Решение № 15745 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2018 г.

Решение № 15745 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по подадена жалба от Р. А. от [населено място] против решение по т. 14 от протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 26 юни 2018 г. С това решение кадровият орган е оставил без уважение предложението от административния ръководител – председател на Административен съд Варна за повишаване на Р. А. – съдия в Административен съд, с ранг " съдия в АС", на място в по–горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и моли съдът да го отмени, както и да върне преписката на СК на ВСС за ново произнасяне по направеното искане от административния ръководител на Административен съд Варна (АС Варна). Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на подадената жалба, поради което следва да се отхвърли. Заинтересованата страна - административният ръководител – председател на Административен съд Варна не изразява становище по правния спор. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателката Р. А. е съдия в Административен съд Варна. С решение на Висш съдебен съвет взето по протокол № 46 от заседание, проведено на 16.12.2010 г. е повишена на място в ранг "съдия в Апелативен съд" ( "съдия в АС" по чл. 233, ал. 2 ЗСВ). Със своя заповед № РД – 0392 от 08.10.2015 г. председателят на Административен съд Варна, на осн. чл. 327 ЗСВ е обърнал внимание на магистрата, че следва да подобри организацията на работата си, за спазване на законоустановените срокове за изготвяне на съдебните актове. С Решение № 926 от 25.04.2016 г. постановено по адм. д. № 3148/2015 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлено оспорването на А. против заповедта по чл. 327 ЗСВ. С Решение № 11120 от 21.10.2016 г. по адм. д. № 6695/2016 г. на Върховният административен съд, шесто отд. (последното публикувано и публично достъпно на интернет адрес на съда: http: //www. sac. government. bg/pages/bg/reports.) е оставено в сила решението на Административен съд Варна. С писмо на председателя на Административен съд Варна до СК на ВСС, изх. № ИП – 0574 от 02.11.2016 г. са изложени още веднъж обстоятелствата, свързани с обжалването на административния акт. Между страните по делото не е спорно съдържанието на цитираната по–горе заповед, а също така и развилото се съдебно производство по оспорването й. Видно от служебна бележка (лист 26 от делото) издадена на името на жалбоподателката, за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2018 г. вкл. по смисъла на чл. 327 ЗСВ, със заповед № РД - 0392 от 08.10.2015 г. на председателя на Административен съд Варна на Р. А. е обърнато внимание, че следва да подобри организацията си на работа, относно спазване на срока на изготвяне на съдебните актове по чл. 172, ал. 1 АПК. Заповедта е обжалвана и е влязла в сила на 21.10.2016 г. С предложение към съпроводително писмо рег. индекс № ВСС – 6912 от 08.06.2018 г. по описа на ВСС, административният ръководител – председател на Административен съд Варна е отправил искане за започване на процедура за повишаване на Р. А. – съдия в Административен съд, с ранг "съдия в АС", на място в по–горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". Според предложението и решение по т. 15 от протокол № 14 от заседание на ВСС проведено на 17.03.2016 г., на Р. А. на осн. чл. 196, т. 2 ЗСВ е проведено периодично атестиране и е приета комплексна оценка от атестирането "много добра". Във връзка с проведеното периодично атестиране съдът е приел като доказателство за дейността й и за периода на атестиране 01.06.2010 г. – 31.05.2014 г., надлежно изготвена кадрова справка по част I – част XII от Единния формуляр. Административният ръководител - председател на Административен съд Варна е обосновал предложението си по чл. 234 ЗСВ с общия юридически и съдийски стаж на А., с притежаваните от нея много добри професионални и нравствени качества, спазване правилата на Кодекса за етично поведение на магистрата. Представя се и служебна бележка издадена от председателя на АС Варна, която свидетелства за обстоятелството, че съдия Р. А. през периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2018 г. няма наложени дисциплинарни наказания по чл. 307 ЗСВ. Предложението за повишаване на място в по–горен ранг е било разгледано на заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия (КАК към СК) на Висш съдебен съвет. С решение по т. С – 15 от протокол № 20 от заседание на КАК към СК на ВСС от 18.06.2018 г. е прието Комисията да предложи на СК на ВСС, да остави без уважение предложението на председателя на Административен съд Варна за повишаване на съдия Р. А. на място в по–горен ранг. При постановяване на решението си помощният орган излага подробни мотиви, като тълкувайки съдържанието и замисъла вложен в текста на чл. 234 ЗСВ, достига до извод, че използваният в разпоредбата глагол "може" предоставя възможност на кадровия орган в рамките на оперативната му самостоятелност, да преценява фактите и обстоятелствата, извън посочените такива в чл. 234 ЗСВ. Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висш съдебен съвет се е аргументирала и с обстоятелството, че се касае за такива факти, които са настъпили в минимално изискуемия тригодишен стаж и след последното атестиране, които не са съобразени в Единния атестационен формуляр, но са относими към повишаването в по–горен ранг. В тази връзка КАК към СК на ВСС мотивира решението си с приетите и оповестени публично от СК на ВСС Правила за прилагането на чл. 234 ЗСВ при повишаване на място в по–горен ранг (решение по протокол № 45 от 07.11.2017 г. от заседание на СК на ВСС). Според т. 3 от същите компетентният орган отказва повишаване в по–горен ранг при наличие на нарушения, установени по реда на чл. 327 ЗСВ, с влязла в сила заповед, извършени от магистрата по време или след неговото атестиране. Комисията констатира, че последното атестиране на магистрата е от 17.03.2016 г., но със статистически отчетен период на атестиране до 31.05.2014 г. Позовавайки се на влязла в сила заповед по чл. 327 ЗСВ за съдия А., в случая след последното й атестиране, КАК при СК на ВСС обосновано е приела цитираното по-горе решение. С решение по т. 14 от протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 26 юни 2018 г. е оставено без уважение искането на председателя на АС Варна, за повишаване на място в по–горен ранг "съдия във ВКС и ВАС" на съдия Р. А. с ранг "съдия в АС". За да гласува решение в този смисъл кадровият орган след проведени дебати и обсъждане, видно от препис извлечение на пълен стенографски протокол № 21 от заседание на СК на ВСС проведено на 26.06.2018 г., приема, че предложението за повишаване на място в по–горен ранг следва бъде оставено без уважение, тъй като има наличие на нарушения, които са установени по реда на чл. 327 ЗСВ с влязла в сила заповед на административния ръководител. Въз основа на така установените по делото фактически обстоятелства съдът приема от правна страна следното: Оспореното решение на СК на ВСС е прието от компетентен административен орган, защото съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ (редакция съгласно ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдийската колегия на ВСС има правомощието да повишава в ранг или в длъжност съдии. Същото е прието при наличие на необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.), тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на СК на ВСС. Решението е взето и при необходимото мнозинство съгласно чл. 33, ал. 4, вр. чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, защото "за" приемане на решението са гласували 10 от членовете на СК на ВСС. Обжалваният административен акт е изготвен в писмена форма, съдържа мотиви съобразно изискването на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.). Решението съответства на направеното предложение от председателя на Административен съд Варна за повишаване на място в по–горен ранг на съдия от административния съд. Приемането му е съпроводено по време на заседанието с изказвания на членовете на СК на ВСС, които са изложили съображенията си в подкрепа на взетото решение. Като мотиви на акта са послужили и фактическите установявания на помощния орган КАК към СК на ВСС, който се е позовал на приетите Правила по приложението на чл. 234 ЗСВ. При проведеното гласуване и вземане на обжалваното решение от СК на ВСС са спазени административнопроизводствените правила по ЗСВ, няма допуснати съществени нарушения при издаването на акта. Решението е съобразено с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 234 ( ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ урежда предоставената и гарантирана от закона възможност за професионално и кариерно развитие на магистрата. По арг. от чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСВ при повишаването на място в по–горен ранг съответният магистрат не работи (правораздава) реално в по-високия по степен съд. Това е така, тъй като притежаваният ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ. Повишаването в по–горен ранг е свързано с реализиране правото на труд и професионална компетентност, при установени положителни резултати от уменията и работата на лицето, която изпълнява в съответния орган