Решение № 10689 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТКамиива Т. Халачева, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Чушков, срещу Решение 243 от 05.02.2021 г., постановено по адм. дело 2741/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец /ЕТ/ против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-625-0077801 от 15.10.2020 г., издадена от Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на ЕТ"Камиива Т. Халачева", гр. Пловдив, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" бърза закуска CHEF YUSEF, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 26, стопанисван от ЕТ "Камиива Т. Халачева" и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 2 дни, като е осъден ЕТ за разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменена процесната ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кулова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и я оспорва, за което са изложени подробни съображения в депозирания отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като настоява за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от лице за което съдебното решение е неблагоприятно т. е. при наличието на правен интерес. Разгледана по същество касационната жаба е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Пловдив е била ЗНПАМ ФК-625-0077801 от 15.10.2020 г., издадена от Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на ЕТ"Камиива Т. Халачева", гр. Пловдив, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ - "запечатване на търговски обект" бърза закуска CHEF YUSEF, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 26, стопанисван от ЕТ "Камиива Т. Халачева" и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 2 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 05.10.2020 г. от органи по приходите е извършена проверка в търговския обект, като за осъществената контролна покупка е издаден фискален касов бон /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обект фискално устройство /ФУ/, но същият не отговаря на изискванията на чл. 27 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2016 г. на МФ, доколкото извършената продажба не е била регистрирана в данъчна група Г за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, а е регистрирана в данъчна груба Б. Тези фактически установявания съдът е посочил да са сторени въз основа на данните от съставения Протокол за извършена проверка, приобщените към него писмени доказателства, вкл. и при възприетото, че по тези факти не е на лице спор между страните. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е извел правни изводи за издаването на процесната Заповед от компетентен орган, при спазване административно производствените правила, вкл. и относно мотивираността на този индивидуален административен акт, и при правилно приложение на материалния закон, като е приел за безспорно доказан фактът на нарушението Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е възражението на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил съображенията в жалбата и не е изложил каквито и да било собствени фактически установявания, респ. правни изводи, относно основния спорен между страните въпрос, повдигнат с жалбата до него осъществяваната от ЕТ дейност следва ли да бъде квалифицирана като ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1 т. 61 от ДР на ЗДДС и производният му такъв приложим ли е чл. 66 ал. 2 т. 3 от ЗДДС /в приложимата му редакция/, като част от фактическия състав на възприетата като нарушена правна норма. Това в случая в нарушение на съдопроизводствените правила не е сторено от първоинстанционния съд и липсват мотиви в тази насока съобразно изискванията както на чл.172а ал.2 от АПК, така и на общите такива на чл. 236 ал.2 от ГПК. Така допуснатото процесуално нарушение в дейността на съда, не налага отмяна му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради следните аргументи. Основателно се явява възражението на касатора, че неправилен по същество е решаващият извод на първостепенния съд, за спазване изискването за мотивираност по чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК. От съдържанието на оспорената ЗПАМ е видно, че липсват каквито и да било фактически установявания относно възприетото от издателя й осъществяване на фактическия състав на нарушението по чл. 27 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, основен правопораждащ факт правомощието му по налагането на оспорената ПАМ. Изложените в акта фактически основания по този въпрос са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Или обосновано е да се приеме, че всъщност в процесната ЗНПАМ липсват каквито и да било конкретни мотиви свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при които е възприето, че е извършено нарушение на чл. 27 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а се съдържат единствено бланкетно, посочване че гореописаната продажба е регистрирана неправилно в данъчна груба Б за стоки и услуги, продажбите на които се облага с 20 % ДДС. В конкретния случай същите попадат в приложното поле на чл. 66 ал. 2 т. 3 от ЗДДС , при което не може да се приеме тезата, че ЗНПАМ е надлежно мотивирана от фактическа страна. Необосновано съдът е приел, че ЗНПАМ е издадена при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, напротив то очевидно е нарушено, което съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно възприетите от административния орган факти, с които обоснована изпълнението на фактическия състав на приложената правна норма, е невъзможно да се прецени материалната законосъобразност на административния акт и е пречка за осъществяване на съдебния контрол. Такива не се констатира да се съдържат и в приложения по преписката ПИП, към който препращата ЗНПАМ. Именно така допуснатото нарушение в дейността на административния орган, не налага отмяна и връщане за ново разглеждане на делото от друг състав на съда, доколкото не би могло да бъде санирано на фаза съдебен контрол. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, вкл. и в частта му за разноските. Спорът следва да се реши по същество, като се отмени процесната ЗНПАМ. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, изразяващи се в заплатените държавни такси общо в размер на 120 лева, така както са и претендирани. Респ. неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,