Решение № 776 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2016 г.

Решение № 776 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община, чрез упълномощения юрк. И. И., срещу решение № 4973/12.07.2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9037/2015 г., с което е отменен мълчалив отказ за прихващане или възстановяване на орган по приходите в отдел "С." в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от кмета на Столична община. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда за дължимост на лихви по силата на разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. второ, вр. чл. 129, ал. 5 ДОПК от деня, в който е следвало да бъдат възстановени недължимо платените суми, тъй като в конкретния случай било налице "виновно фактическо и правно поведение на търговското дружество". Счита, че в случая се нарушава принципът в правото за забрана на черпене на права при наличие на виновно поведение. Посочва се, че възстановяването на лихви в големи размери от общинския бюджет застрашава и накърнява правата на гражданите и жителите на столицата, които редовно и законосъобразно са заплатили дължимите от тях местни данъци и такси. Присъждането на лихви на недобросъвестни лица търговци ще обезсмисли генералната и специалната превенция, свързана с отговорността относно задълженията за плащане на публични общински вземания. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на мълчаливия отказ за прихващане и възстановяване. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Валелектрик" ООД - чрез упълномощения адв. Д. оспорва жалбата. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "Валелектрик" ООД е подало искане вх. № 070700/0021/28.09.2012 г. на отдел МДТ "С." за прихващане или възстановяване на недължимо платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 35 256,45 лв. за периода от 01.01.2007 г. - 30.06.2012 г. ведно със съответните лихви. Платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са за недвижим имот собственост на дружеството, представляващ поземлен имот № 366, кадастрален лист 437 с площ от 2 700 кв. м., разположен в стопанско-промишлена зона "С. - Север", район "С.", гр. С.. Към искането е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том IV, рег. № 3014, дело № 691 от 2006 г., както и скица на имота, удостоверение за данъчна оценка и 14 броя платежни нареждания. С решение № 2931 от 07.05.2014 г. по адм. д. № 2856/2013 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 659 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 8066/2014 г. на ВАС, съдът е отменил изричен отказ, обективиран в Акт за прихващане или възстановяване № 07-07-00/0021/26.10.2012 г., издаден от началник на отдел "С." в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - СО, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, и е върнал преписката на органа по приходите, издал обжалвания акт за прихващане или възстановяване за произнасяне по искане вх. № 070700/0021/28.08.2012 г. за прихващане или възстановяване, подадено от "Валелектрик" ООД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Във връзка с това съдебно решение от "Валелектрик" ООД е подадено ново искане вх. № 07МДТ-2600-12/02.04.2015 г. за възстановяване на сумата от 35 256,45 лв. ведно с дължимата лихва, считано от 28.09.2012 г. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване № 07МДТ-2600-12/30.04.2015 г. на орган по приходите при СО, Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "С.", с който се постановява възстановяване на недължимо платени местен данък и такса битови отпадъци в общ размер на 35 256,45 лв. за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2012 г., но органът по приходите не се е произнесъл по основанието и размера на дължимите лихви върху възстановената сума, поради което е формиран мълчалив отказ относно претендираните лихви. В предвидения в закона срок мълчаливият отказ е бил оспорен по административен ред пред Кмета на СО, който не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което е формирано мълчаливо потвърждение по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК на мълчаливия отказ. За да отмени мълчаливия отказ, административният съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК - възстановяване на недължимо платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е дължимо заедно с лихвите от деня, в който същите е следвало да бъдат възстановени. Мотивирал е извод, че срокът следва да се брои от първоначалното искане от 28.09.2012 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните по делото не спорят относно установените в първоинстанционното съдебно производство факти и обстоятелства, а спорът е съсредоточен само относно правото. Приложимите материалноправни норми правилно са издирени и приложени от административния съд. Приложими в случая са разпоредбите на чл. 128 - 130 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство. Невъзстановени суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислявана от деня, в който е следвало да бъдат възстановени, съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване във влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Този срок правилно е определен от решаващия съд, считано от първоначално подаденото искане от 28.09.2012 г. Изложените в касационната жалба твърдения за наличие на виновно поведение на търговско дружество са неуместни в това производство, тъй като противоречат на закона, правната теория и съдебната практика, съгласно които вината е правна категория, относима само към физическите лица, тъй като само те биха могли да формират психическо отношение към извършеното. По изложените съображения и като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, които са своевременно заявени, реално направени и по приложен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,