Решение № 1437 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2009 г.

Решение № 1437 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 48 от 12.05.2009 г., постановено по адм. д. № 81/2009 г. Административен съд - София-град е отменил по жалба на Медицински център "Новум" ЕООД чрез управителя Георги Коцев Георгиев Уведомление за прекратяване на договор № 22-2345/2008 г., изх. № 22-2345-16 от 11.12.2008 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Осъдил е Столична здравноосигурителна каса да възстанови на Медицински център "Новум" ЕООД чрез управителя Георги Коцев Георгиев разноските по делото в размер на 390 лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на производството и възнаграждение за един адвокат. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Столична здравноосигурителна каса с оплакване, че е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Медицински център "Новум" ЕООД се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, разгледана по същество - за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В касационната жалба е развито съображение за недопустимост на решението, като касаторът се позовава на характера на процесното уведомление, считайки, че същото е гражданскоправно изявление на изправната страна по договора до неизправната за прекратяване на сключения помежду им договор. Този довод е направен и пред първата съдебна инстанция, а същата подробно и правно обосновано е изложила мотиви относно факта, че уведомлението за прекратяване на договора е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Разпоредбите на този договор са подчинени на нормите от НРД-2006 г., който е подзаконов нормативен акт, а директорът на СЗОК действа в качеството на оправомощен административен орган. Правилно съдът е приел оспореното уведомление № 22-2345-16 от 11.12.2008 г. на директора на СЗОК за административен акт, който отговоря на предпоставките по чл. 21 от АПК, тъй като в него са визирани обстоятелства, с които непосредствено се засяга правната сфера на изпълнителя на медицинска помощ. Правилни и в съответствие с материалноправните разпоредби са доводите на съда за незаконосъобразност на процесния акт, като издаден в нарушение на норми от НРД-2006 г. В мотивите на оспорения административен акт директорът на СЗОК се е позовал на констатациите от Медицинския протокол № М-796/24.10/2008 г., потвърдени от Арбитражната комисия, че лечебното заведение МЦ "Новум" ЕООД не отговаря на условията за изпълнение на дейността по пакет "клинична лаборатория", съгласно разпоредбите на т. 60, т. 55 от Решение № РД-УС-04-127/2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. Този извод се възприема в мотивите на първоинстанционния съд като правилен. Но наличието на тези факти не е единствено и достатъчно обстоятелство, за да бъде прекратен сключения договор с изпълнителя на медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 88, т. 3 от НРД-2006 г. създава правомощие за НЗОК да прекрати едностранно без предизвестие договора с изпълнителя на медицинска помощ в случай, че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. По делото не се спори, че медицинското дружество отговоря на условията за извършване на дейност за оказване на болнична помощ по смисъла на чл. 19 от Закона за лечебните заведения. При подаване на документите за сключване на договор с НЗОК за 2008 г. управителят на МЦ "Новум" ЕООД писмено е декларирал, че разполага с изискуемото функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване. При тези условия е бил сключен и договорът между страните по делото. Установеното в хода на контролната дейност, че в клиничната лаборатория са налични реактиви с изтекъл срок на годност, използвани за изследвания, включени в основния пакет "Клинична лаборатория", както и липсата на медицинска апаратура за изследвания на електролити (калий и натрий), представляват нарушение на поетите задължения по договора. Поради това правилно съдът е приел, че, директорът на СЗОК е бил задължен да наложи на МЦ "Новум" ЕООД санкция - финансова неустойка фактическо основание за прилагане на договорната санкция по чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" - финансова неустойка. Възможност да се прекрати договора на основание чл. чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "б" е налице само в уредената хипотеза - при повторност на същото нарушение, съгласно § 1, т. 11 от ДР на НРД-2006 г. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на НРД-2006 г. "повторно" е това нарушение, което е извършено от един и същ лекар или стоматолог от лечебно заведение - изпълнител след приложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Безспорно, по делото не се касае за хипотеза, установената с цитираната разпоредба. Съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила е постановеното прекратяване на договора със задна дата. Обратно действие на административен акт може да се придаде само в случаи, изрично установени с правна норма, каквото в случая не е налице. По изложените фактически и правни съображения обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен поради материална незаконосъобразност и постановяване в нарушение на процесуалните правила, е правилно. Изложените в касационни жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото, не са налице. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по делото следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,