на съдебната власт. В рамките на своята оперативна самостоятелност обоснована с приетите Правила по приложението на чл. 234 ЗСВ, както и от самата разпоредба на закона, СК на ВСС може да приеме решение да повиши магистрата на място в по-горен ранг или да не го повиши. Видно от текста чл. 234 ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Под "съответна длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на 164 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи и на чл. 233, ал. 1, т. 2 ЗСВ - за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг. В конкретния случай предложението е за повишение в ранг "съдия във ВКС и ВАС". Жалбоподателката съдия Р. А. към датата на подаденото във ВСС предложение за повишаване на място в по–горен ранг и към момента на вземане на процесното решение от СК на ВСС е съдия в Административен съд Варна с ранг "съдия в АС". Резултатите от последното проведено периодично атестиране са приключили с поставяне на оценка "много добра" през 2016 г. Атестирането обхваща времето от 01.06.2010 г. до 31.05.2014 г. Магистратът е прослужил повече от три години на съответната длъжност – съдия в Административен съд Варна и има необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж (повече от 20 години) за заемане на длъжността, която съответства на по – високия ранг "съдия във ВКС и ВАС". От разписаното в текста на чл. 234 ЗСВ става ясно че повишаването на място в по-горен ранг се извършва при наличие на посочените в нормата предпоставки за реализиране на това право на съдията и след положителна оценка на кадровия орган, която се формира на база неговите професионални и нравствени качества. За да откаже за повиши съдия А. на място в по–горен ранг, ответникът се е мотивирал с установени нарушения на магистрата по реда на чл. 327 ЗСВ, с влязлата в сила заповед № РД - 0392 от 08.10.2015 г. на 21.10.2016 г., както и с Правилата за прилагането на чл. 234 ЗСВ. Последните са приети с решение по т. 6 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.11.2017 г., достъпни са публично и са оповестени на интернет страницата на ВСС – http: //www. vss. justice. bg/. Правилата са приети в изпълнение на задължението, което СК на ВСС има по чл. 13 АПК. Съгласно текста на чл. 13 АПК административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В случая това е сторила и СК на ВСС по прилагането на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ в хипотезата на повишаване в по–горен ранг. Видно от т. 3 на Правилата, компетентният орган отказва повишаване в по–горен ранг при наличие именно на нарушения, установени по реда на чл. 327 ЗСВ с влязла в сила заповед, извършени от магистрата по време или след неговото последно атестиране. В конкретната хипотеза нарушенията, които административният ръководител – председател на АС Варна е констатирал в процесната заповед по чл. 327 ЗСВ – пропуски в организацията на работата на А., са за спазване на законоустановения срок за изготвяне на съдебните актове по делата, обявени за решаване (мотиви на Решение № 11120 от 21.10.2016 г. по адм. д. № 6695 от 2016 г. по описа на ВАС, шесто отд.). Правилността на изводите на съдебния състав на тричленен състав на ВАС, които са сторени в цитираното решение, не може да бъде преценявана от настоящия съдебен състав, поради формираната вече СПН на акта. Страните по настоящото дело не спорят относно обстоятелството, че съдия А. е допуснала забавяния в изготвяне в срок на съдебните актове за времето, което се обхваща от последната й атестация. Забавеното изготвяне на съдебните актове от съдия А., обхващащо статистическия период от 01.06.2010 г. до 31.05.2014 г. преди последното й атестиране през 2016 г., е описано в мотивната част на решението на тричленния състав на ВАС, както и на листи от 9 до 13 вкл. на част IV-а "Констатации по показателите на общите критерии за атестиране" от Единния формуляр за атестиране. Отделно от това, заповедта по чл. 327 ЗСВ е в сила от 21.10.2016 г., т. с. нарушението в този смисъл е установено по предвидения от закона ред и след последното атестиране на съдия А., извършено с решение по т. 15 от протокол № 14 от заседание на СК на ВСС от 17.03.2016 г. При тези факти, на основание изрично предвиденото в т. 3 от Правилата по приложението на чл. 234 ЗСВ и въз основа на законовата норма, обосновано в рамките на своята дискреционна власт СК на ВСС е приела обжалваното по делото решение. При извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът констатира, че решението на СК на ВСС е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата на Р. А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение