреда, Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая административният орган неправилно е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда. В съдебното производство чрез назначената съдебно-медицинска експертиза, извършена от компетентно по своята специалност вещо лице (специалист телесно здраве и ортопед-травматолог) констатациите на ЦЕЛК към МИ на МВР са били опровергани. Оспореното пред първоинстанционния съд медицинско удостоверение е издадено в противоречие с материалния закон. Назначеният от съда квалифициран с оглед поставените му задачи експерт при извършване на възложената му съдебна експертиза се е запознал с медицинската документация, анализирал е претърпяното увреждане и нарушените в резултат на това опорна и двигателна функция на левия долен крайник, констатирал е, че периодът на възстановяване в случая е около 35-40 дни, въз основа на което е формулирал обоснован извод, че медико-биологичната характеристика на получената от Николчов телесна увреда е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на предимно двигателната функция на левия долен крайник. Липсата на припокриване между изводите на вещото лице и констатациите на състава на ЦЕЛК при МИ на МВР, и налагащите се във връзка с това изводи при тълкуване на нормите на чл. 129, ал. 2 и чл. 130 от НК по критериите, заложени в Постановление № 3 от 27.11.1979 г. на Пленума на Върховния съд, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което да го отмени на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК и с оглед наличието на приложното поле на чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати преписката на компетентния отново да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, формулирани адекватно в мотивите на проверяваното решение. В тази връзка трябва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална законосъобразност на акта на ЦЕЛК при МИ на МВР са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в медицинското удостоверение относно характера на телесната повреда не само са опровергани в хода на съдебното производство, а недвусмислено е установено, че в случая се касае за средна телесна повреда. Фактът, че издадените два болнични листа са за 30, а не за повече дни временна неработоспособност, не означава сам по себе си с оглед установеното по-горе, че претърпяното увреждане може да се квалифицира като лека телесна повреда. Възражението на касатора в противната насока не може да бъде споделено, доколкото противоречи на здравния статус на пострадалия и на преценката на вещото лице, която е основана на обективни медицински данни. Констатациите на вещото лице, основаващи се на специалните знания на медика, а не на информация от освидетелстваното лице, опровергават извода на органа на медицинската експертиза относно това, че се касае за временно, а не за трайно разстройство на здравето на Николай Бориславов Николчов. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, в настоящия случай, видно от компетентно изготвеното от вещото лице заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяната травма лицето е получило фрактура на дисталната (крайната нокътна) фаланга на палеца на лявото стъпало, което силно е нарушило двигателната функция на левия крак, като минималният възстановителен период от такова счупване е 35 дни. Биологичната характеристика на получената телесна увреда е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на функциите - двигателна (най-вече) и опорна на левия долен крайник, което отговаря на правните критерии за средна телесна увреда (чл. 129, ал. 2, предл. 3 от НК). Като е стигнал до същия извод, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което, поради липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила, а тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на съдебното решение и законосъобразност на отмененото с него медицинско удостоверение на ЦЕЛК към МИ на МВР, не може да бъде кредитирана. При този изход на спора по главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация не е претендирал репариране на сторени за настоящото производство деловодни разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,