Решение № 6848 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2016 г.

Решение № 6848 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П., срещу Решение № 812/12.02.2016 г. по адм. д. № 1418/2014 г. по описа на Административен съд С. - град - 16-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е подходил формално при преценката на документите, въз основа на които е установена принадлежност на Т. П. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Твърди, че не са налице конкретни мотиви, както от страна на административния орган, така и на съда, от които да е видно, че е бил съпричастен към дейността на органите по закона. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество, като се уважи подадената жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмена молба, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. П. П., срещу Решение № 2-282/8. 01.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност, в качеството му на секретен сътрудник - агент, с псевдонима "Хари". За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Според АССГ, Т. П., е лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно: чл. на Съвета на директорите на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "С. А." - С., поради което спрямо същия, Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4 - 2 бр. и обр. 6, рапорти и сведения от ръководилите сътрудника щатни служители, регистрационна бланка и регистрационен картон, лично дело IА-28383, работно дело IР-13936, съдържащи сведения и рапорти, както и саморъчно написани от агент Хари сведения. АССГ е приел, че документите, изброени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са посочени алтернативно, а не кумулативно, поради което наличието на които и да е от тях, е достатъчно основание да бъде обявена принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от закона. По тези съображения съдът е приел за неотносими към материалната законосъобразност на административния акт възраженията на жалбоподателя за липсата на установена реална дейност като агент. Решението на Административен съд С. - град, е правилно. На основание чл. 25, т. 3 от закона, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Посочените документи не са изчерпателно изброени и освен това в закона няма изискване всичките документи да са кумулативно налице. В случая, безспорно е установено от Комисията, че по отношение на Т. П. са налице данни в справочните масиви - предложение за вербовка, рапорт за вербовка, регистрационна бланка, биографичен лист, опис на документите, извлечение от регистрационен дневник, картон обр. 4, както и множество други документи, както от ръководилите го щатни сътрудници, така и саморъчно написани сведения от страна на агент Хари. В същото време, по искане на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд, са му допуснати двама свидетели при режим на довеждане. Впоследствие жалбоподателят, се е отказал от допуснатите му свидетели, поради което с протоколно определение на съда от 18.11.2015 г., същите са заличени. Видно е, че от страна на жалбоподателя не е оборена доказателствената сила на представените с преписката документи, поради което правилно същите са ценени от административния съд. Настоящата касационна инстанция счита, че на базата на така представените документи, безспорно е доказано обстоятелството, че Пожарлиев се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, където изрично е посочено, че "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. В същото време решението на Комисията, съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, поради което съдът счита за неоснователни изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 59 от АПК и конкретно за липсата на мотиви за установена принадлежност. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като при наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност относно лицата. В тази връзка, специалния закон не изиска установяването на някакви конкретни действия от страна на регистрираното лице, за да се обяви неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност, а е достатъчно за лицето да се открият конкретно посочени документи. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация, на базата на наличните документи от личното дело на лицето. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,